Решение № 266 от 06.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Благоевград, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Г. В. М. като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно административно наказателно дело № 20221200600408 по описа за 2022 година Производството пред Благоевградския окръжен съд е въззивно, по реда на Глава 21 НПК във връзка с чл. 378, ал. 5 НПК и е образувано въз основа на въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура – Кюстендил срещу Решение № 136/18.03.2022 г. по НАХД № 1524/2021 г. по описа на Районен съд –Благоевград.

Във въззивния протест и изложените допълнителни съображения към същия се поддържа, че първоинстанционният съд не е отчел и разгледал поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства.

Твърди се, че от показанията на всички свидетели, разпитани в хода на досъдебното производство, както и в съдебно заседание пред първата инстанция, ставало ясно, че въпросната полуподземна постройка в УПИ XVIII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, с адрес на имота: гр. Дупница, ул. „...“ №4, по регулационната линия с УПИ XVIII-4450 и УПИ ХН-4499 /имот с идентификатор .. и имот с идентификатор ../, не била изградена от бившите собственици преди 2001 г. Сочи се, че съдът не бил обсъдил тези доказателства в мотивите си и не ги бил взел предвид при обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност.

Твърди се още, че фактът, свързан с времето на изграждане на въпросната постройка, бил изключително важен и съотносим към втората група доказателства по делото, а именно необходимостта и изискуемостта на 1 декларацията, която подсъдимият е следвало да представи и бил представил пред общинските власти, тъй като времето на изграждане на строежа бил един от основните компоненти, както за моментния, така и за последващия статут на имота.

Сочи се още, че съдът извеждал своите доводи от хипотезата на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ, която била абсолютно несъотносима към настоящия казус, тъй като тя уреждала процедурата по узаконяване на незаконни строежи, изградени до влизане в сила на този закон. Съгласно ал. 14 от § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ тази процедура приключвала в двегодишен срок от влизане в сила на разпоредбата, който отдавна бил изтекъл за подсъдимия, а и самият той не бил предприел такава процедура по узаконяване.

Поддържа се в протеста на последно място, че изводът, който прави РСБлагоевград, че подсъдимият не бил длъжен да представи инкриминираната декларация и следователно извършеното от него деяние не било съставомерно, бил неправилен. Задължението за деклариране на истинността на обстоятелствата се въвеждало от нормата на § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, следователно декларациите, подписани от подсъдимия А., във връзка с образуваната в Община Дупница преписка за незаконен строеж, могли да бъдат годен предмет на престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Ето защо се иска атакуваното решение да бъде отменено и вместо това подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, като му бъде наложено наказание по реда на чл. 78а НК.

В съдебното заседание пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура -Благоевград поддържа протеста по изложените в него съображения.

Въззиваемият се явява лично. Оспорва протеста и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, като твърди, че първоинстанционният съд бил взел единственото възможно правилно решение, доколкото по делото липсвали доказателства, че подавайки въпросната декларация в Община Дупница, подсъдимият бил поискал издаване на удостоверение за търпимост по смисъла на § 127, ал. 9 от ПЗР на ЗУТ. Подсъдимият настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение. В последната си дума заявява, че не бил извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314,НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С атакуваното решение първоинстанционният съд е признал подсъдимия Е. Й. А. от гр.София за невинен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 313, ал. 1 НК за това, че на 19.03.2020 г. в гр.Дупница пред кмета на Община Дупница е потвърдил неистина в писмена декларация 2 по реда на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за устройство на територията, която по силата на закон се дава пред орган на власт – кмета на общината, за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че полуподземна постройка в УПИ XVIII-4501, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница с административен адрес на имота: гр. Дупница, ул. „...“ №4, по регулационната линия с УПИ XVIII-4450 и УПИ ХН-4499 /имот с идентификатор .. и имот с идентификатор ../, е изградена от предишните собственици на имота в периода 1999 г. – 2001 г. и при придобиването на имота от Е. А. на 24.07.2014 г., постройката е съществувала на мястото си, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

За да постанови този си съдебен акт, първостепенният съд е приел следната фактическа обстановка, възприета изцяло и от настоящата съдебна инстанция:

Подсъдимият Е. Й. А. е 60-годишен български гражданин, с висше юридическо образование, адвокат по професия. Неосъждан е и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а,НК.

През 2014г. въззиваемият закупил на публична продан имот, находящ се в гр. Дупница на ул. „...“ № 4, а именно – поземлен имот с идентификатор ***, с площ съгласно кадастрална карта от 297 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: имот с идентификатор .., имот с индентификатор .., имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***. Заедно с имота са закупени построените в него сгради: селскостопанска сграда със застроена площ от 20.00 кв. м. на един етаж; жилищна такава със застроена площ от 71.00 кв. м., брой етажи два и сграда със застроена площ от 16.00 кв. м. с предназначение гараж. В постановлението от 24.07.2014г. на частен съдебен изпълнител М Д, с което на основание чл. 496, ал.1 от ГПК на Е. А. е възложен поземлен имот с идентификатор ***, не е описана полуподземна постройка, намираща се на регулационната линия имоти с идентификатор .. и идентификатор ... Такава сграда не е отбелязана на скицата на имота В дъното на имота, на регулационните граници със съседните имоти с идентификатори .. и 68789.112 по кадастралната карта на гр.Дупница имало яма, използвана от предишните собственици на имота за гасене на вар и изхвърляне на строителни материали. През 2015 г. подсъдимият построил на мястото на тази яма полуподземна постройка с приблизителни размери 4.50/5.30м./2.00м. от котата на терена. Постройката била изградена с бетонови ограждащи стени и стоманено-бетонова плоча със стъпала за достъп. Няколко години по-късно върху полуподземната постройка, въззиваемият направил дървен навес, който бил подпрян върху оградата на св.С Н и оградата на съседния имот.

