Определение № 4691 от 03.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4691 гр. София, 03.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Частно гражданско дело № 20211110167953 по описа за 2021 година като разгледа ч.гр.д.№67953/2021г. и се запозна със съдържанието на определение №12147/29.11.2022г., постановено по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС и определение № 361/10.01.2023г., намира следното:

Настоящият състав е върнал делото на СГС с определение № 33680 от 10.12.2022г. за извършване на преценка наличието на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 12149 от 29.11.2022г. по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, като подробно в определението е описал, че постановеното по частната жалба определение от СГС е напълно неясно относно формираната от съда воля и отделно от това в диспозитива на съдебния акт е отразен резултат, който не съответства в ни най-малка степен на изложените мотиви.

С определение № 361/10.01.2023г. СГС е върнал делото на СРС без да се произнесе по същество по отстраняването на очевидната грешка, тъй като противоречието в мотивите не е основание за провеждане процедура по чл.247 ГПК.

Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата и въз основа на тях да изложи фактически и правни изводи, резултатът от които да обективира в диспозитива на решението.

В настоящия случай волята на съда, обективирана в мотивите на определение № 12149 от 29.11.2022г. e толкова неясна, че стои въпросът дали 1 същото не е нищожно поради липса на формирана от съда воля. В него от една страна е налице противоречие в самите мотиви, но ако все пак се приеме, че има формирана някаква воля, то тя е за дължимост на адвокатско възнаграждение на длъжника в размер на 300 лв. – стр. 4, последно изречение от определението - „съдът, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, осъществяваната защита от страна на адвоката, счита, че възнаграждение в размер на 300 лева напълно съответства на правната и фактическа сложност на делото и на осъществената защита“, но същата не е обективирана в диспозитива на акта, като вместо да бъде потвърдено изцяло определението на СРС от 06.09.2022г., с което именно посочената сума е присъдена, въззивният съд го отменя изцяло и вместо това постановява, че го изменя в частта за разноските, като отново осъжда заявителя ФИРМА да заплати на длъжника П. В. М., този път сумата от 50 лв., което не съответства по никакъв начин на формираната воля у съда.

От друга страна не би могло да се приеме и че действителната воля на въззивния съд е била да бъде намалено дължимото възнаграждение на длъжника до 50 лв. от присъдените 300 лв. – така, както е отразено в диспозитива на определението, тъй като в мотивите липсва дори една дума в такава насока.

Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че определение №361/10.01.2023г. въззивният съд е процедирал незаконосъобразно, като не се е произнесъл по отстраняване на очевидната фактическа грешка, която се изразява в противоречие между мотивите и диспозитива на определение № 12149 от 29.11.2022г. по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, което е подробно и ясно описано в определение № 33680 от 10.12.2022г. на СРС.

Неясно защо, въззивната инстанция е приела, че делото е върнато за отстраняване на противоречие в самите мотиви на решението, което противоречи на нормата на чл. 236, ал. 1 ГПК, вр. чл. 247 ГПК. Фактът, че самите мотиви са неясни и вътрешнопротиворечиви не санира твърде очевидния порок на съдебния акт – а именно, в мотивите е прието, че дължимото адвокатско възнаграждение е 300 лв., а в диспозитива се отменя определението на районния съд и се присъждат 50 лв.

С оглед изложеното и доколкото диспозитивът на постановеното по по 2 ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС определение не отразява по никакъв начин формираната в мотивите воля на съда, делото следва да се върне отново на въззивния състав за извършване на преценка наличието на очевидна фактическа грешка.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ ч.гр.д. № 11036/2022г. по описа на СГС, ведно с ч.гр.д.

№ 67953/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав, на Софийски градски съд, IVВ състав, за извършване на преценка наличието на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 12149 от 29.11.2022г. по ч.гр.д. №11036/2022г. по описа на СГС, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на съдебния акт,съобразното мотивната част на настоящото определение.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3