Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260001 от 16.02.2024, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Гражданско дело 64/2021
Вид
Решение № 260001
Подписан
16.02.2024
Състав
ТИХОМИР КОЛЕВ КОЛЕВ

Цитирани разпоредби

Р

Е Ш Е Н И Е №

16.

02. 2024 год. гр. Чирпан

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд Чирпан, втори състав

На

12. 02. 2024 год.

В публично заседание в състав:

Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ

Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ Гр. дело номер 64 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а" от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД, и чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата си молба, че от приложеното Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. № АУ-У-1099 от 19.11.2020г., издадено от Община Чирпан, е видно, че ищцата К.Х.Г. е баба на починалия М. **.

Изнася още, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа внукът на ищцовата страна М. **, с ЕГН: **********, б.ж. на гр. Чирпан, пътувал на предната дясна седалка в л.а. „хх ", с рама №хх, който не бил регистриран по надлежния ред (без регистрационни табели). Автомобилът бил управляван от водача А.С.Д., с ЕГН: **********, по път IV-53498, свързващ гр. Чирпан и с. Ценово (общ.

Чирпан), в посока към гр. Чирпан. Около км.З от пътя л.а. „хх" изгубил устойчивост на движение, като напуснал пътното платно с левите си колела, описал дъга по затревения бакет, приплъзваики се странично, след което се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си страна. В процеса на обръщане на автомобила, при това неподлежащо на контрол от страна на водача А.Д. движение на лекия автомобил, от него е изпаднал пътникът М. хх и същият бил получил телесни увреждания, вследствие на които загинал. След преобръщането си автомобилът бил застанал отново на колелата си, с предна част, сочеща на североизток, и се е установил в покой. От съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица било видно, че причината за настъпване на ПТП е, че водачът, движейки се с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, губи управление на МПС, напуска пътното платно отляво, след което отново се връща на пътното платно и се преобръща. В резултат на произшествието е пострадал А.С.Д., който е получил охлузвания, а внукът на ищеца - М. **, е починал.

След направена справка в електронната страница на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност" за л.а. „**", с рама № I **, се установило, че към датата на ПТП - 22.02.2016г., за това МПС нямал активна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. За станалото ПТП са образувани ДП №375-ЗМ-108/2016г. по описа на РУ -Чирпан и пр.пр. №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора. Досъдебното производство е започнато срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. с чл.342, ал.1 от НК. В хода на разследването, след извършени множество следствени действия за разкриване на обективната истина по делото, в качеството на обвиняем бил привлечен А.С.Д., с ЕГН: **********, за извършени престъпления от общ характер по чл.343, ал.1, б. „в", предл. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, и по чл.345, ал.2, вр. с ал.1 от НК. С Постановление за частично прекратяване на наказателно производство от 14.12.2017г., постановено по пр.пр №730/2016г. по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора, наказателното производство, водено срещу А.С.Д., е прекратено в частта му по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. с чл.ал.1 от НК. Така, наказателното производство срещу обвиняемия А.Д. е продължило да се води по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", пред. първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, като в съда е внесен и обвинителен акт срещу виновния водач и е образувано НОХД №2325/2020г. по описа на ОС - Стара Загора. Подсъдимият А.Д. е предаден на съд по обвинение с посочената по-горе правна квалификация за това, че на 22.02.2016г., около 00:35 часа, по път IV-53498, свързващ гр. Чирпан и с.

Ценово (общ. Чирпан), в посока към гр. Чирпан, при управление на МПС - л.а. „**", с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), е нарушил правилата за движение, предвидени в ЗДвП, а именно: Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", като загубил контрола над управлението на л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели); - Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства (в случая на л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред - без регистрационни табели) са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движение, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, Чл.21, ал.1, предл. второ от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство било забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч при пътно превозно средство Категория „В", извън населено място - 90 км/ч", като управлявал л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), със скорост от 93 км/ч; Чл.140, ал.1 от ЗДвП - „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места", като управлявал л.а. „**" с номер на рама **, което не е регистрирано по надлежния ред (без регистрационни табели), в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М. **, на 27г., с ЕГН: **********,***.

