Решение № 241 от 14.09.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Бургас, 14.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Петя Кр. Георгиева

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600753 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХI от НПК и е образувано по повод въззивна жалба от адв.Иван Цветков от АК-Благоевград, в качеството му на упълномощен защитник на Й. Б. Д. ЕГН ********** – подсъдим по НОХД № 4103/2024г. по описа на Районен съд-Бургас, против присъда № 49/24.03.2025г., постановена по същото дело. С присъдата подсъдимият Й. Д. е признат за виновен в това, че на 30.08.2023г. в с.М., обл.Бургас на ул.“***“, противозаконно повредил чужди движима и недвижима вещ, както следва: трактор марка „Solis” модел S60, като счупил джойстика за управление на челен товарач за кофа на трактора и десен мигач на трактора, и къща, намираща се в с.М., на ул."***", като счупил монтираните на нея два броя стъкла на прозорци, или всички вреди възлизащи на сумата от общо 828.00 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1 от НК, вр. чл.54, ал.1 от НК съдът му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. Съдът с присъдата е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал на основание чл.304 от НПК по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно деянието да представлява и противозаконно унищожаване на чужди движими вещи – два броя стъкла на прозорци, монтирани на къща, намираща се в с. М. на ул."***", по обвинението, къщата да се намира на № *** на ул.„***“ в с.М., по 1 обвинението посочените два броя стъкла на прозорци, монтирани на къща, намираща се в с.М. на ул.“***“ и трактор марка „Solis” модел S60 да са собственост на М. Р. М., както и по обвинението, общата стойност на всички вреди да възлиза на сума в размер на 1160 лева. Подсъдимият на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати в полза и по сметка на ОД на МВР – Бургас, сумата от 322.11 лева, представляваща разноски по досъдебното производство, както и по сметка на Районен съд-Бургас 323.90 лева, представляваща разноски в хода на съдебното производство и 5 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба и постъпилото впоследствие допълнение към нея са изложени съображения за неправилност и необоснованост на присъдата, и за постановяването й при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че М. Р. М. бил конституиран, като частен обвинител по делото, въпреки че липсвали основания за това, тъй като не бил пострадало лице, а вещите не били негова собственост - тракторът бил собственост на лизингодател, а къщата – на *** на свидетеля М. – Е. Н. У., като съдът следвало да призове действителните пострадали лица, да им разясни правата и именно те да участват в наказателното производство. Отправени са упреци към нежеланието на първоинстанционния съдия-докладчик да се отведе от разглеждане на делото, тъй като между него и защитника на подсъдимия имало конфликти. Излагат се твърдения за ограничаване процесуалните права на защитника на подсъдимия, който направил искане по доказателствата, а именно – подсъдимият да даде обяснения преди да започнат разпитите на свидетелите, което не било уважено от съда. Оспорва се и извършеният от районния съд доказателствен анализ, в който отделните доказателства били изопачени и не отговаряли на обективната действителност. Свидетелят М. не бил пряк свидетел на случилото се, а единствено преразказал това, за което бил уведомен от други лица. Показанията на свидетелите П. и К., приобщени от досъдебното производство, също не допринасяли за установяване на подсъдимият Д., като автор на деянието, тъй като никой от тези свидетели не разпознал лицето, което повредило вещите. Налице били и противоречия в показанията на свидетелите Ю. А. и Н. К.. С въззивната жалба се претендира отмяна на присъдата в осъдителната й част, и постановяване на нова присъда на основание чл.334, т.2 от НПК, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан за престъплението по чл.216, ал.1 от НК. В условията на евентуалност се иска престъплението, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен да бъде преквалифицирано, като маловажен случай, за което при приложението на чл.55, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание „пробация“.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. Счита, че фактическата обстановка е била правилно установена и съответстваща на доказателствата по делото, материалният закон бил приложен правилно, размерът на наказанието бил адекватен на извършеното и не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на някоя от страните по делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият Д., 2 редовно призован се явява, заедно със защитника си – адв.Цветков от АКБлагоевград, който поддържа в цялост подадената жалба и отново излага твърденията си, че конституираният като частен обвинител М. М. не бил пострадал от престъплението и не следвало да участва по делото, а като резултат от това били нарушени правата на действителните пострадали лица, поради което присъдата следвало да бъде отменена, а делото – да се върне на районния съд за ново разглеждане.

В личната си защита, подсъдимият Д. поддържа изложеното от защитника си и счита, че в показанията на „главните“, според него, свидетели по делото, имало значителни разминавания. В предоставената му от съда последна дума, подсъдимият Д. изразява несъгласието си с постановената присъда, счита себе си за невинен и иска да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок, от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, които в обобщен вид са следните:

Подсъдимият Й. Б. Д., ЕГН ********** е роден в гр.Б., и е с постоянен адрес в гр.Бургас, ж.к. ***, бл. ***, и с настоящ адрес в с.М., община Камено, Бургаска област, ул.„***“ № *** Той е *** гражданин, *** образование, ***, ***, *********************.