Недоволен от изграждането на тази постройка бил св....., притежаващ съседен на подсъдимия имот, а именно- ПИ .. по КК на гр. Дупница. Така, на 3

04.12.2019 г. този свидетел депозирал в Община Дупница жалба с вх. №94-С1407 срещу изграждането на полуподземна постройка в имота на дееца. Във връзка с тази жалба била извършена проверка от община Дупница и с писмо изх. №94-Е-28/10.01.2020г. под.А. бил уведомен, че следва да представи в Общината строителни книжа и документи за изграждането на постройката, а при липса на такива книжа да представи нотариално заверена декларация за времето на изграждане на имота. Със заявление вх. №94-Е-111-/3/ от 24.03.2020 г. въззиваемият представил нотариално-заверена декларация, с която - на основание § 16, ал. 1 от предходните разпоредби на Закона за устройство на територията - е заявил, че полуподземната постройка, разположена в неговия имот УПИ XVII1-4450, кв. 127 по регулационния план на гр. Дупница, на регулационната линия с УПИ XVIII-4450 и УПИ XII-4499 /имоти с идентификатор .. и идентификатор ../, е изградена от предишните собственици на имота – св. Я Я, баща му – св. Д П и майка му – св. Г П в периода 1999 -2000 г., т.е. преди 2001 г. и при придобиването на имота от него /24.07.2014 г./ постройката е съществувала на място.

Впоследствие обаче са представени в Община Дупница нотариалнозаверени декларации с per. №3665/12.08.2020 г. и рег. №5144/10.10.2020г. от Д П и Г П, че не са изграждали тази полуподземна постройка, разположена непосредствено на вътрешно-регулационната линия със съседните имоти, а техният син Я Я също е декларирал, че за периода от 20.07.2007 г. до месец август 2014 г., когато е бил собственик на имот с идентификатор ***, не е изграждал полуподземната постройка.

Във връзка с горните срещу под.А. е образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани гласни и писмени доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, подробно и изчерпателно в мотивите на решението.

Въззивният съд се съгласява с изводите на първостепенния съд, че за да бъде извършено престъплението по чл. 313, ал.1 от НК, е необходимо да се установи, че деецът е представил пред орган на власт декларация, която се изисква по силата на закон, указ или постановление на МС, с цел да се установи истинността на някои обстоятелства и в тази декларация е потвърдил неистина или е затаил истина. Т.е. за да бъде едно деяние съставомерно по смисъла на чл. 313, ал. 1 НК, е необходимо не само удостовереното в документа да е с невярно съдържание, но и освен това определена законова норма изрично да задължава дееца да удостовери истинността на декларираните обстоятелства именно чрез такъв документ и впоследствие той да представи документа като доказателство за невярно декларираните обстоятелства. Поради това няма да бъде налице деяние по чл.313, ал.1,НК, когато законът не предвижда или не допуска истинността на обстоятелствата, отразени в декларацията (документа) да бъде установявана 4 по този начин (чрез такъв документ или декларация), дори когато вписаните в документа обстоятелства не съответстват на истината (вж. Решение №345/28.05.1974г по н.д. №281/74 на II н.о.; Решение № 812/11.12.2004г по н.д. № 485/2004г на III н.о.).

Именно такъв е и настоящият казус – предмет на обвинението е декларация, представена пред кмета на община Дупница от подсъдимия Е. А. с нотариална заверка на подписа, в която той е потвърдил, че полуподземна постройка в имот с идентификатор *** по плана на гр. Дупница е извършен през 1999 г. – 2000 г., тоест преди 2001 г. и че когато през 2014 г. Е.

А. е купил този имот, полуподземната постройка е била там.

Правилни са правните изводи на първоинстанционния съд, че твърдението на прокурора, че законовата разпоредба на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ задължавала лицето да представи декларация за удостоверяване истинността на тези обстоятелства (времето на извършване на строежа), не почива на закона. Посочената правна норма урежда въпроса относно това кога един незаконен строеж би бил търпим и кога такъв строеж би могъл да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Никъде в посочения текст, нито в която и да е от останалите алинеи на § 16 от ПР на ЗУТ не е предвидена възможност, а още по-малко – не се изисква от извършителя на незаконен строеж да удостовери чрез декларация годината на извършване на строежа.

Т.е. липсва законова норма, която да задължава извършителя на незаконния строеж чрез декларация да удостовери истинността на времето на построяване на обекта. А поради това, макар въпросната декларация да е с невярно съдържание, то деянието на подсъдимия е несъставомерно по текста на чл. 313, ал.1 НК.

РС-Благоевград правилно е отбелязал, че действително в закона е предвидена определена хипотеза, с която на извършителя на незаконен строеж е дадена възможност чрез декларация да установи времето на извършване на строежа, като за съдържанието на тази декларация е предвидено същия да носи наказателна отговорност - хипотезата на § 184 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Конкретното деяние на подсъдимия А. в случая правилно е определено като несъставомерно от първоинстанционния съд и по този текст.