Решение № 128 от 29.06.2026, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Девня, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНТОНИ НИКОЛОВ при участието на секретаря И. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20263120200125 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по въззивна жалба от В. Г. В., ЕГН: **********, срещу НП № 23 – 0003751 / 30. 05. 2025 г. на Началник ОО – АА – Варна. Със същото на жалбоподателя: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. Б, б. В от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 533. 88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и двадесет и три евроцента/.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, с довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост, а в условията на евентуалност да намали размера на наложеното.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.

Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, не се 1 представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище с което поддържа жалбата. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява, не се представлява от процесуален представител. Депозира писмено становище. Счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено.

Сочи, че същото е законосъобразно, като наложената санкция е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира за присъждане на разноски при прекомерност на такива за другата страна.

ТО – Девня – РП – Варна, редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 08. 04. 2025 г. в землището на гр. Суворово, обл. Варна, възз. В. Г. В. управлявал пътно превозно средство – товарен автомобил с ДК№ ***, с четири оси, две управляеми. Движението му било преустановено от свид. С.

Х. А. - служител при ОО – АА – Варна. При документална проверка било установено, че моторното превозно средство било с маса 41 980 кг., при нормативно позволена до 32 т., т. е. налице е било претоварване с 9 980 кг., липса на разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.

Административно - наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от писмените материали, приобщени към доказателствения материал по делото, които кредитира като единни, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото.

2

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции /съгласно чл. 166 от ЗДвП/, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган /съгласно Заповед № РД – 08 – 107 / 29. 02. 2024 г./, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчен. Фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП.

Съдът намира, че е осъществен състава на визираното нарушение.

От обективна страна за съда не остава съмнение, че въззивникът е управлявал моторно превозно средство, което е всяка една манипулация и боравене с уредите, приборите и механизмите му. Движението е извършено на 08. 04. 2025 г. в землището на гр. Суворово, обл. Варна, с п ътно превозно средство – товарен автомобил с ДК№ ***, с четири оси, две управляеми, което с оглед натоварването на ос се характеризира като извънгабаритно / тежко.

Установено е, че моторното превозно средство било с маса 41 980 кг., при нормативно позволена до 32 т., т. е. налице е било претоварване с 9 980 кг., липса на разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото писмени документи.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на въззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите действия.

Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата, както и тяхното поддържане в по – добро състояние съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно 3 правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция.

Същевременно съдът счита, че размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид следното: при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението, доколкото касае безопасността на движението по пътищата, както и тяхното поддържане в по – добро състояние, ниска такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на вредни последици, съдействие за установяване на обективната истина, неналичие на други наказания, което доказва формирано трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно състояние - видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на доходи, доколкото въззивникът формира доход, но няма доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на наложеното наказание.

Съдът намира наведеното от въззивника относно цялостна отмяна за неоснователно, поради следното: не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, което да обуслови цялостна отмяна, като по безспорен и категоричен начин се доказа осъщественото. При документалната проверка безспорно е установена липса разрешение за движение на извънгабаритно / тежко пътно превозно средство. АУАН и НП съдържат описание на твърдяното нарушение в степен, позволяваща на въззивника да разбере в какво се обвинява, респективно да организира адекватно защитата си. Законът изрично забранява движение на пътни превозни средства с натоварване, надвишаваща нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като при 4 констатиране на такива случаи, може да се ангажира отговорността на водача, респективно приложени са относимите за случая норми - материално – правни и санкционни норми. По категоричен начин се установи, че е налице превишаване на нормативно позволения максимум от натоварване, претоварването е чувствително, респективно няма как да не обоснове осъществяване на твърдяното нарушение. Съгласно нормативно установено задължение, водачът задължително лично присъства при товаренето и укрепването на товара, като следи натоварването да се извършва в съответствие с максимално допустимата маса на пътно превозното средство и товара да се разпределя в съответствие с допустимото максимално натоварване на същото. Актосъставител и административно – наказващ орган разполагат с необходимата представителна власт, доказателства за което са приложени към материалите. Не е задължително при наличие на безспорни писмени доказателства, да се извършва контролно измерване на пътя. Право на всеки е да тълкува законовите норми и при тяхно нарушаване какво се следва, но в конкретния случай безспорно е налице осъществяване на приетия състав, което води до ангажиране на административно – наказателна отговорност. Относно размер на наложеното съдът изложи мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря.

Съгласно чл. 63 Д от ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени доказателства, предвид съразмерност съдът намира, че следва да се присъди в полза на В. Г. В., ЕГН: ********** сумата от 766. 94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/, в полза на А – ПИ сумата от 33. 23 евро /тридесет и три евро и двадесет и три евроцента/, двете представляващи направени по делото разноски.

С оглед изложеното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23 – 0003751 / 30. 05. 2025 г. на Началник ОО – АА – Варна, с което на В. Г. В., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, 5 т. Б, б. В от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1 533. 88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и двадесет и три евроцента/, като вместо това:

НАЛАГА на В. Г. В., ЕГН: **********: за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. Б, б. В от Наредба № 11 от 03. 07. 2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП административно наказание Глоба в размер на 255. 65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента/.

ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН: ********** да заплати на Областен отдел – Автомобилна администрация – Варна сумата от 33. 23 евро /тридесет и три евро и двадесет и три евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА Областен отдел – Автомобилна администрация – Варна да заплати на В. Г. В., ЕГН: ********** сумата от 766. 94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и деветдесет и четири евроцента/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – невен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6