Решение № 2032 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2032 гр. С., 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100514559 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 16314/29.08.2024 г., постановено по гр. д. № 42311/2023 г. по описа на СРС, 154 състав, са уважени изцяло предявените обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от Н. М. М. и Д.

М. Е., дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в размер на по 523,04 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,07 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 144, находящ се в гр. С., ж.к. ****, и за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

Решението е постановено при участието на „Далсия България“ ООД (с предходно наименование „Бруната“ ООД) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответниците Н. М. М. и Д. М. Е. чрез особения им представител адв. С. К. с доводи за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат, че не е изяснено чия е собствеността върху процесния имот към исковия период. Във връзка с това се поддържа, че не е установено качеството на жалбоподателите като битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 ЗЕ. Излагат се съображения, че по делото 1 липсват доказателства за сключен договор между „Топлофикация С.” ЕАД и фирмата за дялово разпределение. Твърди се, че е представен протокол за сключване на договор със собствениците от различен вход.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете срещу тях.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД, с която се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия България“ ООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба на ищеца е неоснователна по следните съображения:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от Н. М. М. и Д. М. Е., дължат на „Топлофикация С.“ ЕАД сумата в размер на по 523,04 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергив за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 49,23 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 15.09.2021 г. до 21.02.2023 г., сума в размер на 18,07 лв., представляваща цена за извършено дялово разпределение в имота за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 21.02.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот - апартамент 144, находящ се в гр. С., ж.к. ****, и за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 11586/2023 г. по описа на СРС, 154 състав.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът дали част ответниците са били собственици на процесния топлоснабден имот през исковия период.

2

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали ищецът е доставил топлинна енергия за отопление и подгряване на вода до процесния имот и в какви количества, доколкото тези факти са безспорни между страните.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответникът върху апартамент № апартамент № 144, находящ се в гр. С., ж.к. ****. Писмо от СО, район Искър, от което се установява, че на 01.04.1968 г., М.Е. М. и М.П.А. са закупили процесния апартамент № 144, находящ се в гр. С., ж.к. **** с Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно реда на Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд. Представено е удостоверение за наследници № РИС23-УГ51-1015/07.02.2023 г. на М.Е. М.. Като писмено доказателство по делото е прието Постановление за налагане на възбрана по изпълнително дело № 20198630401197, с което ЧСИ е наложил възбрана върху У ид. части от собствения на ответницата по делото Д. М. Е. недвижим имот, а именно апартамент № 144, находящ се в гр. С., ж.к. ****. На следващо място в протокол за проведено общо събрание на жилищната сграда находящ се в гр. С. гр. С., ж.к. ****, от 23.10.2007 г. за апартамент № 144 е вписано името на М.Е. М. като собственик, положен е и негов подпис, като е представена и декларация от трима свидетели с нотариална заверка на подписите, че подписите в списъка към протокола са положени в тяхно присъствие от посочените в списъка лица. Предвид изложеното съдът приема за установено, че на основание чл. 5 ЗН Н. М. М. и Д. М. Е. са били собственици на по 1/2 идеална част от апартамент № 144 за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., като това право произтича от наследственото правоприемство от М.Е. М., удостоверено с представеното удостоверение за наследници.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че не е налице каквато и да е неяснота или противоречие относно идентификацията на процесния недвижим имот. Действително, в част от доказателствата входът на сградата е обозначен с буква „З“, а в други – с цифрата „8“, но това несъответствие е привидно и не води до съмнение относно индивидуализацията на имота, тъй като буквата „З“ е осма поред в българската азбука и в практиката често се използва като еквивалент на цифровото означение „8“. Поради това съдът приема, че и двете означения визират един и същи вход на сградата.

Като допълнително обстоятелство, подкрепящо този извод, следва да се отчете и фактът, че двамата ответници са с регистриран постоянен адрес именно на процесния имот.

Това обстоятелство, съпоставено с останалия доказателствен материал, изключва възможността за случайно съвпадение и допълнително потвърждава, че се касае за един и същ индивидуализиран недвижим имот.

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна 3 станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответниците – да заплащат нейната стойност.

По отношение на цената за извършената услуга „дялово разпределение“:

Следва да се изясни, че изчисленията за дялово разпределение са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Далсия България“ ООД (с предходно наименование „Бруната“ ООД). По делото е представен договор между етажната собственост на жилищната кооперация, където се намира процесния имот, и „Техем сървисиз“ ЕООД, по силата на който етажната собственост е възложила на посоченото дружество осъществяване на услугата дялово разпределение на доставената за обектите топлинна енергия, в изпълнение на взето за това решение от общото събрание на етажната собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139-чл.148/ и в приложимата за процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия клиентите заплащат на „Топлофикация С.“ ЕАД цената за извършената услуга „дялово разпределение“. В чл. 36 от приложимите общи условия е определен начинът на формиране на цената за услуга „дялово разпределение“. По изложените съображения са дължими от ответниците и заплащането на сумите за извършена услуга „дялово разпрееление“.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Тъй като клиентът-потребител на топлинна енергия не е изпълнил точно (количествено и навременно) своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за доставена топлинна енергия. Определеният падеж в чл. 33, ал. 2 ОУ кани потребителя да плати и не е необходимо отправянето на покана за плащане. Без съответен довод въззивният съд не следва да разглежда въпроса дали правилно е определен размерът на сумите за дължими лихви за забава.

Разпечатката съдържа 44 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d0884073-9e1c-407a-9a3c-9a8d195cdac0