Определение № 39145 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39145 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110148584 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от М. Х. С. против „Д.Г.“ ЕООД искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.

415, ал. 1 ГПК на задължения, за които по ч.гр.д.№ 20593/2025 г. на СРС е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата ****** лева, ведно със законна лихва за период от 09.04.2025 г. до изплащане на вземането, ****** лв. - общо законна лихва за забава до датата на подаване на Заявлението.

Твърди се, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор № 00001/30.12.2023 г., прекратен със Заповед от 07.11.2024 г. на основание чл. 325, ал. 1,т. 1 КТ.

Посочената за главница сума в размер на ****** лв. се твърди, че включва: ****** лв. /нето/ - общо неизплатени трудови възнаграждения по чл.

128, т. 2 КТ за периода м.7.2024 г-м.10.2024 г., както и ******* лв. обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Твърди внасяни от ответника осигуровки в НОИ относно трудовите възнаграждения.

Посочената в размер на ****** лв. - общо законна лихва за забава до датата на подаване на Заявлението, включва: *****лева (********), представляваща законна лихва върху сумата от ** лв. за период от 01.08.2024 г. до 08.04.2025 г., ****лева (************), представляваща законна лихва върху сумата от ***** лв. за период от 01.09.2024 г. до 08.04.2025 г., 431,62лева (**), представляваща законна лихва върху сумата от ***** лв. за период от 01.10.2024 г. до 08.04.2025 г., ****лева (************), представляваща законна лихва върху сумата от ***** лв. за период от 01.09.2024 г. до 08.04.2025 г., 57,93лева (********), представляваща законна лихва върху сумата от ******* лв. за период от 07.11.2024 г. до 08.04.2025 г.

От страна на ответника е упражнено правото на отговор в срок.

1

Предявява Насрещен иск.

Предявените искове са допустими, нередовностите в исковите молби са отстранени, отговорите на исковите молби са съобразени с изискванията на чл. 131 и чл. 132 ГПК.

Обстоятелства, от които произтичат ответника..Д.Г.“ срещу първоначалния иск: възраженията на

М. Х. С. е действал в качеството си на управител и представляващ ..Д.Г.“ ЕИК *********, за да сключи договор със себе си, в качеството на физическо лице. и за да се назначи на работа на позиция „Търговски представител“. Позовава се на данните в Търговския регистър, където по партидата на ответното дружество е видно, че на 15.10.2024 г. едноличният собственик на капитала на ,.Д.Г.“ ЕООД взема решение за назначаване на нов управител и отписване на стария управител - М. Х. С., съгласно т. 1 от Протокол-Решение на еднолично дружество с ограничена отговорност „Д.Г.“ ЕООД. Въпросната промяна е вписана в ТР на 21.10.2024 г.

В този смисъл действащият към онзи момент управител М. Х. С., в качеството си на представляващ ( по силата на органно представителство) „.Д.Г.“ ЕООД*’ е договарял сам със себе си в нарушение на забраната на чл.

38, ал. 1 ЗЗД. От една страна, управителят на дружеството е действал като волеизявяващ орган на юридическо лице, а от друга - в качеството си на физическо лице е изразил воля за престиране на работна сила в полза на представляваното от самия него дружество. За извършените действия в условия на договаряне сам със себе си, М. Х. С. не е сметнал за необходимо да уведоми едноличният собственик на капитала - М.С.А.. Липсва предварително решение на компетентния орган в лицето на едноличния собственик на капитала за сключване на въпросния договор, както липсва и последващо одобряване на договора.

Счита представения от ищеца трудов договор за недействителен по смисъла на чл. 74, ал. 1 КТ, освен с оглед чл. 38, ал. 1 ЗЗД , още и на основание чл. 26, ал. 1, предлож. второ - поради заобикаляне на закона.

Твърди се, че целта на така сключения трудов договор е да задължи търговското дружество в полза на управителя. Към онзи момент дружеството не е извършвало дейност и не е реализирало приходи, което и довело до влошаване на отношенията на управителя с едноличния собственик на капитала. Счита се, че тъй като не е имало сключен договор за възлагане на управлението, който да урежда изрично отношенията между дружеството и вписания управител, то недобросъвестно управителят се е възползвал от предоставените му по силата на закона и учредителния акт на дружеството правомощия, като без да уведоми едноличния собственик на капитала, е сключил договор сам със себе си, за да се сдобие с формално основание за 2 имуществени претенции към дружеството. Счита, че представения трудов договор цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 141, ал. 7 от ТЗ, съгласно която отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението.