В хода на досъдебното производство е изготвена и Комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. От заключението на петорната комплексна автотехническа експертиза става ясно, че скоростта на движение на л.а. „**" преди ПТП е около 93 км/ч, а опасната зона за спиране на автомобила е около 89 м. Според вещите лица настъпилото произшествие е резултат от конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна техническа неизправност. В експертизата се сочило, че водачът на автомобила е имал техническата възможност да следи непрекъснато пътното платно пред автомобила и да предотврати ПТП. Технически правилно било той да запази движението в мислената дясна пътна лента, без да я напуска. Експертите заявявали, че в съответствие с извършения динамичен анализ най-вероятно водач на автомобила към момента на настъпилото ПТП бил А.Д., а пасажер бил М. **.

Специалистите били категорични, че свидетелските показания на А.Д. в частта им относно това кой е управлявал автомобила и къде е бил в автомобила след ПТП били технически недостоверни. Според експертизата изпадането на пасажера М. ** от купето било във фазата на преобръщане на автомобила през прозореца на дясната предна врата, като изпадането от автомобила било свързано с плъзгане, триене по твърда повърхност и притискане на тялото между две твърди повърхности, както било описано в медицинските документи.

Според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Ищецът и починалият й внук били изключително близки и двамата са били много привързани един към друг. Скръбта на ищцата била неизмерима и и причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент ищцата всекидневно е общувала със своя внук и е разчитала на неговата подкрепа и помощ в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и нейният внук била изключително силна и внезапната смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата Г..

Същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Ищцата е била много близка със своя внук, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо било, че ищцата все още страдала от загубата на своя внук. Тя нарушила обичайния си начин на живот.

Предвид изискванията на чл.519, ал.1, т.1, вр. с чл.557, ал.1, т.2, б. „а", вр. с чл.558 от КЗ, ищцата била отправила до Гаранционен фонд писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 07.10.2020г., получено на 09.10.2020г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 01JQ68 N).

Образувана била Щета №20210259 от 09.10.2020г. за неимуществени вреди във връзка с молба с вх. №24-01-521-1 от 09.10.2020г. Между страните била проведена кореспонденция, при която ответникът бил изискал предоставяне на допълнителни документи с писмо с изх. №24-01-521 -1 от 15.10.2020г. Същите документи обаче не е било възможно да бъдат предоставени от ищцата, тъй като тя не разполагала с тях. Освен това тези документи са били изискани служебно и от административния ръководител на ОП - Стара Загора, видно от изпратеното от Гаранционен фонд писмо с изх. №24-01-521.1 от 15.10.2020г. С писмо с изх.

№24-01-521-1 от 29.12.2020г. ответникът е уведомил заявителката, че отказва изплащане на обезщетение за неимуществени вреди по образуваната пред него щета.

С оглед на изложеното, предвид постановения изричен отказ за изплащане на обезщетение от Гаранционен фонд по заведената пред него щета от ищеца, и предвид факта, че към датата на подаване на исковата молба в съда ищцата не е получавала каквото и да било обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е загинал нейния внук М. **, за ищцата бил налице правен интерес от завеждане на настоящия иск за репариране на причинените й неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане в резултат на ПТП, причинено от МПС, което към датата и часа на произшествието не е било със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите. Предвид изложеното по-горе, съгласно изискванията на закона било проведено първо необходимото рекламационно производство пред Гаранционен фонд и тъй като в отговор на предявената претенция е бил постановен изричен отказ за изплащане на обезщетение, за ищцата възниква правото да предяви своята претенция пред съда, което обуславя и пасивната процесуалноправна легитимация на ответника, който е отговорен да репарира понесените от същата вреди. Така, безспорно се установявало, че вследствие на противоправното си поведение, водачът А.С.Д. е причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък човек - своя внук. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата, помощта и грижите на нейния внук М. **. Безспорно, претендираните от ищцата неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 22.02.2016г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които са претърпени и търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависил винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост" винаги намира отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца. Счита, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.02.2016г., при което е починал нейния внук - М. ** (на 27г. към датата на ПТП), е справедливо, като се имат предвид преживените от ищеца болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък за нея човек, за чието отглеждане е помагала от самото му раждане, с когото са общували ежедневно и са споделяли както радостни, така и неприятни моменти, и на когото е можела да разчита винаги и за всичко предвид напредването на възрастта си. Претендираният размер на обезщетението бил справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.558, ал.1, изр.2 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 10.01.2021г. (денят след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета пред Гаранционен фонд), до окончателното изплащане на сумата.