Решение № 202 от 26.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Пазарджик, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря С.ка Миладинова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220103924 по описа за 2024 година

С искова молба ищецът С. Н. П. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2 000 лева - главница и сумата в размер на 12 181.47 лева -лихва просрочие към 02.04.2024 г„ представляващи вземания по Референция S19LOFF233540014 по Договор за кредит № *********** г., сключен между С. Н. П. и „Първа Инвестиционна банка" АД, прехвърлен с Договор за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ на 02.04.2024 година на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, поради изтекла погасителна давност.

Иска се и да бъде задължен ответникът „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Тодор Александров" № 109115, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., да подаде коректна информация в Централен кредитен регистър, воден от БНБ в тази връзка да преустанови подаването на информация, касаеща задължението и преустановяване обработване на личните ми данни.

В подадената искова молба се твърди, че с писмо от 26.04.2024 г. ищецът получил Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с номер PSA04Q0EG5LTY-1253 от „Първа Инвестиционна банка" АД, ЕИК:

831094393, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано от О.В. и Н.П., чрез „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. ЕИК: 200644029, със седалище и адрес па управление: гр. София, бул. „Тодор Александров" № 109-115. ет. 6, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., упълномощени с нотариално заверено пълномощно /с оглед посоченото в Уведомлението/, че на 02.04.2024 година е 1 извършено цедиране на вземане, в полза на ответното дружество, по което е задължено лице.

Твърди се, че в Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с номер PSA04Q0EG5LTY-1253 било посочено, че вземането произтича от: Референция S19LOFF233540014 по Договор за кредит № 46PKG-A-0982/2007-08-29 г„ сключен между мен и „Първа Инвестиционна банка" АД. Сочи се, че според ответното дружество размерът на задължението на ищеца към 02.04.2024 г. възлиза на 14 181.47 лева, от които главница 2 000 лева и лихва за забава - 12 181.47 лева. В писмото било посочено, че ако ищецът не заплати доброволно задължението си в 7- дневен срок на ответното дружество, то ще предприеме нужните съдебни действия за принудително събиране на посочените суми. Твърди се, че след като ищецът получил Уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с номер PSA04Q0EG5LTY-1253, извърших справка в Централен кредитен регистър, воден от БНБ за кредитна задлъжнялост. Установил, че действително в Централния кредитен регистър фигурира името на ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД като кредитор от 02.04.2024 година, по партидата му и задължението в размер на 14 181.47 лв. като просрочено от него.

Твърди се, че действително през 2007 г. на ищецът му била издадена кредитна карта от „Първа инвестиционна банка“ АД за сумата от 2 000 лева.

Впоследствие била преобразувана в кредит. Първоначално, ищецът погасявал месечните вноски по този кредит, но през 2012 г. напуснал пределите на страната и престанах да погасява месечните вноски.

Твърди се, че оттогава - 2012 година до настоящият момент „Първа инвестиционна банка“ АД никога не се е свързвала с него, никога не го е търсила във връзка с това задължение. Никога не бил получавал каквито и да било съобщения от съдебни органи, държавни или частни съдебни изпълнители. За първи път бил потърсен в края на месец април от ответното дружество с полученото от него Уведомление за извършена цесия.

Твърди се, че на 13.06.2024 г. изпратил до ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД Уведомление и възражение за изтекла давност. В изпратеното от него Уведомление направил възражение за изтекла давност на основание чл. 110 от ЗЗД. като посочил, че е изтичането на 5годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, ал.1 б. „в“ от ЗЗД с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземания за лихви и други периодични плащания.

Твърди се, че към настоящият момент са изминали 17 години, т.е. давностниге срокове отдавна са изтекли и посочените суми не могат да бъдат събирана принудително.

Сочи се, че с оглед на това, ищецът направил искане да бъде подадена коректна информация от ответното дружество към БНБ - Централен кредитен регистър, съгласно Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, и 2 посочените задължения да бъдат заличени.

Твърди се, че това уведомление е получено от ответното дружество на 10.07.2024 година, видно от обратна разписка, която представя с настоящата искова молба.

Твърди се, че в отговор на уведомлението на ищеца и направените възражения за изтекла давност и искания за заличаване на задължението ми в Централния кредитен регистър, воден от БНБ, получил съответно отговор от ответното дружество, с което бил уведомен, че считат искането му за неоснователно.

Твърди се, че ответното дружество считало, че следва да подава информация в Централния кредитен регистър, воден от БНБ, до „окончателното погасяване“ на задължението.

Посочено е, че вземането продължавало да съществува, като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнена била ограничена до доброволно изпълнение на плащането. Ако длъжникът изпълнел задължението си след изтичането на давността, той нямал право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла.

С оглед на изразеното становище на ответното дружество в отговора си до ищеца, същото счита, че задължението продължава да съществува и отказва да подаде информация в Централния кредитен регистър, воден от БНБ, че задължението е погасено по давност.

Сочи се, че терминът „давност” означава преминало време или срок, след чието изтичане се погасява възможността за принудителното осъществяване на едно субективно право.

