Определение № 959 от 30.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 959 гр. Благоевград, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Вили Дацов като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500750 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е въз оС. на частна жалба, подадена от С. Л. Ц., ЕГН **********, с поС.ен адрес: г*********, чрез адв. Е. А. и частна жалба, подадена от К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *********, чрез адв. И.

Н., и двете против Протоколно определение №945/22.05.2024 г., постановено по гр.д.№2362/2023 г. по описа на РС-Благоевград, с което е било прекратено производството по делото по отношение на конституираното трето лице помагач А.Г.С..

В частните жалби са изложени съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че са налице абсолютните отрицателни предпоставки на чл.219, ал.2 ГПК. Твърди се, че първата предпоставка на цитираната разпоредба е липсата на поС.ен адрес в Република България, а в случая лицето има такъв адрес, а именно – ********* Посочва се, че се касае за лице, български гражданин, притежаващ документ за самоличност и съответно поС.ен адрес. Фактът, че уведомление за получаване на книжа по делото е било залепено на 22.04.2024 г. и лицето не се е явило в двуседмичния срок за получаването им, не означавало, че тази липса се приравнява на липса на поС.ен адрес. Не били извършвани и никакви справки за откриване на третото лице помагач. Посочва се още в жалбата, че втората предпоставка по чл.219, ал.2 ГПК касаела случаите, когато лицето 1 живее в чужбина, но такива данни по делото към настоящия момент не били събрани. Излага се още, че неправилно съдът е преценил, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.47 ГПК в настоящия случай. Действащата процесуална уредба позволявала в такава хипотеза третото лице помагач, аналогично на предвиденото за ответника при невъзможност същият да бъде намерен на посочения по делото адрес и липса на лице, което е съгласно да получи съобщението, да бъде призовано чрез връчване на залепване на уведомление. При такова призоваване на третото лице разноските за особения представител, който следва да му назначи съдът, се поемали от страната, поискала привличането. Твърди се, че искането за привличане било направено своевременно с отговора на иС.та молба. Налице бил и интерес по чл.219, ал.1 вр. с чл.218 ГПК, като не били налице предпоставките на чл.219, ал.2 ГПК.

Моли се съдът да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно.

По реда на чл.276, ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на жалбата от С. К.

П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *********, чрез адв. РА. Р.. В отговора се излагат съображения за неоС.телност на частната жалба. Твърди се, че съдът не е могъл да намери А. С. на поС.ния и настоящия й адрес, което е приравнимо на липса на поС.ен адрес по смисъла на чл.219, ал.2, изр.първо ГПК. Твърди се, че неправилно се посочвало в частната жалба, че на третото лице следвало да се назначи особен представител от съда, като разноските за това да се поемат от страната, поискала привличането. Посочва се, че законодателят с разпоредбата на чл.47, ал.7 ГПК изрично е изключил възможността трето лице-помагач да се представлява от особен представел, като е ограничил приложението на чл.47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал.1 до ал.5, включително. Още повече, че третото лице-помагач не е главна страна и участието му в процеса не било задължително. Посочва се още, че общата разпоредба на чл.29, ал.3 ГПК не намира приложение при действието на специалните процесуални правила на чл.47, ал.7 вр. с чл.219, ал.2 ГПК. Твърди се, че установяване на необитаване на регистрация от третото лице – помагач, поС.ен и настоящ адрес (в хипотезата на привличането му от страна в процеса, а не встъпване по негова собствена воля) е обстоятелство, приравнимо на липса на поС.ен адрес, по смисъла на чл.219, ал.2, предл. първо ГПК, което обуславя недопустимост на конституирането. Посочва се, че в настоящия случай А. С. е търсена 2 няколко пъти на адреса за призоваване, като по данни на баща й същата живее от години в чужбина. Освен това, съдът служебно извършил и справка в НБД и е изискал справка от НАП за трудовите договори на лицето. От изложеното следвало, че районният съд е положил адекватни и достатъчни усилия за откриване на третото лице-помагач. Доколкото обаче същите не са довели до откриване на третото лице-помагач, включително и на известните и регистрирани адреси, следвало да се приеме, че е налице първата хипотеза на чл.219, ал.2 ГПК, поради което правилно районният съд е прекратил производството по отношение на третото лице-помагач, като е заличил правните последици от недопустимото привличане. В заключение се иска постановяване на съдебен акт, който съдът да потвърди атакуваното определение.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид на което е процесуално допустима.

