Решение № 171 от 28.01.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3346/2020
- Вид
- Решение № 171
- Подписан
- 28.01.2021
- В сила
- 28.01.2021
- Състав
- Мария Кирилова Терзийска, Ралица Цанкова Костадинова, Ралица Цанкова Райкова, Елина Пламенова Карагьозова
Други актове по делото
- Протокол № 1135 от 16.12.2020 · Ралица Цанкова Костадинова, Елина Пламенова Карагьозова, Мария Кирилова Терзийска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1 изр.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 171 гр. Варна , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Мария К. Терзийска
Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова при участието на секретаря Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20203100503346 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 267908 /24.09.2020г., подадена о т О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, действащ чрез назначен особен представител – адв. Р.Д., срещу решение № 260 002 / 12.08.2020г., постановено по гр.д. № 7784 / 2019г. на ВРС, 8 с-в, с което е признато за установено в отношенията между страните, че О. Г. М., ЕГН **********, с адрес: *********, дължи на „Б. П.
П. ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № 542097902, чрез „Б. П. П.
ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, следните суми: сумата 2098.96 лв.
/две хиляди деветдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща дължима главница по сключения между страните Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15161244/13.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 372.71 лв. /триста седемдесет и два лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода 01.10.2017 г. – 06.12.2018 г., както и сумата 39.22 лв. /тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които суми са предмет на 1 заповед № 1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав. С решението жалбоподателят е осъден да заплати сторените съдебно-деловодни разноски, включително и в заповедното производството.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Оспорва заключенията на съда, че ищецът е предоставил на ответника процесната кредитна карта. Липсват доказателства, че именно жалбоподателят е получил тази кредитна карта, както и че е извършвал транзакции с нея. Неоснователно е прието, че кредитът редовно е обявен за предсрочно изискуем. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. В открито съдебно заседание, въззивникът се представлява от назначения особен представител по делото, който заявява, че поддържа подадената жалба, развива подробно доводите си по същество и моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Б.
П. П. ФАЙНЕНС” С. А., Париж, чрез „Б. П. П.
ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба. Твърди, че постановеното от Районен съд гр.Варна решение е законосъобразно и правилно. Моли се по тези съображения за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски. В открито съдебно заседание въззиваемата страна не се представлява, депозирала е молба, с която заявява, че поддържа отговора на въззивната жалба, моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по предявени от „Б. П. П. ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № 542097902, чрез „Б.
П. П. ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, чрез процесуалния му представител – юрк. Н.М., срещу О. Г. М., ЕГН **********, с адрес:
*********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 2098.96 лв., представляваща дължима главница по сключения между страните Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15161244/13.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.02.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 372.71 лв., представляваща договорна
2
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода 01.10.2017 г. – 06.12.2018 г., както и сумата 39.22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 06.12.2018 г. – 01.02.2019 г., които суми са предмет на заповед № 1476/22.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, ХIV състав.
В исковата си молба и уточняващите молби към нея от 27.06.2019 г. и 17.07.2019 г. ищецът Б. П. П. ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № 542097902, чрез „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ С. А., клон България излага, че при сключване на договор за покупка на стоки или услуги № CREX-15161229 ответникът О. Г. М. e дал съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на МаsterCard. Твърди, че на 24.08.2017 г. кредитополучателят е активирал предоставената му кредитна карта № CARD-15161244, с максимален кредитен лимит в размер на 1500 лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума, до пълното погасяване на задължението.
Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017 г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 2471.67 лв. Ето защо картата е блокирана. Посочва, че са настъпили предпоставките за обявяване на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми, като ответникът е надлежно уведомен за това с изпратената му на 13.12.2018 г. покана за доброволно изпълнение. Поддържа, че са правени многократни, но неуспешни опити за доброволно уреждане на отношенията между страните. Излага, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, XIV състав, за дължимите му от ответника суми. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника О. Г. М., чрез назначения му особен представител– адв. Р.Д.. Поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Не оспорва твърдението, че при сключване на договор за покупка на стоки или услуги № CREX-15161229 e дал съгласието си освен посочения усвоен кредит да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на МаsterCard. Оспорва обстоятелството, че му е предоставена кредитна карта от страна на ищеца, съответно, че е активирал същата на 3
24.08.2017 г. Оспорва твърденията, че е извършвал транзакции – че е теглил в брой от банкомати АТМ, че е плащал чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му кредитна карта. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В проведеното по делото на 16.07.2020 г. открито съдебно заседание ищецът депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. Р.Д., депозира молба, в която поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда относно надлежно обявена предсрочна изискуемост и съответно, че кредитната карта е предадена на въззивника, както и че последният е извършвал транзакции с картата.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 2907/2019 г. по описа на ВРС, XІV състав, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове, като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Страните не оспорват, а и от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че на 13.08.2017 г. между „Б. П. П.
ФАЙНЕНС” ЕАД и О. Г. М. е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта САRD-15161244. Съобразно чл. 1 от 4 договора, кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лв., при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Съобразно чл.2 кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, като чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. В договора са уговорени клаузи, съобразно които е определена процедурата по активация на картата, в какви случаи се блокира, последиците от неизпълнението на договора и други.
От изготвеното и прието по делото заключение, което не е оспорено от страните, безспорно се установява, че се касае за Договор № САRD-15161244 от 13.08.2017 г. за покупка на стоки, по който е издадена кредитна карта от дата 13.08.2017 г. № 536543******009, по която е издадена и банкова сметка № 12 BNPA 9440 1008 0081 11 в „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ на титуляр О. Г. М., с която се е разпореждал титулярът, като е извършвал плащания чрез ПОСТ устройства и е теглил суми чрез АТМ.
На дата 13.08.2017г. е активиран кредитът, като е извършена покупка на стоки: хладилник Hotpoint ARISTON EBL18221 F 02 на стойност 799 лв. и прахосмукачка HOOVER RC на стойност 249 лв. от магазин „Технополис България“ ЕАД, за която покупка е издадена фактура № 0200307529/13.08.2017 г. на клиент Огнян Милев и вписано плащане „с кредитна карта Б. П. П. Ф.“ на обща стойност 1048 лв. и по този начин кредитът реално е бил усвоен. Съобразно представената на вещото лице банкова транзакция на дата 14.08.2017 г. е преведена сума в размер на 1048 лв. от банкова сметка на „Б. П.
П. Ф.“ в полза на „Технополис България“ ЕАД по кредит № САRD-15161244 по фактура № 0200307529/13.08.2017 г. от магазин в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277 на клиент О. Г. М.. С пластична карта титулярът е теглил от АТМ на дата 24.08.2017 г. сума в размер на 20 лв. и на същата дата е извършил плащане чрез ПОС устройство в магазин на СВА – сума в размер на 6.50 лв. и по този начин е била активирана и самата пластична карта, съобразно представеното на вещото лице извлечение от банковата сметка, издадена във връзка с договорения кредит и издадената кредитна карта, индивидуализирана подробно в експертизата.
Разпечатката съдържа 42 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d08b6557-a21f-4d88-9592-93609dfcba51