Решение № 76 от 20.06.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Елхово, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20202310100395 по описа за 2020 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът СТ. Г. Г., ЕГН ********** от гр. Ямбол, ж. к. „З р“ № 28, вх.В, ет.8, ап.168, действащ чрез процесуален пълномощник адвокат Д С. от АК – Хасково, в исковата си молба предявена против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София и направеното по нея уточнение, излага, че в периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. е полагал труд на длъжност „полицейски инспектор“ в 01 група „Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция"Гранична полиция" Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, съответно по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Излага, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и 1 разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020 г., издавани от министъра на вътрешните работи, като в идентични разпоредби от всяка от горните две наредби е предвидено, че „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период“. В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143, докато в следващите наредби изрична регламентация за преобразуване на часовете нощен труд липсва. Според ищецът липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и при наличие на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно е приложима общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.) в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Ищецът сочи, че в периода от 02.07.2017г.до 02.07.2020г. е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения период е положил 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2057 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 257 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47 лв., поради което и ответникът дължи на ищеца за целия период сумата 1662.00 лв.

Сочи, че предвид допуснатата забава ответникът му дължи и сумата 200 лв. законна лихва върху незаплатеното допълнително възнаграждение за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. възлизащо на 1662 лв., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020 г.

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1662.00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 02.07.2017г.до 02.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г. до окончателното й изплащане; и сумата от 200 лв., представляваща лихва за 2 забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.07.2017г.до 02.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми - 31.10.2017г. до 02.07.2020 година - датата на подаване на иска.

С молбата са заявени доказателствени искания, производството разноски. претендират се и направени в

Ответникът ГД "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, в дадени му срок не е представил отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си пълномощник адв. Д.С. от АК – Хасково който поддържа предявените искове по основание, по отношение размера има процесуалния представител на ищеца на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК прави изменение в размера на исковете, а именно намаляване размера на главния иск от 1662 лв. на 1652.00 лева и намаляване размера на акцесорния иск от 200 лева на 188.80 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 20.04.2022 година. С оглед изменението в размера на исковите претенции е направен и частичен отказ от същите. Във връзка с което съдът с определение от 20.04.2022 година на основание чл.233 от ГПК е прекратил производството по настоящото гр.д. в частта на главния иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР/редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала по време на процесния период/ за разликата от първоначално заявената с исковата молба сума от 1662.00 лв. до претендираната сума от 1652.00 лв. и в частта на аксесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от първоначално заявената с исковата молба сума от 200.00 лв. до претендираната сума от 188.80 лв.

Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Представят се писмени бележки. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован изпраща представител юрисконсулт Т.. Исковете се оспорват, иска се тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Т. депозира и писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на исковете, с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В случай, че съдът уважи предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът СТ. Г. Г. през процесния период от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил 3 със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР – „полицейски инспектор“ в 01 група „Охрана на държавната граница от Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция"Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София , като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице АНГ. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени – дневни и нощни, по график, включително и през времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1357 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен труд от общо 1357 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1551,05 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 194,05 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от в.л. при ответника през м. март 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1652.00 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава до датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020 година, изчислен върху падежиралите вземания за положен извънреден труд по тримесечия за процесния период, с натрупване, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение, е 188,80 лева. Върху извънредния труд положен в периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. възлизащ на 212,44 лв. и за периода 01.07.2020г. – 02.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/, възлизащ на 11.58 лв. вещото лице не е начислило лихва за забава, тъй като към датата на подаване на исковата молба, посочените суми не са били изискуеми.

Така изготвеното заключение по назначената експертиза, поддържано от вещото лице в с.з., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал. 5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал към момента на процесния период/ - за сумата от 1652.00 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за времето от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба /02.07.2020г./ до окончателното й изплащане и акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 188.80 лева, представляваща законна лихва върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми - 31.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г.

Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви, 4 налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за процесния период от време.