Решение № 154 от 06.04.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Търговище, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоханна Ив. Антонова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело № 20213530101153 по описа за 2021 година

Производството е по предявен главен иск с пр. осн. чл. чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД вр. чл. 21,ал.1,чл.19,ал.4 и чл. 33,ал.1 от ЗПК и чл. 143,т.5 от ЗЗП, а в условията на евентуалност иск с пр. осн. чл. 26,ал.1 пр. трето от ЗЗД и насрещен иск с пр. осн. чл. 79,ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 и сл. от ЗПК.

Ищцата Л. АЛ. М. от гр.Търговище, действаща чрез процесуален представител и съдебен адресат адв. М.М.-АК Пловдив, твърди в исковата молба (и уточняваща молба), че на 22.03.2021г. сключила Договор за потребителски кредит № 412908 с ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, гр.София, съгласно който ответникът й предоставил кредит в размер на 1000лв. Излага, че съгл. т. 5.6 от договора дължи и неустойка в размер на 1080,36лв., а общата сума, която следва да върне е в размер на 2313,36лв., при ГЛП 40,54% и ГПР 49%. С оглед на изложеното, ищцата приема, че посочената уговорка в договора по чл.5.6 предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение от договора противоречи на закона по чл. 26,ал.1,пр. първо от ЗЗД във вр. с чл. 11,ал.1,т.10 и чл. 19,ал.4 вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 143,ал.1 от ЗЗП, а в условията на евентуалност поддържа, че неустойката противоречи и на добрите нрави-чл. 26,ал.1,пр. трето от ЗЗД, поради което същата приема, че за нея е налице правен интерес от прогласяване на нищожността на посочената клауза от договора поради противоречието й със закона, а в условията на евентуалност- поради противоречие с правилата на морала и добрите нрави; претендира разноски. В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не се представлява.Постъпила е писмена молба от процесуалния й представител за разглеждане на спора в отсъствието на ищцата, като исковете се поддържат и се иска уважаването им, ведно със законните последици.Излагат се подробни съображения относно недействителността на 1 посочената уговорка в договора за кредит, претендира разноски; въведено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител адв.С.У. -САК, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.Излагат се подробни съображения относно това ,че уговорената неустойка в размер на 2,96лв. дневно за всеки ден от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е адекватно обезщетение на кредитора за това неизпълнение от страна на длъжника, като се излагат подробни съображения относно функциите на неустойката в условията на предоставяне на високорискови кредити; акцентира се на обстоятелството, че размерът на тази неустойка е индивидуално уговорен, той като размерът й не е не е инкорпориран в ОУ към договора; иска се отхвърлянето на исковете, претендират се разноски; въведено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК.