Пострадалият и частен обвинител М. М. бил земеделски производител и в тази връзка и по силата на договор за лизинг № 015794-00000000-0001 от 17.01.2023г., в качеството си на лизингополучател използвал трактор марка „Solis S 60 ROPS“, чийто собственик бил лизингодателят „Юробанк България“ АД. Така посоченият трактор свидетелят М. паркирал и съхранявал в двора на къща, находяща се в с.М., община Камено, ул.„***“, собственост на *** му – Е.Н.И., и предоставена му от нея за ползване. В същата къща свидетелят М. периодично настанявал свои работници. Така към инкриминираната дата - 30.08.2023г. в къщата на И. били настанени свидетелите С. П. и Н. К. – работници при свидетеля М., заедно с трите им деца. На посочената дата, около 22:30 часа, докато свидетелите П. и К. се намирали в обитаваната от тях къща, подсъдимият Й. Д., който живеел в съседство, и с когото част от преминаващите покрай него работници периодично имали конфликти, влязъл в двора на къщата, на горепосочения адрес, държейки в ръката си метална тръба, и счупил един от прозорците й.

Шумът от счупването събудил намиращите се по това време в жилището свидетели – П. и К., които възприели присъствието на подсъдимия Д. в двора 3 на къщата. Непосредствено след това, подсъдимият Д. счупил и другия прозорец на къщата, като действията му били агресивни и съпроводени от викове и апели към свидетеля К. да излезе на двора. Подсъдимият Д. се отправил към паркирания на улицата зад къщата трактор, посочен по-горе, и счупил джойстика /контролер/ за управление на челния товарач за кофа и десния мигач на трактора.

Виковете на свидетелката П., вследствие на случилото се, били чути от свидетеля Ю. А., намиращ се в съседния двор, поради което той незабавно се отправил към къщата й. В този момент той видял подсъдимият Д. да бяга по улицата зад къщата, и възприел нанесените на трактора повреди.

Свидетелят К. сигнализирал за извършеното от подсъдимия Д. на ЕЕН 112, в резултат от което на място пристигнал екип от полицейски служители в сектор ОП при ОД на МВР-Бургас, действащи на територията на Второ РУБургас – свидетеля Я.Ч. с колегата му В.Л.. Малко по-късно на същата вечер, подсъдимият Д. бил задържан.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени оценъчна експертиза и две допълнителни към нея, видно от които стойността на нанесените вреди възлизат на 1 160.00 лева – 180.00 лева е общата стойност на прозорците, джойстик за управление на челен товарач за кофа – 780.00 лева, а мигача на трактора – 200.00 лева.

В първоинстанционното съдебно следствие е била назначена допълнителна, представляваща по своето естество повторна комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, вещото лице, по която оценило щетите в общ размер на 828.00 лева, от които 188.00 лева за закупуване на стъкла, ремонт и възстановяване на двукрила дограма и 640.00 лева за доставка, ремонт и инсталация на джойстик и мигач за трактора.

Описаната фактическа обстановка се установява въз основа на доказателствената съвкупност по делото - показанията на свидетелите М. М. и Я.Ч., включително и приобщените им съответно по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК показания, дадени по досъдебното производство, показанията на Ю. А. и от показанията на свидетелите С. П. и Н. К., дадени в хода на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.5 от НПК; от анализа на писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум към него, оценъчна и две допълнителни към нея експертизи и комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, приемно-предавателен протокол, проформа фактура, свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника Част 1, договор за лизинг № 015794-00000000-0001 от 17.01.2023г. между „Юробанк България“ АД и М. М., справка от Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас, справка за съдимост по отношение на подсъдимия Д., докладни записки, писма и други.

Очевидци на инцидента са единствено две лица, показанията на които лесно могат да се определят, като лаконични. По мнението на настоящата инстанция обаче, и въпреки интензивното настояване от страна на защитата, очертаната доказателствена съвкупност е изцяло непротиворечива относно релевантните за делото обстоятелства. Отделните доказателствени източници 4 взаимно се допълват, а извършеният от първоинстанционният съд доказателствен анализ съответства на изискванията на закона – осъществен е при спазване правилата на формалната логика, и е довел до разкриване на обективната истина и коректно установяване на фактическата обстановка.

Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от районния съд оценка на източниците на фактически данни. Правилно при изграждане на фактическите си изводи съдът е кредитирал показанията на всички свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени от свидетелите П. и К. в досъдебното производство, приобщени по делото по съответния ред, тъй като са последователни, логични, добросъвестно изложени и са подкрепени от писмените доказателства, приложени по досъдебното производство, и в крайна сметка те представляват годна основа за установяване на фактическата обстановка по делото. Свидетелите П. и К. не само са възприели визуално подсъдимия Д. да стои в двора на къщата, държейки в ръката си метална тръба, непосредствено след като са чули шума от счупването на стъклото, но и са го наблюдавали, докато е осъществявал последващите действия по повреждането на другото стъкло и частите от трактора – джойстика и десния мигач. Свидетелят А. от своя страна е възприел виковете за помощ на свидетелката П. по време на деянието и е видял подсъдимият Й. да бяга зад къщата, покрай трактора, отдалечавайки се от мястото на инцидента, непосредствено след неговото осъществяване.

Разпечатката съдържа 26 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d08c4596-6e06-40de-922a-6c65417ced68