Разпореждане № 19079 от 09.11.2022, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 19079 гр. София, 09.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20221100108894 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „К. – ХТ“ ЕООД, ЕИК ******* в качеството на правоприемник на „Я.“ ЕООД, ЕИК *******. Предявеният иск е за заплащане на обезщетение по чл.51 от Закона за адвокатурата от ответника адв. В. Д. за причинени вреди на „Я.“ ЕООД поради виновно неизпълнение на задълженията й, евентуално – обезщетение да бъде изплатено от застрахователя на отговорността й като адвокат по чл.50 от Закона за адвокатурата.

В исковата молба е посочено, че дружествените дялове на „Я.“ ЕООД са прехвърлени на „К. – ХТ“ ЕООД. В петитума на същата е заявено искане обезщетението да бъде присъдено на Т.Н., която видно от изложението, е управител на дружеството.

Като е констатирал, че е налице противоречие между изводимата от съдържанието на исковата молба процесуална легитимация, посочения в титулната част на исковата молба ищец и посочения в петитума на същата ищец, с разпореждане от 30.09.2022г. по реда на чл.129, ал.2 от ГПК съдът е указал да бъде уточнен ищецът по делото.

С молба от 24.10.2022г. ищецът повторно е заявил, че претенцията е заявена от името на „К. – ХТ“ ЕООД, доколкото на 01.03.2022г. Т.Н., управител на „К. – ХТ“ ЕООД – отново посочено като правоприемник на „Я.“ ЕООД, е сключила договор за правна помощ с посочения като ответник адвокат.

При проверката за допустимост на предявения иск съдът е длъжен да следи за процесуалната легитимация на страните по делото, т.е. за принадлежността на правото на иск. Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното право.

По правило, искът следва да бъде предявен от лицето, което твърди, че е носител на субективното материално право,чиято защита се търси. Дали действително лицето е носител на накърненото материално право е въпрос на материална легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност. По този въпрос съдът се произнася при решаването на спора по същество. Но процесуалната легитимация следва да е налице още към момента на предявяване на иска, защото тя е абсолютна предпоставка за съществуването на правото на иск.

В конкретния случай, съдът намира, че липсва процесуална легитимация за „К. – ХТ“ ЕООД за предявяване на посочените искове. Установява се от изложението на фактите в исковата молба, че в резултат на твърдяното противоправно бездействия на ответника, вреди са настъпили в патримониума на дружеството „Я.“ ЕООД – влизането в сила на заповед за изпълнение, издадена срещу дружеството, издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство срещу „Я.“ ЕООД.

Противно на изразеното в исковата и уточнитената молба становище, прехвърлането на дружествени дялове на „Я.“ ЕООД на дружеството „К. – ХТ“ ЕООД, не 1 прави последното правоприемник на правата и задълженията на „Я.“ ЕООД.

Правоприемство би настъпило например при прехвърляне на търговското предприятие или при преобразуване на „Я.“ ЕООД чрез вливане или сливане с „К. – ХТ“ ЕООД. Такива данни по делото не се сочат от ищеца, нито се установяват при извършената от съда служебно проверка в ТР. Прехвърлянето на дяловете от капитала на „Я.“ ЕООД на „К. – ХТ“ ЕООД е направило последното дружество едноличен собственик на капитала на „Я.“ ЕООД с всички права произтичащи от този факт /чл.147 от ТЗ/, но не и правопримник по отношение на „Я.“ ЕООД.

Ето защо, съдът намира, че от изложеното в исковата молба и уточнителната молба от 24.10.2022г. е видно, че процесуалната легитимация по делото не принадлежи на посочения ищец „К. – ХТ“ ЕООД, доколкото няма наведени твърдения същият да е претърпял вреди от действия или бездействия на посочения ответник, поради което предявените искове са недопустими. Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл.130 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх.№53465/23.08.2022г., по която е образувано гр. д.

№8894 по описа за 2022г. на СГС, I ГО, 30 с-в. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС е едноседмичен срок.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2