Определение № 40 от 21.01.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40 гр. Ямбол, 21.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500012 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 415, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „АПС Бета България“ ЕООД със седалище гр.

София, подадена чрез юрк. Б.Т., против Определение рег. № 544 от 02.12.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 442/2025 г. по описа на Тополовградския районен съд, с което на основание чл.

415, ал. 5 ГПК е обезсилена Заповед № 320/25.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 442 по описа за 2025 година на ТРС и е прекратено производството по делото, а заявителят е осъден да заплати на адв. Б. С. С. от САК разноски в размер на 997,00 лв.

Оплакването на жалбоподателя е за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на процесуалния закон, поради което се моли за неговата отмяна. Според жалбоподателя, в процесния случай не са били налице основанията, предвидени в разпоредбата на чл. 415, ал.5 от ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение, тъй като съгласно цитираната разпоредба в редакщцията й, действаща от 01.07.2025 г. за предявяването на иска съдът следи служебно и заявителят няма задължение да представя доказателства пред заповедния съд, че е предявил иска си в едномесечен срок.

С частната жалба жалбоподателят представя доказателства за предявен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с който е образувано гр.д. №606/2025 г. по описа на ТРС.

Ответникът по частната жалба В. В. К. от гр. * в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подала отговор и не е изразила становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частно гражданско дело № 442/2025 г. по описа на Тополовградския районен съд е образувано по заявление на „АПС Бета България“ ЕООД, подаденао на 25.08.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. В. К.. Въз основа на заявлението Тополовградския районен съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 320 от 25.08.2025 г., за следните суми, дължими по договор за потребителски кредит № 862930, сключен на 01.08.2022 г. между „Стик Кредит“ АД и В.

В. К. и договор за цесия от 22.03.2024 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД: 1 600,00 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за 1 период от 25.08.2025 г. до изплащане на вземането; 774,69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 01.06.2024 г.; 629,87 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2024 г. до 11.08.2025 г. и 3 965,73 лева, представляваща неустойка.

Със заповедта за изпълнение в полза на заявителя са присъдени разноски в заповедното производство- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. и заплатена държавна такса в размер на 118,49 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. К. на 28.08.2025 г.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, въз основа на което ТРС е постановил Разпореждане № 407 от 09.09.2025 г., с което е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК възможността да предявяви иск за установяване на вземането си проив длъжника в едномесечен срок, като довнесе дължимата се държавна такса. Съобщението с дадените от съда указания е връчено на заявителя чрез ЕПЕП на 10.09.2025 г., от която дата е започнал да тече едномесечния срок за заявителя да предяви установителен иск по чл.422 от ГПК.

При извършената служебна проверка в ЕИСС, ЯОС констатира, че от „АПС Бета България“ ЕООД чрез пълномощника юриск. П.Ц. е подадена искова молба вх. № 1507/17.09.2025 г., с която против длъжника В. К. е предявен иск по чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, образувана в гр.д. № 606/2025 г. по описа на ТРС. За съдия- докладчик по образуваното исково производство е определен И.Х., който е бил съдия- докладчик и по ч.гр.д. № 442/2025 г.

С обжалваното определение първоинстанционният съде е обезсилил на основание чл. 415, ал.1 от ГПК издадената заповед за изплънение и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат заповедният съд е приел, че в указания едномесечен срок, заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск относно вземането си. Определението е връчено на заявителя на 03.12.2025 г. Частната жалба против това определение е подадена чрез ЕПЕП на 08.12.2025 г.

Частната жалба против определението, с което е обезсиленана издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е прекратено производството по делото, е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:

Обжалваното определение е валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, основаващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.4 от ГПК, изм. ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г. - изм. относно влизането в сила, доп. бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2025 г., когато зявителят не е предяви иска в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 от ГПК, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418. За предявяването на иска в едномесечен срок от съобщението съдът следи служебно. Съгласно § 24 от ПЗР към ЗИД на ГПК (ДВ, бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2025 г. - изм., относно влизането в сила, бр. 67 от 2024 г., в сила от 1.07.2024 г.), по дела, образувани до влизането в сила на закона, се прилагат досегашните правила.

В процесния случай, ч.гр.д. № 442/2025 г. по описа на ТРС е образувано след 01.07.2025 г. /на 25.08.2025 г./, поради което по отношение на това производство е приложима разпоредбата на чл.415, ал.5 от ГПК в редакцията й, в сила от 01.07.2025 г., задължаваща заповедния съд да следи служебно за предявяването на иска по чл. 422, във вр. чл. 415 ГПК в едномесечния срок. В процесния случай заповедният съд не е изпълнил 2 задължението си да извърши служебна проверка относно това предявил ли е заявителя иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, при която би установил, че иска е предявен в едномесечен срок от заявителя, съгласно дадените с Разпореждане № 407 от 09.09.2025 г. от ТРС указания и не са били налице основания за обезсилване на издадената заповед за изпълнение.

За пълнота на изложеното, въззивният съд намира за необходимо да почи и това, че, като е дал указания за предявяване на иск си по чл.422 от ГПК в едномесечен срок, заповедният съд не е указал на заявителя да представи доказателства в заповедното производство, че иска е предявен в срок, както и не му е указал неблагоприятните последици, следващи се от неизпълнение на дадените указания, поради което и на това основание обжалваното определение е незаконосъобразно. Отделно от това, следва да се има в предвид и обстоятелството, че в процесния случай съдията- докладчик по заповедното производство е бил определен и за съдия- докладчик по исковото производтво по чл.422, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, образувано в гр.д. № 606/2025 г. по описа на ТРС и на същия е било служебно известен, съгласно чл.155 от ГПК, факта на предявен установителен иск от заявителя в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК и който служебно известен факт е следвало да бъде съобразен от съда при постановяване на обжалваното определение от 02.12.2025 г.

По изложените по- горе съображения частната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, като обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено.

Водим от изложеното, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 544 от 02.12.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 442/2025 г. по описа на Тополовградския районен съд, с което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК е обезсилена Заповед № 320/25.08.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 442/2025 г. по описа на ТРС и е прекратено производството по делото, а заявителят е осъден да заплати на адв. Б. С. С. от САК разноски в размер на 997,00 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3