Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5031 от 20.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6361/2022
Вид
Решение № 5031
Подписан
20.07.2026
Състав
Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 344, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.9, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.89, ал.2 · Кодекс на международното частно право
  • чл.19 · Семеен кодекс
  • Чл.34 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5031 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100506361 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20021711/16.03.2022 г. СРС, 156 с-в, по гр.д.№ 42416/2019 г. е допуснал извършването на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. с адрес на имота: гр. София, ж. к. ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположен в поземлен имот е идентификатор № *** с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 57,84 кв. м. заедно с прилежащите части: мазе № 13, заедно с 1,948 % ид. ч. от общите части на сградата при съседи- самостоятелни обекти в в сградата: на същия етаж: ***, под обекта:

***, над обекта: ***, който обект представлява:

Апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с площ от 57,84 кв. м., състоящ се от: една стая, дневна стая, кухня и сервизни помещения, при съседи: изток - двор, запад - държавен апартамент № 5, юг - двор, заедно с мазе № 13, при съседи: изток - мазе на сем. Й., запад - държавно мазе, север вход, юг - двор, заедно с 1,948 % ид. части от общите части на сградата и 1 толкова идеални части от правото на строеж, отстъпено на държавна земякомплексно жилищно застрояване, между М. Е., гражданин на Украйна, роден на **** г. в Руската федерация /СССР/, И. Е., гражданин на Украйна, роден на **** г. в Руската федерация /СССР/ и М. Н. Е., при квоти в съсобствеността:

3/8 ид. части за М. Е., 3/8 ид. части за И. Е. и 2/8 ид. части за М. Н. Е..С решението е отхвърлено искането за допускане на привеременна мярка на основание чл. 344, ал. 2 ГПК на М. Е. и И. Е. срещу М. Н. Е. да заплаща сумата на всеки от по 129,75 лева - месечно, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на описания по-горе недвижим имот от влизане в сила на решението по допускане на делбата до окончателното извършване на делбата, както и за разпределение на ползването чрез определяне кой от съделителите да ползва имота от момента на влизане в сила на решението по извършване на делбата до окончателното плащане.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцитеМ. Е. и И. Е. в частта относно квотите на съделителите.Въззивниците твърдят, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните доказателства.Излагат твърдения, че съдът неправилно е приел, че липсва съвместен принос между съпрузите Н. И.ов Е. и Н. Е. при придобИ.е на делбения имот и че той е лична собственост на Н. Е., макар и придобит по време на брака.Поддържат, че дори и да се приеме, че приложимо е украинското право, имотът е съвместна събственост на съпрузите.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по отношение на наследяването следва да приложи украинското право, а не е приложил същото по отношение на придобитото по време на брака имущество и съвместния принос.Твърдят, че наличието на фактическа раздяла не опровергава наличието на съвместен принос и че по делото не е оборена установената законова презумпция, тъй като не е установено, че парите по паричния влог на името на общия наследодател са негова лична собственост.Твърдят, че чл.19 СК от 1985 г. поставя паричните влогове, открити след брака, в режим на съпружеска имуществена общност и че Н. Е. е полагала грижи за отглеждането им.Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да допусне извършването на съдебна делба на процесния имот при квоти: 1/8 ид.част за М. Н. Е., 7/16 ид.ч. за М. Е. и 7/16 ид.ч. за И. Е..Претендират разноски.Правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

2

Ответницата по въззивната жалба- М. Н. Е. оспорва същата.Твърди, че е придобила имота по давност и че въззивниците не са приели наследството на общия наследодател съгласно украинското право.

Постъпила е въззивна жалба и от М. Н. Е. с оплаквания, че същото е незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при допуснато съществено процесуално нарушение.Неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно, че ищците са узнали за процесния апартамент през 2018 г., тъй като изявлението на пълномощника й в съдебно заседание е, че не спори, че ищците са повдигнали за пръв път въпроса за апартамента през 2018 г.Твърди, че съдът неправилно е тълкувал събраните по делото доказателства.Излага доводи, че по делото е доказано, че е придобила имота по давност, а ищците са се дезинтересирали от наследството на баща си.Изразява становище, че при липса на официални доказателства в регистрите за гражданско състояние не е установено, че е съществувал граждански брак между Н. Е. и Н. Е., респ. ако е съществувал, дали е прекратен с развод, поради което Н. Е. не е негов наследник.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска, а в случай, че уважи иска за делба-да допусне същата при равни квоти-по 1/3 за всяко от децата на наследодателя.Претендира разноски.