Сочи се, че давността е период от време, през който, ако носителят на едно право не го упражнява, го се погасява. Длъжникът не отговарял за кредиторовото бездействие.

Твърди се, че давността не се прилага служебно. За да бъдат погасени задълженията на ищеца по давност и възможността за тяхното принудително събиране, следвало той да се позове на изтекъл погасителен период и да заяви, че желае да се ползва от правото му да не бъдат търсени посочените от ответното дружество суми принудително, поради изтекла давност - над 12 години от спирането му на плащане.

Сочи се, че от изложеното по-горе следвал обоснованият извод, че общата 5 годишна давност е изтекла, като към настоящия момент е изтекла и абсолютната 10-годишна давност. Цялото вземане, посочено от ответното дружество не подлежи на принудително изпълнение по отношение на ищеца.

Поради посоченото по-горе за ищеца произтича правен интерес за водене на настоящето дело и установяване, че задължението не следва да се събира принудително, поради изтекла давност.

3

Твърди се, че следва ответното дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да бъде задължено да подаде коректно информация към БНБ - Централен кредитен регистър, съгласно Наредба № 22 за Централния кредитен регистър и посочените задължения да бъдат заличени, как го и да бъде преустановено подаването на информация, касаеща личните му данни.

Сочи се, че на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. на БНБ ответното дружество следва да подаде информация в ЦКР, след което да престане да подава информация за ищеца в ЦКР предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, пар. 1, буква '’а" от Регламент (ЕС) 2016/679. Отпадането на задължението за подаване на информация в ЦКР за дружеството е свързано и с целите на обработка на личните данни на лицата в ЦКР - а именно осигуряване на данни за кредитната им задлъжнялост. При липса на правна възможност за принудително събиране и изрично волеизявление от моя страна, обективирано в Уведомление и възражение за изтекла давност, получено от ответното дружество на 10.07.2024 година, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно, очевидно че липсват основания за последващо подаване на данни за мои задължения спрямо „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, произтичащи от процесната цесия. - в този смисъл Решение № I244I от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2023 г. V о., докладчик председателят А.Д..

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови нарочен съдебен акт - Решение, с който на основание чл. 124, ал.1 от ГПК да признае за установено, по отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109-115. ет. 6, представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., че ищецът С. Н. П. не дължи на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД сумата в размер на 2 000 лева - главница и сумата в размер на 12 181.47 лева лихва просрочие към 02.04.2024 г„ представляващи вземания по Референция S19LOFF233540014 по Договор за кредит № *********** г„ сключен между мен и „Първа Инвестиционна банка" АД, прехвърлен е Договор за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ на 02.04.2024 година на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, поради ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.

Иска се от съда да задължи „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:

200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109115, ет. 6. представлявано от изпълнителните директори С.П. и С.Б., да подаде коректна информация в Централен кредитен регистър, воден от БНБ в тази връзка да преустанови подаването на информация, касаеща задължението и преустановяване обработване на личните данни на ищеца.

Претендират се направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящето производство.

Към исковата молба са представени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

4

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, с който не се оспорват въведените от ищеца фактически твърдения относно извършената между „Първа инвестиционна банка“ АД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД цесия, по силата на която същият е придобил вземане от С. Н. П., произтичащо от Договор за кредит № 46РКО-А-0982 от 29.08.2007г., както и че ответникът е уведомил задълженото лице за това обстоятелство (в качеството му на пълномощник на цедента).

Оспорва се твърдението, че ищецът е заявил пред ответника, че задължението с характер на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно — видно от приложеното Уведомление и възражение за изтекла давност, изявление в посочения смисъл не е извършено от страна на ищеца.

Счита се предявения срещу „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД иск за допустим, в частта с която се иска да бъде установено, че по отношение на процесните суми е изтекла в полза на ищеца визираната в закона погасителна давност.

Счита се за недопустим иска в частта, с която се иска от съда да задължи „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да подаде „коректна“ информация в ЦКР като преустанови подаването на информация за задължението и преустанови обработване на личните данни на ищеца.

Твърди се, че е недопустимо предмет на исков процес да бъде съдържанието на информацията, която ответника, в качеството на институция по чл. 4, ал. 1 от Наредба 22/2009г. на БНБ, подава към ЦКР.

Твърди се, че по силата на разпоредбите на посочената наредба, ответникът е задължен, в качеството си на кредитор на вземането, да подава съответната информация до ЦКР, като неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение обуславя приложимост на предвидените от административния орган санкции и мерки. Задължението на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да подава информация в ЦКР има административен характер и представлява част от административното правоотношение между дружеството и БНБ като орган, в чиито правомощия е регулирането и осъществяването надзор върху дейността на финансовите институции в страната. Ето защо гражданският съд в исковия процес не разполага с компетентност да задължи дружествто да подаде информация в ЦКР, а още по-малко информация с определено съдържание за задлъжнялост или липса на такава. В този смисъл е и практиката на ВКС, изразена в Определение № 406/07.06.2023г., по ч.т.д. № 84/2023г., ВКС, I т.о.