В срока и по реда на чл. 211,ал.1 от ГПК, на 21.10.2021г., в писмения отговор, ответникът е направил изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, поради неизпълнение на задължението на длъжника да заплаща редовно погасителните вноски, като е предявил против ищцата насрещни осъдителни искове за заплащане на сумата от 859,75лв. дължима непогасена главница и 119,51лв. възнаградителна лихва за периода от 23.05.2021г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост -22.10.2021г., като с определение № 1367/25.10.2021г., постановено по делото, съдът е приел насрещните искове за съвместно разглеждане в процеса, разпоредена размяна на книжа с ответницата по тези искове.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор от ответницата по насрещните искове, чрез адв. М.М.-АК Пловдив, предявените искове се оспорват, като неоснователни; излага се, че не са налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията, счита, че клаузите в тази връзка са неясни и поради това противоречащи на ЗЗП; въвежда и възражение за недействителност на договора за кредит, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, както и на отделни негови клаузи-а именно уговорената неустойка за непредоставено обезпечение и уговорения размер на договорната лихва, като противоречащи на закона, в евентуалност-на правилата на морала и добрите нрави, излага подробни съображения, иска отхвърлянето на исковете изцяло; претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че помежду им е сключен от разстояние Договор за потребителски кредит № 412908 22.03.2021г., по който ищцата е получила сумата от 1000лв. Видно от съдържанието на посочения договор, страните са уговорили предоставянето на кредит в размер на 1000лв.-т.2.1 от договора, препращаща към Приложение № 1 към договора, съобр. което размерът на месечната погасителна вноска с одобрено обезпечение е 102,75лв., а без одобрено обезпечение-192,78лв., с брой на 2 погасителните вноски 12, при ГЛП 40,55% и ГПР49% и обща дължима сума от 1233лв., а в т.10 от приложението е посочено, че размерът на неустойката в случай на непредоставяне на обезпечение съгл. т.5.6 от договора е 2,96лв. средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита.От уговореното в т. 5.1 от договора се установява, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата, кредитополучателя е длъжен да учреди обезпечение съгл. условията на договора и ОУ, като съгл. т.5.2 поръчителството може да бъде поръчителство на две физически лица-т.5.2.1 или банкова гаранция-т.5.2.2.Изаскванията към поръчителите са да нетен осигурителен доход от 1500лв.; да са над 20 годишна възраст;да работят на безсрочен трудов договор да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, вкл. с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат такава – в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статус не полош от „дни просрочие 0-30дни”.Посочено е още, че кредитодателят не е длъжен и по своя преценка с оглед надежността и платежособността на поръчителите, може да откаже предложените от длъжника поръчители-т.5.3.Ако обезпечението е банкова гаранция, кредитополучателят е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата, да представи оригиналът на удостоверението за банкова гаранция и копие на договора, сключен между съответната банка, предоставяща банковата гаранция и кредитополучателя, като гаранцията следва да съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката, че ако кредитополучателят не заплати което и да е парично задължение, произтичащо от договора за кредит, банката ще заплати всички дължими суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първото писмено искане на кредитодателят.5.5.Уговореноте още, че в случай, че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита съгласно сроковете ши условията по т.5.1-т.5.5 от договора и ОУ или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката е индивидуално уговорен за всеки кредитополучател и е изрично посочен в Приложение № 1 към договора за кредит и погасителния план към него.Посочената неустойка се начислява и се заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска, като неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение-т.5.6.От представения погасителен план се установява, че месечната вноска е в размер на 102,75лв.(главница и договорна лихва), но при непредоставено обезпечение се начислява месечна неустойка в размер на 90,03лв., като в този случай размерът на месечната вноска възлиза на 192,78лв., като за срока на договора, при кредит в размер на 1000лв., неустойката за непредоставено обезпечение е в размер на 1080,36лв.От приетото заключение по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира излято като безпристрастно, компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че до датата на предсрочната изискуемост -22.10.2021г. непогасената главница е в размер на 394,24лв., а договорната лихва е 119,51лв., а общо неизплатените суми и след датата на предсрочната изискуемост са 3 главница в размер на 859,75лв. и дог. лихва от 119,51лв. за периода от 23.05.21021г. до 22.03.2022г., а общо изплатените суми от кредитополучателя са в размер от 205,50лв.

(140,25лв. главница и 65,25лв.договорна лихва).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

I.Предявен е главен иск на прогласяване нищожност на клаузата по т.5.6 от Договор за потребителски кредит № 412908 22.03.2021г., сключен между страните по реда на ЗПФУР, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставено обезпечение, като съдът намира следното: Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което освен разпоредбите на ЗПФУР са приложими и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП- чл.

18,ал.5 от ЗПФУР, като следва да се вземе предвид, че СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен и служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.За договорите за потребителски кредит на общо основание и съгласно чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143–148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с ищцата, а не в общи условия към него, липсват данни клаузите на същия да са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че уговорената между страните неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, е неравноправна, респективно нищожна, още и поради следното:Предвидената в договора неустойка, следва да се квалифицира като уговорена отнапред компенсация (обезщетителна неустойка) за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена договорена престация. Ето защо вредите, компенсирани с тази неустойка не са съизмерими нито с положителен, нито с конкретен отрицателен кредиторов интерес, а с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. Такова договаряне противоречи и на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Тя поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер, надхвърлящ размера на отпуснатия кредит-1080,36лв. неустойка при кредит от 1000лв., без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с 4 изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка.На следващо място, съгласно чл.143,т.5 от ЗЗП, неравноправна е клаузата ,която задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, като съгласно ЗЗП, неравноправността се преценява към момента на сключването на договора при вземане предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи. Видно от условията за предоставяне на обезпечение, същото е било дължимо в срок от един ден след предоставяне на сумата (сключването на договора), което само по себе си представлява едно обективно невъзможно за изпълнение условие, предпоставящо начисляването на неустойката.