Решение № 9452 от 05.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9452 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. И.А АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110153433 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ за сумата от 3360 лева и чл. 245, ал.2 от КТ за сумата от 873,27 лева.

Ищецът-Н. М. А. излага в исковата молба е бил в трудови правоотношения с ответника в периода от 09.05.2017 год. до 06.10.2020 год., като между страните е уговорено трудово възнаграждение в размер на 560 лева. Твърди, че ответникът не му е платил трудовото възнаграждение за месец -08, 09, 10, 11.2019 год. и за месец 08 и 09.2020 год. общо в размер на 3360 лева.. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати трудовото възнаграждение за посочения период и размер, както и сумата общо от 873,27 лева, представляваща лихва за забава, както следва: сумата от 170,02 лева за периода от 30.09.2019 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 08.2019 год., сумата от 165,35 лева за периода от 30.10.2019 год. до 03.10.2022 год. върху възнаграждението за месец 09.2019 год., сумата от 160,53 лева за периода от 30.11.2019 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 10.2019 год., сумата от 155,86 лева за периода от 30.12.2019 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 11.2019 год., сумата от 113,09 лева за периода от 30.09.2020 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 08.2020 год. и сумата от 108,42 лева за периода от 30.10.2020 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 09.2020 год.. Претендира и законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сторените в производството разноски.

Ответникът-„Ю.И.” ООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който 1 излага, че не оспорва наличието на трудов договор с ищеца за сочения от него период.

Твърди, че претендираните от ищеца суми за трудово възнаграждение и лихви за забава са платени. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл.128, т. 2 от КТ

В производството не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор. По своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Точното изпълнение на това задължение предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Ответникът твърди, че е платил такова на ищеца, като за установяване на твърдението си е ангажирал писмени доказтелства-разходни касови ордери №№2844/03.10.2019 год., в който е посочено основание за плащане заплата за м.08.2019 год., №3378/22.11.2019 год., в който е посочено основание за плащане работна заплата за м.09.2019 год., №3740/23.12.2019 год., в който е посочено основание за плащане работна заплата за месец 10.2019 год., №3793/31.12.2019 год., в който е посочено основание за плащане работназаплата за месец 11.2019 год., №2706/16.09.2020 год. в който е посочено основание за плащане работна заплата за месец 08.2020 год. и №2965/06.10.2020 год., в който е посочено основание за плащане работна заплата за месец 09.2020 год.. Във всички ордери фигурира подписа на ищецаза получил сумите. От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период е 3 849,24 лева /нетна сума 2986,94 лева/, както и че същата му е изплатена, преди предявяване на исковата молба. Предвид изложеното предявения иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

По исковете с правно основание чл. 245, ал. 2 от КТ

Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 2 от КТ при неизпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение в уговорените срокове работодателят дължи законната лихва. С Постановление на Министерски съвет № 72/1994 г. законната лихва е определена в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта. В случая видно от трудов договор №2313/09.05.2017 год.чл.8, ал.3 трудовото възнаграждение е следвало да се плаща от 25-то до 30-то число на текущия месец за предходния. Доколкото от събраните по делото доказателства не се 2 установява, че трудовото възнаграждение е заплатено в уговорения срок, то съдът приема, че работодателят е изпаднал в забава за заплащане на възнаграждението, както следва: за възнаграждението за месец 08.2019 год. за периода от 30.09.2019 год. до 03.10.2019 год., за възнаграждението за месец 09.2019 год. за периода от 30.10.2019 год. до22.11.2019 год., за месец 10.2019 год. за периода от 30.11.2019 год. до 23.12.2019 год. и за месец 11.2019 год. за периода от 30.12.2019 год. до 31.12.2019 год.. На основание чл. 162 от ГПК съдът приема, черазмерът на дължимите лихви за забава е 0,49 лева върху възнаграждението за месец 08.2019 год., 2,97 лева върху възнаграждението за месец 09.2019 год., 2,97 лева върху възнаграждението за месец 10.2019 год. и 0,25 лева върху възнаграждението за месец 11.2019 год.. От страна на ответника обаче са ангажирани доказателства, че е платил сумата от 6,68 лева /сбора от горепосочените суми/, представляваща лихви за забава. Предвид изложеното предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

С оглед изричната претенция на ответника и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 660 лева, представляваща сторените по делото разноски.

Воден от горното

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. М. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, //////, чрез адв. Б. срещу „Ю.И.” ООД, ЕИК ///// с адрес: гр. София, ////, искове с правно основание чл. 128 от КТ общо за сумата от 3360 лева (три хиляди триста и шестдесет лева), представляваща трудово възнаграждение за месец 08, 09, 10, 11.2019 год. и за месец 08 и 09.2020 год. и чл.245, ал.2 от КТ за сумата от 170,02 лева за периода от 30.09.2019 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 08.2019 год., сумата от 165,35 лева за периода от 30.10.2019 год. до 03.10.2022 год. върху възнаграждението за месец 09.2019 год., сумата от 160,53 лева за периода от 30.11.2019 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 10.2019 год., сумата от 155,86 лева за периода от 30.12.2019 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 11.2019 год., сумата от 113,09 лева за периода от 30.09.2020 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 08.2020 год. и сумата от 108,42 лева за периода от 30.10.2020 год. до 03.10.2022 год. дължима върху възнаграждението за месец 09.2020 год., като неоснователни.

ОСЪЖДА Н. М. А., ЕГН ********** да заплати на „Ю.И.” ООД, ЕИК ///// на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК сумата от 660 лева (шестстотин и шестдесет лева), представляваща сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, 3 в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4