Прекратяването на делото по отношение на третото лице-помагач по същество има правните последици на отказ от привличане на лицето в това му качеството, поради което и по арг. от чл.220, изр.второ ГПК подлежи на обжалване (в този смисъл Определение №208/16.05.2022 г. на ВКС по ч.т.д.

№968/2022 г., II т.о. и др.).

Разгледана по същество, частната жалба е неоС.телна.

От материалите по делото се установява, че първоинстанционното дело е било образувано въз оС. на иС. молба, подадена от С. К. П., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *********, чрез адв.А. Р., против К. Р. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: ********* и С. Л. Г., ЕГН **********, с поС.ен адрес: г*********. С иС.та молба е поискано съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца сумата в общ размер на 10 420, 28 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на депозиране на иС.та молба до окончателното приключване на делото, която сума включва: сумата от 1000 лв., представляваща заплатена цена по договор за покупко-продажба на МПС от 31.03.2010 г.; сумата от 8442, 37 лв., заплатена от ищеца по изп.д.№355/2022 г. по описа на ЧСИ Г. Цеклеов; сумата 3 от 977, 91 лв., заплатена от ищеца по изп.д.№355/2022 г. по описа на ЧСИ Г.

Цеклеов. С иС.та молба е поискано от съда да осъди ответниците да заплатят на ищеца, при условията на солидарност, и сумата в размер на 10 000 лв., представляваща разлика между пазарната цена на продадения с договор за покупко-продажба от 31.03.2010 г. процесен лек автомобил към датата на съдебната евикция (05.01.2022 г.) и към датата на продажбата (31.03.2010 г.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на иС.та молба до окончателното й изплащане.

С определение №408/25.02.2024 г., постановено по гр.д.№2362/23 г. по описа на РС-Благоевград, на оС.ние чл.220 ГПК, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответниците К. Р. Г. и С. Л. Г. – лицето А.Г.С., ЕГН *********, *********.

Съдът е изпратил препис от горепосоченото определение на третото лице-помагач – А.Г.С., като съобщението за връчването е върнато с отбелязване, че по сведение на Г. С.ов – баща, който живее на същия адрес, горепосоченото лице е в чужбина от много години. Отбелязано е в съобщението, че Г. С.ов е отказал да получи призовката. Видно от съобщението, че същото е изпратено на адрес – *********.

Районният съд е разпоредил извършване на справка за поС.ен и настоящ адрес на третото лице-помагач А. С., от която се установява, че посоченото лице е с поС.ен и настоящ адрес в *********.

РС-Благоевград е извършил справка и в НАП за трудите договори на А.

С., от която се установява, че същата е заемала длъжността „продавачконсултант“, като трудовото правоотношение е било прекратено на 12.05.2014 г.

С протоколно определение от 10.04.2014 г. РС-Благоевград е постановил да се залепи уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на посочения адрес в изготвената справка по реда на НБД „Население“ относно третото лицепомагач. От материалите по делото се установява, че такова е било залепено от длъжностното лице по призоваването на 22.04.2024 г., като уведомлението е било залепено на входната врата на къщата на *********.

С атакуваното определение районният съд е посочил, че доколкото третото лице-помагач не може да бъде намерено на известните по делото 4 адреси, същото е приравнено на липса на поС.ен адрес по смисъла на чл.219, ал.2, изр.първо ГПК, което обуславя и прекратяване на делото. Ето защо и районният съд е прекратил делото.

