Решение № 19316 от 23.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19316 гр. София, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110152281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Л. Д. Т. , за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 1145,66 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32103/2022 г. по описа на СРС, I II ГО, 71 състав, относно топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Надежда ....

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Л. Д. Т. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът Л. Д. Т. дължи следните суми 943,89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 14.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 124,45 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г., сумата от 64,77 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 14.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение в размер на 12,55 лв. за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 32103/2022г. на СРС, 1

71 състав, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Надежда ....

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Л. Д. Т.. Навежда подробни аргументи за наличието на пороци в издадената заповед за изпълнение, касаещи нередовен петитум, процесуалната легитимация на ищеца, нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, връчване на заповедта. Твърди недопустимост на исковата молба, поради лишаване на потребителите от информация, процесуална легитимация, нередовен петитум. Твърди злоупотреба с права. Оспорва предявените искове като неоснователни.

Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „П...“ ООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Това обстоятелство се установява и от приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства, а именно договор за замяна от 17.11.1988 г. на държавен недвижими имот с частен, съгласно чл.24 от ЗСГ и гл.17 от НДИ, с който М. Л. Е. и Л. Д. Т. придобиват чрез замяна имот ..., находящ се в гр.София, ж.к. Надежда ..., след което с нотариален акт от 27.02.1991 г.за дарение на имот № 104, том XI дело 2035/1991 г., М. Л. Е. дарява на своята майка Л. Д. Т. собствената си ½ ид.ч от ..., находящ се в гр.София, ж.к. Надежда ..., поради което с оглед настъпилите правоприемства Л. Д. Т. се явява едноличен собственик на процесния недвижим имот. Същата е подала и молба-декларация за разкриване на партида при ответното дружество на 12.02.1997 г., досежно имот, находящ се на адрес: гр. София, 2 ж.к. Надежда ....

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия относно имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. Надежда ..., който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал“, с който се снема показанието на ТЕ в 0:00 часа на първо число на месеца. ЕС на адрес: гр.София, ж.к. Надежда ... е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „П...“ ООД. Процесният имот има отопляем обем по проект 200 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, предаден от председателя на домсъвета на ищеца. На базата на този отопляем обем се разпределя енергия отдадена от сградна инсталация, съгласно НТ. За процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ФДР „П...“ ООД е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки за периода. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 4 топлоразпределители. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и има 2 водомера за топла вода, по които се отчита се разхода.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. За определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през този период възлиза на сумата от 3

943,90 лв.

Предвид изводите за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.