Решение № 260097 от 21.01.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2096/2020
- Вид
- Решение № 260097
- Подписан
- 21.01.2021
- В сила
- 18.02.2021
- Състав
- ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ КАЦАРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097 гр.Пловдив, 21.01.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, Втори наказателен състав в публично заседание на осми януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ и секретар: ВЕЛИЧКА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2096 по описа за 2020 година на ПРС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо устройство или система серия К № 3270930 на ОДМВР Пловдив с който на Х.И.н. ***, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на издадения ЕФ поради неговата неправилност, незаконосъобразност и съставяне в нарушение на административно производствените правила и на материалния закон.
Представят се и съображения по същество на искането.
Жалбоподателят Х.Н. редовно призован, в съдебно заседание се явява и лично участва в производството. Поддържа жалбата и искането за отмяна на ЕФ. В пледоарията си посочи, че има знак за ограничение на скоростта в посоката, която е обратна на неговата в която се е движел.
Въззиваемата страна ОДМВР Пловдив редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Съгласно обжалвания ЕФ е констатирано извършено нарушение за скорост от жалбоподателя Х.Н. на 26.12.2019г. в 08:19 часа на път I-6 км.,
274+900 (кръстовище за гара Калофер), извън населено място, с посока на движение изток – запад, при въведено ограничение на скоростта от 40 км./ч. с знак пътен знак В26. Отчетен толеранст на измерената скорост от минус 3 км./ч. в полза на водача с МПС БМВ 520Д Х Драйв вид лек автомобил регистрационен номер **** установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 612, разрешена стойност на скоростта 40 км./ч., установена стойност на скоростта 63 км./ч., превишена стойност на скоростта 23 км./ч.
По делото е приета справка удостоверяваща че жалбоподателят Х.Н. е единствен собственик на МПС посочено в ЕФ.
Нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящата инстанция намира, че процесния ЕФ е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказания субект и което се явява безусловно основание за отмяната му. Съгласно регламента на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и чл.189, ал.4 от ЗДвП част от задължителните реквизити на АУАН, НП и ЕФ са фактическо описание на нарушението и посочване на нарушените правни норми. Съгласно трайната съдебна практика тези реквизити ще са налице, когато за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и каква е коректната правна квалификация на допуснатото нарушение. От приетото като доказателство по делото не се установи че на път I-6 км., 274+900 (кръстовище за гара Калофер) има поставени пътни знаци въвеждащи ограничения на скоростта, поради което съдът определи заключение че в посочения участък важат общите ограничения за движение извън населено място по ППЗДвП.
Съгласно Наредба РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за този клас път максимално допустимата скорост за движение е 90 км./ч. Налице е и порок при изготвянето на протокола за използване на АТСС от 26.12.2019г. като в него е само посочено с „да“ поставен пътен знак за ограничение на скоростта но не е посочена стойността на скоростта което това ограничение поставя.
На следващо място, налице е порок и при конкретизиране на правната квалификация на процесното деяние по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1