Определение № 15434 от 21.12.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13351/2023
- Вид
- Определение № 15434
- Подписан
- 21.12.2023
- В сила
- 21.12.2023
- Състав
- Силвана Гълъбова, Георги Стоянов Чехларов, Яна Борисова
Цитирани разпоредби
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 80, ал. 10 · Правилник за администрацията в съдилищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15434 гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Силвана Гълъбова
Членове:
Георги Ст. Чехларов
Яна Борисова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100513351 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 20103598 от 21.09.2023 г., постановено по гр.д. № 74343/2019 г. на СРС, ГО, 52 състав, е признато за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Ц. С. Ц., че Ц. С. Ц. дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, сумата от 483,09 лева, представляваща главниците за консумирана топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от 29.01.2016 г. до 31.07.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 29.01.2019 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 45.66 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 21.01.2019 г., като е отхвърлен искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1190,11 лева и за периода от 01.05.2015 г. до 28.01.2016 г., както и иска по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 275,24 лева.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника Ц. Ц. чрез особения му представител адв. Г..
Съдът констатира, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението. В мотивите си съдът е приел, че е сезиран с искове за сумата от 1178.11 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до 31.07.2016 г. и за сумата от 12 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2016 г. до 31.07.2016 г., както и за сумата от 272.10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 14.09.2016 г. до 21.01.2019 г. и за сумата от 3.14 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2016 г. до 21.01.2019 г., както и законната лихва върху главницата от деня на подаване на 1 заявлението-29.01.2019 г. до окончателното изплащане. Именно за тези суми е издадена и заповедта за изпълнение, вземанията по която са предмет на предявения установителен иск. Същевременно с диспозитива на решението съдът се е произнесъл общо, посочвайки една сума по отношение на вземането за главница за топлинна енергия и дялово разпределение. Това произнасяне не съответства нито на предявените искове, нито на мотивите на съдебния акт в частта, в която е посочено с какви искове е сезиран съдът. Отделно от изложеното, по отношение произнасянето по иска за мораторна лихва, в диспозитива е посочено, че сумата е мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия, макар очевидно съдът отново да е сумирал двете вземания за мораторни лихви върху главницата за топлинна енергия и върху главницата за стойността на извършена услуга дялово разпределение.
По изложените съображения въззивният състав намира, че е налице несъответствие между мотивите на съдебния акт и неговия диспозитив, по чието отстраняване компетентен да се произнесе е постановилият съдебното решение съд, съгласно нормата на чл.247 ГПК. С оглед това делото следва да се изпрати на СРС за извършване на преценка дали е налице необходимост от провеждане на процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото съдебно решение или не.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 13351 по описа за 2023 г. на СГС, ГО, II-Д въззивен състав.
BРЪЩА гр. д. № 74343 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 52 състав, за извършване на преценка относно необходимостта от провеждане на производство по реда на чл.
247 ГПК.
След извършване на преценка по реда на чл. 247 ГПК и описаните процесуални действия, делото ДА СЕ ИЗПРАТИ на СГС за произнасяне по жалбата, като бъде разпределено на същия съдия докладчик съобразно правилото на чл. 80, ал. 10 ПАС.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2