Ответниците по въззивната жалба- М. Е. и И. Е. оспорват същата.Твърдят, че имотът е придобит при наличието на съвместен принос от съпрузите Н. Е. и Н. Е..

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.34 ЗС.Ищците-М. Е. и И. Е., граждани на Украйна твърдят, че с ответницата М.

Н. Е. са наследници на Н. И.ов Е. и са съсобственици на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, ж. к. ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 57,84 кв. м., заедно с прилежащите части: мазе № 13, заедно с 1,948 % ид. ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обектив в сградата: на същият етаж:

***, под обекта:

***, над обекта:

***, който обект представлява: апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, с площ от 57,84 кв. м., състоящ се от: една стая, дневна стая, 3 кухня и сервизни помещения, при съседи: изток - двор, запад - държавен апартамент № 5, юг - двор, заедно с мазе № 13, при съседи: изток - мазе на сем. Й., запад - държавно мазе, север - вход, юг - двор, заедно с 1,948 % ид. части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж отстъпено от държавна земя - комплексно жилищно застрояване.Твърдят, че наследодателят им Н. И.ов Е. е бил в брак с Н. Е., починала на 27.02.2019 г. и оставила ищците за единствени наследници.Молят съда да допусне делба на описания имот при квоти: по 7/16 ид. ч. за всеки от ищците и 1/8 ид. ч. за ответницата.Твърдят, че имотът се ползвал от ответницата, която не им предоставя достъп до имота и молят съда да определи кой от съделителите ще ползва имота до завършване на делбата и какво обезщетение ще дължи на останалите съделители.

Ответницата- М. Н. Е. оспорва същата.Твърди, че е придобила имота по давност, тъй като го е владяла от 27.04.2007 г. до момента, плащала е всички данъци, изплатила е задълженията на баща й, правила е ремонт и подобрения в апартамента.Въпреки че са знаели за апартамента, ищците не са предявили претенции до 15.10.2018 г.Моли съда да отхвърли иска за делба.Твърди, че Н.

Е. не е била в граждански брак с общия наследодател Н. Е. към датата на придобИ.е на процесния недвижим имот-1998 г., тъй като баща й се е прибрал в България и е живял сам до датата на смъртта си и е твърде възможно да се е развел, като в този случай делбата следва да се допусне при по 1/3 за всяка от страните.

Видно от нотариален акт № 27/27.10.1998 г. по н.д.№ 224/1998 г. С.Д.Д. е продал на Н. И.ов Е. апартамент № 4 в гр.София, жк ****, със застроена площ от 57,84 кв.м., заедно с мазе № 13, заедно с 1,948% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Видно от представената схема на АГКК описаният в нотариалния акт имот е с идентификатор ***.

От представеното удостоверение за наследници № 300/27.04.2007 г. на СО-р-н „Подуяне“ е установено, че Н. И.ов Е. е починал на 26.04.2007 г. и е оставил за наследници по закон: 1.Н. Н. Е.-съпруга, починала на 27.02.2010 г.;

2. И. Н. Е.-син; 3. Н.й Н. Е. и 4.М. Н. Е.-дъщеря.

С декларации с нотариална заверка на подписите И. Е. е декларирал, че името И. Е. по украински паспорт и името И. Н. Е. по удостоверение за наследници на Н. И.ов Е., са негови имена, съответно М. Е. е декларирал, че името М. Е. по украински паспорт и името Н.й Н. Е. по удостоверение за наследници на Н. И.ов Е., са негови имена.

По делото е представено и свидетелство за сключване на брак, от което е установено, че на 23.08.1977 г. е сключен граждански брак между Н. И.ов Е.

