Решение № 98 от 18.01.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Бургас, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120101933 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на П. Н. Ш. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Бургас, ***** – адвокат Д., против Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - Бургас, ул. *****, и против Ж. ИВ.

В. с ЕГН **********, постоянен адрес: *******, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ТД на НАП- Бургас няма ликвидно вземане по изпълнително дело № 9870/2008 г., което да може да бъде предмет на принудително събиране от Ж.В. по изпълнително дело № 513/2019 г. по описа на Частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г.М., тъй като дължимите от нея публични вземания до 2014 г. в размер на 9 947. 32 лева са погасени по давност. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на молбата се сочи, че ищецът е взискател по изпълнително дело № 513/2019 г. При извършване на разпределението по същото ТД на НАП била присъединен кредитор, въз основа на удостоверение № 1380/25.02.2021 г., в което били включени погасени па давност суми, които на основание чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК следвало да бъдат погасени служебно. Излага се също така, че в случая задълженията на В. към НАП били за неизплатени задължения за здравно осигуряване, ДОО /данък общ доход/ и УПФ /универсален пенсионен фонд/, за които била изтекла абсолютната погасителна давност по чл. 171 от ДОПК, при все че се 1 касаело за вземания за 2 114. 32 лева за период преди 2009 г., 2 537. 37 лв. за 2010 г. и 5 295. 63 лева за периода от 2011 г. до 2014 г. и 1 075 лв. за 2014 г. до 2018 г., поради което същите били неправилно включени в изпълнителното дело. Интересът си от воденето на иска ищецът обосновава с наличието на неудовлетворено вземане по горното изпълнително дело, като предвидена за ТД на НАП сума, която не се дължи, би могла да послужи за частичното му удовлетворяване.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ТД на НАП – Бургас. Сочи се на първо място, че искът е недопустим, тъй като възражение и позоваване на изтекла погасителна давност можел да направи само съответния длъжник. Така наведените доводи за недопустимост на иска не се споделят от съда, тъй като ищецът, в качеството му на взискател по горното изпълнително дело, има правен интерес да оспори вземанията на ТД на НАП, при все че сумата за неговото удовлетворяване, в качеството му на присъединен взискател, би могла да послужи за удовлетворяване на вземането на ищеца, като в случая не се касае не само до депозиране на възражение за давност, а на позоваване на вече изтекла погасителна давност, която следва да се приложи служебно, предвид твърденията на ищеца, което всъщност обуславя и правния интерес от воденето на иска. Дали това е така е въпрос по основателността на иска, но не и по неговата допустимост.

Не могат да бъдат споделени и доводи за неподведомственост на иска на гражданския съд, тъй като се касае до хипотеза, в която публично вземане, се събира принудително по реда на ГПК, по който ред съдебният изпълнител не разполага с възможността да се произнесе по възражение за давност по реда на чл. 171 от ДОПК, и за което е налице интерес да бъде оспорено от друг кредитор, имащ неудовлетворено вземане срещу същия длъжник в изпълнителното производство. В този смисъл е и съдебната практика – например определение № 130/24.07.2017 г. по ч.гр.д. № 756/2017 г. на II-ро ГО на ВКС.

По същество се излага, че искът е неоснователен, тъй като вземанията не били погасени по давност, поради налагането на обезпечителни мерки по реда на чл. 172, ал.

1, т. 5 от ДОПК с постановление от 08.02.2013 г., когато и давността спряла да тече.

При това към настоящия момент не била изтекла и абсолютната давност. Също търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Ж.В., чрез назначения особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адвокат Ф., с която се изрязва становище за основателност на иска, като се излага, че вземанията ѝ към ТД на НАП действително са погасени по давност, поради изложените в исковата молба съображения. Заявява се също така, че оспорванията на другия ответник не могат да бъдат противопоставени на изложените с исковата молба 2 аргументи, обуславящи извод за изтекла погасителна давност. Поради и това се депозира се признание на иска.

