Решение № 60 от 11.02.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пещера, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Павлова-Стоименова при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело № 20255240100959 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от Б. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пещера, ***, чрез адв. Д. Г. от АК – Ловеч, против „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10а от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит Стандарт № 40014913363 от 20.01.2023 г., сключен между ищцата Б. С. К. и ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на ищцата Б. С. К. сумата в размер на 1163,38 лв. – представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит Стандарт № 40014913363 от 20.01.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 40014913363 от 20.01.2023 г., по силата на който е усвоена главница в размер на 2200,00 лв. за срок от 30 месеца при уговорен лихвен процент е в размер на 41 % и ГПР в размер на 49,26 %. Излага твърдения, че по силата на договора кредитополучателят е задължен да закупи допълнителни услуги, упоменати в раздел VI от същия - допълнителна услуга „Фаст", за която е предвидено възнаграждение в размер на 880,00 и допълнителна услуга „Фекси", за която е предвидено възнаграждение в размер на 1760,00 лв.

1

Поддържа, че възнаграждението за двете услуги е дължимо към датата на подписване на договора, но е разсрочено към погасителните вноски по кредита.

Сочи, че по този начин, общата сума на заема не е обявената в Договора за заем 3,535.48 лв., а значително по- висока - 6,175.48 лв.

Твърди, че клаузите, с които са предвидени такси за допълнителни услуги, са нищожни.

Сочи, че ищцата е заплатила 3,363.38 лв. и предвид недействителността на договора и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то 1 163.38 лв. от общо платените 3,363.38 лв. са платени при изначална липса на основание. Излага на първо място, че услугите "приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит", и „промяна на погасителния план" представляват по своята същност действия по усвояването и управлението на кредита в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Допълва, че освен това клаузите са сключени във вреда на потребителя по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като съгласно погасителния план длъжникът следва да заплаща 30 месеца за нещо, което не ползва.

Сочи, че е договорено предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на изброените услуги и без значение е дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от потребителя, с което счита, че е нарушен принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето - потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. На следващо място счита, че клаузите за допълнителни услуги са нищожни и поради накърняване на добрите нрави.

С уговарянето на възнаграждение за закупени допълнителни услуги на стойност 2,640 лв., чийто размер надхвърля размера на предоставения кредит от 2,200.00 лв., се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването на тези суми не представлява плащане за услуга, а реално са прикрити разходи по кредита, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя, които ако се включат в ГПР би се стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум и затова са били отделени като допълнителни клаузи.

Излага твърдение, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени клаузи по см. на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Допълва, че видно от договора, същият е предоставен при стандартни, предварително изготвени и основани на общи условия клаузи, върху които потребителят не е имал никаква възможност да влияе.

Възнаграждението за допълнителни услуги е било предвидено в самия ДПК, което 2 означава, че длъжникът не е могъл да се откаже от сключване на това споразумение, без да откаже сключване на самия договор за потребителски кредит.

Наред с това твърди, че процесният договор за заем е недействителен, поради незспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в процесния договор възнаграждение за допълнителна услуга "Фаст" в размер на 880 лв. и допълнителна услуга „Флекси" в размер на 1,760 лв. е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР. В подкпрепа на твърдението си ищцата се позовава на практика на СЕС.

Сочи, че при включване на възнаграждението за допълнителни услуги в ГПР, размерът на същия би бил в пъти по-висок от допустимия съгласно ЗПК. В заключение сочи, че нарушаването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (неточно посочване на ГПР) води до недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове.

Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в който оспорва основателността на предявения иск, за което излага подробни съображения.

На първо място твърди, че по делото е безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40014913363, по силата на който ответното дружество е представило на ищеца заем в размер на 2200,00 лева, а ищеца се е задължил да върне на кредитора така предоставените парични средства заедно с договорна възнаградителна лихва и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст" и „Флекси" съгласно условията на договора.

Сочи, че от представените по преписи от процесния договор за кредит, както и приложенията към него, се доказа по недвусмислен начин, че всички условия по договора за кредит са предварително уговорени между страните, като ищеца изрично е изявила воля да сключи договора за кредит при посочените условия.