В обобщение, ответникът оспорва съществуването на трудово правоотношение между М. Х. С. и „Д.Г. БР‘ ЕООД, поради което няма основание, на което да са възникнали процесните задължения към ищеца.

Твърди се, че ищецът е разполагал с възможността да се разпорежда с банковата сметка на дружеството, като е извършвал плащания в своя полза, без разрешението и съгласието на едноличния собственик на капитала. Счита се, че независимо от това как страните са озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в сила на правната норма на чл.

141, ал. 7 ТЗ, този договор, уреждащ отношенията между управителя и дружеството, не е трудов договор, а е договор за поръчка (мандат).

Възнаграждението на управителя, дължимо от дружеството, е възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение, като също е без значение как то е наименовано и к а к е оформено счетоводно и какви отчисления и удръжки са правени по него.

Иска се твърдения от ищеца трудов договор № 00001/30.12.2023 г. да бъде обявен за недействителен на основание чл. 74, ал. 1 от КТ. във връзка с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. въвеждаща забрана за договаряне в лично качество с представляваното от лицето дружество. В посочената част Отговорът обективира предявен Насрещен иск, по който е осигурено правото на отговор.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника М. Х. С. по Насрещния иск:

- в наличния по фирменото дело договор за управление липсва уговорено възнаграждение, а в качеството си на управител на дружеството за процесния период;

- М. Х. С. е имал право, съгласно устава на дружеството и търговския закон, в качеството си на управител да сключва трудовите договори с работници и служители, в т.ч. и със себе си;

- трудовият договор е бил известен на едноличния собственик на капитала на дружеството, тъй като трудовият договор е бил вписан в НОИ и НАП, по него има извършени плащания. Внасяни са и дължимите осигуровки по него. Този договор е вписан като разход в ГФО на дружеството и едноличния собственик на капитала, подписвайки отчета, е бил наясно с него.

Безспорни обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

3

М. Х. С. е бил управител на дружеството през периода м.7.2024 гм.10.2024 г., за който претендира неизплатени трудови възнаграждения по чл.

128, т. 2 КТ и обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск.

Разпределение на доказателствената тежест:

В тежест на М. Х. С. е да докаже обстоятелствата, с които обосновава съществувало между страните трудово правоотношение, отделно и различно по предмет от действащия за същия период правоотношение по договор за управление, както и обстоятелствата, с които обосновава вземания в посочените размери по КТ, включително лихви за забава; че от страна на „.Д.Г.“

ЕООД са били извършени плащания на трудови възнаграждения/осигуровки на М. Х. С., респ. че от страна на дружеството „.Д.Г.“ ЕООД е имало съгласие М. Х. С. да сключва договор сам със себе си.

В тежест на двете страни е да докажат съдържанието на договора за управление.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл.

140а, ал. 2 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 140, ал. 6 ГПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „.Д.Г.“ ЕООД против М. Х. С. насрещен иск по чл. 74, ал. 1 КТ /обективиран в Отговора на първоначалната искова молба/ – за обявяване на недействителност на Трудов договор № 00001/30.12.2023 г. на основание. чл.

26, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 38, ал. 1 ЗЗД. , както и на основание чл.

26, ал. 1, предлож. 2-ро ЗЗД.

ДОПУСКА събиране на представените заедно с исковите молби Отговорите документи. и

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за гласни доказателства за установяване на сключен между страните договор за управление – поради недопустимост на основание чл. 164, ал. 1, т.1 ГПК с оглед чл. 141, ал. 7 ТЗ.

4

УКАЗВА на „.Д.Г.“ ЕООД, че не сочи доказателства за твърдението си, че едноличният собственик на капитала М.С.А. не е знаел за сключения трудов договор и плащания по същия, въпреки водената счетоводна отчетност.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

НАСРОЧВА делото за 2 декември 2026 г. от 14.10 ч., за която дата и час:

- да се призоват страните с препис от настоящото определение;

- на „.Д.Г.“ ЕООД да бъде изпратен препис от Отговора на насрещния иск.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5