Така депозираното признание на иска не може да бъде взето предвид, тъй като признание на иска, съгласно чл. 34, ал. 3, предл. 4-то от ГПК, може да депозира само изрично упълномощен пълномощник, каквото качеството в случая липсва за особения представител. Независимо от това този ответник не би могъл да признае недължимостта на суми спрямо негов кредитор по начин обуславящ възможността за постановяване на решение при признание на иска по чл. 464 от ГПК. Ето защо така депозираното изявление на процесуалния представител на ответницата следва да бъде възприето като липса на оспорване по иска.

Правното основание на иска е чл. 464 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно протокол от 25.02.2021 г. по изпълнително дело 20197030400513 на ЧСИ Г.М. с рег. № 703 в Регистъра на КЧСИ събраната сума от извършена публична продан в размер на 140 246 лв. е разпределена между взискателите, като част от нея в размер на 11 022. 32 лв. е изплатена на НАП – Бургас – присъединен взискател, чието вземане е обективирано в удостоверение № 020372100477520/10.02.2021 г. Видно от другите данни изпълнителното дело е образуването му въз основа на изпълнителен лист издаден по гр.д. № 334/2009 г. на Бургаския окръжен съд в полза на П.Ш. срещу Ж.В. за сумата от 139 840. 61 лв. Съгласно протокола от разпределение в полза на взискателя Ш. е определено изплащането на сумата от 63 925. 56 лв., като преди това са удовлетворени привилегировани взискатели и присъединени такива, сред които и НАП - Бургас за горепосочената сума от 11 022. 32 лв.

Видно от цитираното № 020372100477520/10.02.2021 г. Ж.В. има описани задължения към НАП – Бургас в размер на 11 012. 32 лв. Задължения са за здравно осигуряване в периода от 07.07.2014 г. до 01.01.2018 г. в размер на 726. 86 лв. – главница и 343. 95 лв. – лихви или общо 1 070. 81 лв.; 0. 60 лв. – лихва за Универсален пенсионен фонд за периода от 26.03.2014 г. до 31.12.2014 г., и главница от 9 940. 91 лв.

– задължения по дело № 8970/2008 г. В удостоверение е посочено също така, че във връзка с това има наложени обезпечителни мерки върху имущество на длъжника – запор на три МПС-та. Няма започнато принудително изпълнение. Задължението не е разсрочено или отсрочено.

Видно от другите данни по делото е образувано изпълнително дело 208008970/2008 г. срещу В. за следните задължения: ДОО за 2008 г. в размер на 938. 38 лв. /главница и лихва към 11.12.2012 г./; ДОО за 2009 г. в размер на 783. 56 лв.

/главница и лихва към 11.12.2012 г./; ДОО за 2010 г. в размер на 730. 80 лв. – главница 3 и 232. 41 лв. лихва към 11.12.2012 г.; ДОО за 2011 г. в размер на главница от 821. 52 лв. и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 92. 62 лв. Задължения за здравни осигуровки за 2008 г. в размер на 72.00 лв. –главница и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 27. 00 лв., за 2009 г. – главница от 249. 60 лв. и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 65. 78 лв.; за 2010 г. – главница от 403. 20 лв. и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 64. 75 лв.; за 2011 г. – главница от 403. 20 лв. и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 22. 97 лв.; задължения УПФ – за 2008 г. в размер на 132 лв. – главница и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 96. 87 лв.; за 2009 г. - в размер на 156 лв. – главница и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 81. 44 лв.; за 2010 г. в размер на 252 лв. – главница и лихва към 11.12.2012 г. от 80. 14 лв. и за 2011 г. в размер на 252 лв. – главница и лихва към 11.12.2012 г. в размер на 28. 41 лв. т.е. Към 11.12.2012 г. общо главница от 4 528. 32 лв. и лихви от 1 458. 33 лв. или обща дължима сума към тази дата в размер на 5 986. 65 лв.

Допуснати с разпореждания на публичния изпълнител в хода на същото са и следните вземания: глоба от 100 лв. в полза на Община Бургас, съгласно наказателно постановление от 17.03.2008 г.; глоба от 20 лв., съгласно наказателно постановление от 23.04.2010 г.; глоба от 50 лв., съгласно наказателно постановление на РУСО – Бургас от 13.12.2017 г. и глоба от 50 лв., съгласно фиш на РПУ – Поморие от 19.02.2013 г.