Поддържа, че при сключване на процесния договор за кредит са спазени всички императивни изисквания на ЗПК.

Сочи, че в договора годишният процент на разходите е фиксиран като абсолютна процентна стойност – 49,26 %, сочи че и уговореният лихвен процент е фиксиран - 41.00 %, поради което не е необходимо посочването на взетите предвид допускания на ГПР, доколкото, в случая ГПР е неизменен, формиран е от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви 3 условия.

Твърди, че въпреки това с разпоредбата на чл. 5.2. от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин.

Намира, че от формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към момента на сключването му, потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. В тази насока оборва твърдението, че в отношенията между страните е налице заблуждаваща търговска практика от страна на дружеството-ответник.

На следващо място излага съображения в подкрепа на твърдението си, че таксата за предоставената услуга „Фаст" и „Флекси", не представлява разход по кредита и не следва да участва във формирането на размера на общите разходи по кредита.

Поддържа, че потребителят е наясно относно задълженията си и конкретните разходи, които ще възникнат за него по силата на договора за кредит, които формират общия размер на разходите за потребителя по смисъла на чл. 3, буква „ж" от Директива 2008/48/ЕО, а оттам формират и годишния процент на разходите. Сочи още, че потребителят е наясно и с конкретните разходи, които ще възникнат за него за закупената допълнителна услуга, поради което счита, че щом има яснота за задълженията на потребителя отделно по кредита и отделно за допълнителната услуга, а също така е посочена и общо дължимата сума по кредита и по закупената допълнителна услуга, няма как да се приеме, че годишният процент на разходите е неточно посочен в договора за кредит, а още по-малко, че липсва.

Освен това твърди, че дори да се приеме, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Изтъква, че в такава хипотеза приложение следва да намери разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, което кореспондира и с практиката на Съда на ЕС. В този смисъл твърди, че клаузата за допълнителна услуга не съставлява част от основния предмет на договора за кредит, поради което договорът за кредит може да бъде сключен и да съществува валидно, независимо от клаузата за допълнителна услуга, дори в случай, че има основание за недействителност на тази клауза.

Сочи още, че дори и да се приеме за вярно, че размерът на ГПР е по_висок от законово-допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това е 4 недължимост на сумите, с които се надвишава размерът, посочен в ал. 4 на същия член, но не и недействителност на целия договор за кредит.

На следващо място оспорва твърдението в исковата молба за нарушение на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, като твърди, че закупените от ищцата допълнителни услуги не са такси за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че допълнителните услуги, които кредиторът е предоставил на ищцата, й дават възможности да извършва едностранна промяна на погасителния план по кредита си, а не представляват възнаграждение за кредитора за извършени неизбежни административни действия по кредита.

По изложените съображения ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на насрещно претендираното адвокатско възнаграждение с искане същото да бъде определено в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004 г. Ангажира писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното

Съдът е сезиран с иск с обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във вр с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10а от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД з

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че: между ищцата Б. С. К. и ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит Стандарт № 40014913363 от 20.01.2023 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2200,00 лв., която е изцяло усвоена от ищцата, както и че договореното между страните възнаграждение за закупени допълнителни услуги „Фаст" и „Флески", не е включено в ГПР по този Договор за кредит.

В съдебно заседание е допуснато изменение на предявения осъдителен иск от Б. С. К., ЕГН **********, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез неговото увеличаване от 1163,38 лева /хиляда сто шестдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/, на сумата от 2663,39 /две хиляди шестстотин 5 шестдесет и три лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателното й заплащане.

За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана СИЕ, която дава заключение , че ищеца е платил общо 4863.39 лв., ответника е погасил следните задължения : за 1512.61 л в.-главница; за 1079.64лв.договорна/възнаградителна лихва за периода 20.01.2023-20.06.25; за 1938.11лв,- по договор за допълнителни услуги Фаст и Флекси ; за 230лв.-разходи за събиране ;