Решение № 87 от 24.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Ямбол, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № ***2330102482 по описа за *** година

Производството е образувано по искова молба от Я. А. А. от гр. Я., чрез пълномощник – адв. С. Т. от АК – гр. Я., с която срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД - гр. София е предявен установителен иск по чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи поради погасяването им по давност след присъждането им с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с № *** г. издадена по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС и Изпълнителен лист от 31.10.2011 г., въз основа на които е и било образувано изп. дело № *** г. по описа на *** № *** - И.Х., с район на действие, района на ***ОС - главница по договор за кредит от 02.09.2009 г., договорна лихва, законна лихва и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва така предявеният иск по основание и размер.

Поддържа се, че същият е неоснователен и недоказан.

Сочи се, че по предходно образувано изп. дело № *** г. по описа на *** И.Х. са били предприети изпълнителни действия, които на осн. чл.116, б.“в“ от ЗЗД са прекъснали погасителната давност по ИЛ от 27.10.2011 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ***РС.

Сочи се, че със запорни съобщения от дата 07.11.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „Спийд Коннек“ ЕООД - гр. Ямбол.

След прекратяване на делото от съдебният изпълнител и преди да е изтекъл давностният срок е било образувано изп. дело № *** г. по описа на *** И.Х., като още с 1 молбата взискателят бил поискал изпълнителни действия, с които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора, за което били заплатени и съответните такси.

Твърди се, че до предявяване на настоящият иск са били предприети регулярни действия по образуваното производство, като не са настъпили последиците на погасителната давност.

Сочи се, че в случаят погасителната давност е 5-годишна такава. Сочи се съдебна практика в тази насока. Сочи се, че на дата 21.06.*** г. със запорно съобщение на съдебният изпълнител е бил наложен и запор върху банковите сметки на лицето, открити в „***“. След датата 26.06.2015 г. били приложими освен друго и постановките на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК по отношение прекъсването на давността на осн. чл.18, ал.1 от З***. Сочи се и друга практика на съда в тази насока.

На следващо място се поддържа, че за правилно изчисляване на установеният давностен срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Поддържа се, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на невъзможността да бъде принудително изпълнено.

Иска се от съда на тия основания да отхвърли предявеният иск като неоснователен.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски по делото във връзка с фактическата и правна сложност на делото.

Ищецът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител по пълномощия адв. С. Т. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана по делото писмена защита и на подробно изложените в нея основания се иска от съда да постанови решение, с което да уважи предявения установителен иск като основателен и доказан, ведно със законовите последици.

Претендират се разноски.

Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори и е установено от приложените писмени доказателства, че въз основа заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС е издаден изпълнителен лист от 31.10.2011 год., като ответника-длъжник е осъден да заплати на кредитора „Банка ДСК“ ЕААД сумата от 21 849.32 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 02.09.2009 год., ведно с договорна лихва в размер на 1865.40 лева, дължима за периода от 29.05.2011 год. до 24.10.2011, наказателна лихва в размер на 693.28 лева, дължима за периода от 29.06.2011 год. до 24.10.2011 год., законната лихва върху главницата от 24.10.2011 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 1182.24 лева – разноски по делото, заплатена държавна такса в 2 размер на 488.16 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 694.08 лева.

Въз основа на този изпълнителен лист, по молба № *** год. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД в качеството на цесионер по договор за Договор за покупко-продажба на вземания с „Банка ДСК“ ЕАД е било образувано изпълнително дело № *** по описа на *** И.Х. рег.№ *** с район на действие ***ОС.

С молбата е поискано налагане запор върху трудовите възнаграждения на Я. А. А., които получава от Спийд Коннект ЕООД, както и проучване имущественото състояние на длъжника.

С постановление от 24.10.2016 год. на *** е образувано горепосоченото ИД като е постановено да се направят исканите от взискателя действия, като са изпратени съответни съобщения до сектор ***, ***, отдел *** община Я., ТД НАП Я.

На 17.11.2016 год. е изпратено запорно съобщение да ***, и от същата дата покана за доброволно изпълнение до длъжника Я. А. А..