/българин/ и Н. Н. С. /украинка/ в Ярославски градски дом на бракосъчетанието, за което в книгата за регистрация на актовете за сключване на брак е направен запис под № 2802.

Видно от свидетелство за смърт Н. Н. Е. е починала на 27.02.2019 г. в Украйна, Запорожка област, гр. Запорожие.

В представеното извлечение от регистрите за гражданско състояние за отсъствие на актов запис за гражданско състояние на Украйна, за Н. Е. за 4 периода 26.04.2007 г. до 12.06.2019 г. не е открит актов запис, като за посочения период актовите книги са запазени.

Видно от писмо на Министерство на правосъдието на Украйна, Югоизточно междурегионално управление, Крипивницкий градски отдел за държавна регистрация на актовете за гражданско състояние за периода 01.01.1977 г.-31.12.1998 г. акт за сключен граждански брак и за прекратен брак между Е. Нионила М.ивна, родена на 22.05.1947 г. и Е. Н. И.ов, роден на 20.12.1948 г., не е открит.

Видно от удостоверение от 10.06.2019 г. на Министерство на правосъдието на Украйна, Главно териториално управление на правосъдието в Запорожка област, Запорожки градски нотариален окръг, частен нотариус Б.Т.М., Н. Н. Е. е починала на 27.02.2019 г. и е оставила за наследници по закон пълнокръвни синове Н.й Н. Е., роден на **** г. и И. Н. Е., роден на **** г.

От приетите пред въззивния съд съдебни поръчки в Градски обреден дом на Изпълнителния комитет на Ярославски градски Съвет на депутатите на трудещите се е установено, че е налице запис за сключване на брак № 2802 от 23.08.1997 г. между Н. И.ов Е. и Н. Н. Е..

Съгласно представената извадка от украинското право в изпълнение на съдебна поръчка имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна обща съвместна собственост.Съпрузите се ползват с равни права на собственост, дори ако единият от тях се е занимавал с домакинство, грижа за деца или по други валидни причини не е имал самостоятелен доход /чл.22 от Кодекс за брак и семейство на Украйна/.

Децата на наследодателя, включително тези, заченати по време на живота на наследодателя и родени след смъртта му преживелият съпруг и родителите имат право да наследяват като първия ред в съответствие със закона /чл.1261 от ГК на Украйна/.Дяловете в наследството на всеки от наследниците по закон са равни /чл.1267/.Наследник, който желае да приеме наследството, но към момента на открИ.е на наследството, но към момента на открИ.е на наследството не е живял трайно при наследодателя, трябва да представи пред нотариуса или в селските райони-упълномощено длъжностно лице на съответния орган на местната власт заявление за приемане на наследството /чл.1269, т.1/.

От съдържанието на представените заверени преписи от изпълнени съдебни поръчки, приети от въззивния съд е установено, че съгласно чл.20 от Кодекса за брака и семейството на РСФСР имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна обща съвместна собственост.Съпрузите имат равни права да притежават, използват и се разпореждат с това имущество.Съпрузите се ползват с равни права на имуществото, дори и в този случай, когато единият от тях се е занимавал с домакинство, грижи за деца или по други основателни причини не е имал самостоятелен доход.В материалите от съдебната поръчка е посочено, че на 02.07.2021 г. е приет Федерален закон № 3580-ФЗ „За изменение на някои законодателни актове на Руската федерация“.Съгласно чл.33, т.1 от СК на Руската федерация правният решим на имуществото на съпрузите е режимът на тяхната съвместна собственост.Правният режим за имуществото на съпрузите се прилага, когато в брачния договор не е предвидено друго.Чл.34 от СК на Руската федерация предвижда, че имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, е тяхна съвместна собственост /т.1/.Общото имущество на съпрузите включва също придобитите за сметка на общия доход на съпрузите движими и недвижими вещи, независимо на името на кой от съпрузите е закупено.Правото върху общото имущество на съпрузите принадлежи и на съпруга, който по време на брака се е занимавал с домакинството, се е грижел за деца или по други основателни причини не е имал самостоятелен доход 5