Окръжният съд намира, че обжалваното определение на РС-Благоевград е правилно и следва да бъде потвърдено.

В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че призовкaта до третото лице-помагач на ответника е изпратена на установения по делото поС.ен адрес на третото лице – *********, гр. П., но призовката е върната в цялост. Върху същата е отбелязано, че лицето е в чужбина от много години. Съобразно съдебната практика (вж. определение №654 от 9.12.2015 г. на ВКС по ч.т.д.№2275/2015 г., I т. о., ТК) установяване на необитаване на регистрирания от третото лице - помагач поС.ен и настоящ адрес (в хипотезата на привличането му от страна в процеса, а не встъпване по негова собствена воля) е обстоятелство, приравнимо на липса на поС.ен адрес, по смисъла на чл.219, ал.2, пр.първо ГПК, което обуславя недопустимост на конституирането.

Горното обоС.ва извода за законосъобразност на извода на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките на чл. 219 ал.2 от ГПК за недопустимост на конституирането на третото лице- помагач на ответника – А.Г.С. (вж. също така и Определение №445/06.02.2018 г. на САС по ч.гр.д.№539/18г. по описа на САС и др.).

НеоС.телни са доводите на жалбоподателите, че в случая съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл.47 ГПК и да назначи на третото лице-помагач особен представил на разноски на страната, поискала привличането. В тази насока следва да се посочи, че привличането на подпомагаща страна в исковия процес е средство за защита и право на главната привличаща страна, в случая ответната страна. В глава VI-та от ГПК е уреден подробно реда на връчване на съобщения и призовки, като съгласно тези правни норми връчването следва да стане лично на адресата, на негов представител, на трето лице, което е съгласно да приеме съобщението или чрез залепване на уведомление. В конкретния случай първите три предпоставки не са се осъществили. Ако се касаеше за главна страна, съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, когато установи редовността на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото 5 и да се назначи особен представител на разноски на ищеца. Нормата на чл.29, ал.3 ГПК създава гаранции за процесуално представителство на страна, която не може да бъде редовно призована, но участието на която е свързано със спора и без която делото не може да продължи. Тези гаранции кореспондират със задължението на съда да разгледа и реши всяка подадена до него молба (чл.2 ГПК) при съобразяване на състезателното начало в процеса (чл.8 ГПК), обезпечаващо активното участие на всеки, чиито права и интереси биха били засегнати от съдебното решение. Законодателят по арг. от чл.47, ал.7 вр. с чл.219, ал.2 ГПК обаче изрично е изключил възможността трето лице-помагач да се представлява от особен представител, тъй като е ограничил приложението на чл.47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал.1 до ал.5, включително. Следователно, щом съдът, който е длъжен да постанови решение с активното участие на обвързана от решението страна, не намира третото лице-помагач на настоящ и поС.ен адрес, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усилия, за наличие на адрес за призоваване, на който страна може да бъде намерена, то налице е първата хипотеза на чл. 219, ал. 2 ГПК, чиито правни последици са отказ за привличане, а ако същото е допуснато – прекратяване производството по отношение на третото лице-помагач и заличаване правните последици от недопустимото конституиране. Както се посочи по-горе, установяване на необитаване на регистрирания от третото лице-помагач поС.ен и настоящ адрес /в хипотезата на привличането му от страна в процеса, а не встъпване по негова собствена воля/ е обстоятелство, приравнимо на липса на поС.ен адрес по смисъла на чл. 219, ал. 2, пр. първо ГПК, което обуславя недопустимост на конституирането. В този смисъл е формирана и практика на ВКС, обективирана в определение № 212 от 07.05.2019 г. по ч. т. д.№632/2019 г. на ВКС, I т. о., ТК, както и в определение №654 от 09.12.2015 г. по ч.т.д.№ 2275/2015 г. на ВКС, I т. о., ТК.