От този момент други действия по ИД не са извършвани като с постановление от 28.06.2021 год. на *** изпълнителното производство по изп.дело № *** год. на *** И.Х. е било прекратено на основание чл.422, ал.1, т.8 ГПК.

В последствие ищецът в настоящото производство „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал по изпълнителното дело да му бъде върнат оригинал на ИЛ, въз основа сключен на 30.10.2017 год. договор за прехвърляне на вземания с „ОТП Факторинг“ ЕАД.

Съответно въз основа на ИЛ от 31.10.2011 год. „ЕОС Матрикс“ ЕООД с молба от 17.04.*** год. отправена от *** И.Х. е поискал образуване на ИД срещу длъжника Я. А. А., съответно с разпореждане от 22.04.*** год. на *** И.Х. е било образувано ИД № *********.

С молбата е било поискано по същество проучване на длъжника и при установяване банкови сметки на същия да бъде наложен запор. На 21.06.*** год. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху всички вземания на ищеца до *** .

При така установената безспорна между страните по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:

С иска ищецът по същество цели да установи недължимост на вземанията, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия по изп.дело № ********* по описа на *** И.Х. рег. № *** с район на действие Окръжен съд Я. въз основа на изпълнителен лист от 31.10.2011 год. издаден въз основа заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.дело № *** год. по описа на ***РС като по същество се позовава на изтекла след м.ноември 2016 год. погасителна давност.

Твърдените от фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно основание на иска чл. 439 ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по 3 реда на чл. 439 ГПК е срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право.

Последица от уважаване иска по чл. 439 ГПК е прекратяване изпълнението - чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, от което се извежда правният интерес от исканото установяване недължимост на вземанията, обективирани в изпълнителния лист, изпълнително основание, въз основа на което е образувано изпълнителното дело.

Давността като институт на материалното право представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който кредиторът бездейства, последица от което е погасяване правото да иска принудително изпълнение на вземането си. Самото вземане продължава да съществува като естествено право и може да бъде изпълнено доброволно от длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.

В настоящия случай процесните вземания са установени с влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която има значение на влязло в сила съдебно решение, поради което и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностният срок за погасяването им е 5 години. Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а не както счита ответника от момента на прекратяване на ИД - 28.06.2021 год. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З***): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.

В случая единствено като последно изпълнително действие по образуваното по-рано изп.дело № *** год. на *** И.Х. и да се приеме дата 07.11.2016 год., в която насока е становището на ответника релевирано в отговора на исковата молба, следователно и съдът да приеме за прекъсване на давността - 07.11.2016 год., след което е започнала да тече нова погасителна 5-годишна погасителна давност, установява се, че след тази дата и по това изпълнително дело не са били извършени други конкретни изпълнителни действия, насочени към принудително изпълнение на вземанията.

4

Петгодишния давностен срок, считано от 07.11.2016 год. изтича на 07.11.2021 год.

При съобразяването действието на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците /обн. ДВ. бр. 28 от 24 март 2020 г. /, според който за времето от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, както и разпоредбата на § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. /, според която сроковете, спрели да текат по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на закона, т.е. от 21.05.2020 г., то за периода 13.03.2020 г. -20.05.2020 г. от 69 дни давност не е текла.

Предвид спирането на течението на давността за срок от 69 дни, то петгодишния срок, считано от 07.11.2016 год. е изтекъл на 15.01.2022 год.

В случая обаче съдът дори не намери в кориците на представеното от *** идп.дело № *** год. данни за валидно извършено изпълнително действие, на стр.№ *** от ИД действително се съдържа запорно съобщените от 17.11.2016 год., но изпратено до *** за налагане запор върху сметки на лице различно от ищеца и за дължими суми различни от тези предмет на ИЛ от 31.10.2011 год., поради което всъщност давностния срок се явява изтекъл още на 24.10.2021 год. /молбата за налагане запор трудовото възнаграждение на ищеца до *** е от 24.10.2016 год., от който момент е била прекъсната давността веднъж и започнала да тече нова давност/, ако се прибавят 69 дни към този срок, то давностиня срок изтича на 01.12.2021 год.