С постановление на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни мерки от 08.02.2013 г. е наложен запор върху движими вещи – три броя МПС-та досежно вземанията за ДОО, ЗО и УПФ в периода от 2008 г. до 2012 г. включително, като е представено и запорно съобщение на основание чл. 201, ал. 3 от ДОПК в тази връзка до сектор „Пътна Полиция“ към МВР /листи 135 и 136/ и съобщение до Централния регистър за особените залози, което е вписано, съгласно потвърждение за това /листи 137-140/.

Впоследствие с разпореждане от 28.12.2015 г. са присъедини и дължимите суми за ЗО, ДОО и УПР за 2012 г. и 2013 г. т.е. за ДОО за 2012 г. - главница от 317. 25 лв. и лихва към 22.06.2016 г. в размер на 101. 44 лв.; за ДДО за 2013 г. - главница от 204. 29 лв. и лихва към 22.06.2016 г. в размер на 44. 57 лв.; за ЗО за 2012 г. - главница от 155.

71 лв. и лихва към 22.06.2016 г. в размер на 49. 79 лв.; за ЗО за 2013 г. - главница от 127. 68 лв. и лихва към 22.06.2016 г. в размер на 27. 86 лв.; за УПФ за 2012 г. – главница от 97. 32 лв. и лихва към 22.06.2016 г. в размер на 31. 12лв.; за 2013 г. – главница от 79. 80 лв. и лихва към 22.06.2016 г. в размер на 17. 41 лв. Т.е. към тази дата общо дължима главница от 5 510. 37 лв. и лихви от 3 440. 99 лв. или общо сума от 8 951. 36 лв.

В хода на изпълнителното производство Ж.В. е депозирала възражение за изтекла погасителна давност на дължимите от нея суми за ЗО, ДООО и УПФ в периода от 2008 г. до 2012 г. включително и две от наказателните постановления от 2007 г., както и последващо такова от 25.05.2018 г. досежно за нолажениет глоби през 2010 г., 4

2012 г. и 2013 г.

Съгласно разпореждане на публичния изпълнител от 21.04.2018 г. са приети за погасени по давност две глоби в размер от 70 лв. Останали са следните вземания за които е прието, че не са погасени по давност: задължения към НЗОК за периода от 01.01.2011 г. до 31. 12.2011 г. в размер на 403. 20 лв. – главница и 367. 63 лв. – лихви – общо 770. 83 лв.; фонд ДЗПО за периода от 01.01.2011 г. до 31. 12.2011 г. в размер на 252лв. – главница и 246. 64 – лихви - общо 498. 64 лв.; фонд държавно обществено осигуряване за периода от 01.01.2011 г. до 31. 12.2011 г. в размер на 821. 52 лв. – главница и 804. 05 – лихви - общо 1 625. 57 лв.; задължения към НЗОК за периода от 01.01.2010 г. до 31. 12.2010 г. в размер на 403. 20 лв. – главница и 409. 41 лв. – лихви – общо 812. 61 лв.; .; фонд държавно обществено осигуряване за периода от 01.01.2010 г. до 31. 12.2010 г. в размер на 730. 80 лв. – главница и 865. 28 – лихви - общо 1 596. 08 лв.; фонд ДЗПО за периода от 01.01.2010 г. до 31. 12.2010 г. в размер на 252лв. – главница и 298. 37 – лихви - общо 550. 37 лв. Или обща дължима сума от 5 854. 10 лв., от която 2 862. 72 лв. – главница и 2 99. 38 лв. – лихви.

Съгласно разпореждане на публичния изпълнител от 10.01.2020 г. /лист 47/ са приети за погасени по давност и следните вземания: задължения към НЗОК в размер на 59. 95 лв. за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.; задължения за УПФ в същия период т.е. за 2008 г. в общ размер от 207. 55 лв. и ДОО за 2008 г. в размер на 829. 98 лв. /лихви и главници/ т.е. общо сумата от 1 097. 48 лв. – задължения за ЗО, ДОО и УПФ за 2008 г., като за тях частично е прекратено производството. Наред с това постъпили плащания са отнесени към задълженията за ДОО и УПФ за 2008 г., съгласно разпореждане от 21.09.2017 г. /лист 160/.