Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 15.10.2021, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 875/2021
Вид
Решение № 90
Подписан
15.10.2021
В сила
10.11.2021
Състав
Страхил Николов Гошев

Цитирани разпоредби

  • чл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, ал.1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175, ал.3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 243, ал.1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Дупница, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20211510200875 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0348-000215 от 21.03.2018г., издадено от Началник РУП, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на ИЛ. ИЛ. АТ., с адрес: *********, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата си и лично в съдебно заседание излага доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и процесуалния закон и моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо към АНП изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.07.2017 г., около 20:00 ч., в гр. Дупница, по ул. „Самоковско шосе“ срещу пътно поддържане, в посока към гр. Дупница, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел „БМВ 530Д“, с рег. номер КН7573ВМ като бил спрян за проверка от свидетелите С. и В. – мл. автоконтрольори към РУ-Дупница, при ОДМВР - гр.

1

Кюстендил и след извършена от тях справка с ОДЧ било установено, че МПС е с прекратена регистрация, на 24.03.2017 г.

За така установеното нарушение свидетелят С. съставил на нарушителя АУАН, който бил подписан от него без възражения и от свидетеля В., като на жалбоподателят бил връчен и препис от акта срещу подпис.

С резолюция от 25.09.2017 г. АНО, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е прекратил АНП изцяло, като изпратил преписката по компетентност на Районна прокуратура - гр.

Дупница.

С постановление от 19.03.2018 г., прокурор при РП гр. Дупница е прекратил, на основание чл. 243, ал.1, т. 2 от НПК наказателното производство по образуваното след прекратяването на АНП от АНО досъдебно производство по описа на РП-Дупница и е постановил препис от постановлението, ведно с материалите по досъдебното производство да се изпратят на Началника на РУ-Дупница, за налагане на административно наказание по реда на ЗДвП, на жалбоподателя.

След връщане на материалите при АНО, същият на 21.03.2018 г. е издал обжалваното НП № 18-0348-000215 от 21.03.2018г., издадено от Началник РУП, към ОДМВР - гр.

Кюстендил, РУ-Дупница, с което на ИЛ. ИЛ. АТ., с адрес: *********, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В производството са разпитани длъжностните лица при АНО – актосъставителят С. и свидетелят по съставяне на акта В., които потвърждават след предявяване на акта изцяло фактите описани в АУАН, като добросъвестно заявяват, че не си спомнят други подробности относно обстоятелствата при установяване на нарушението и причините и основанието за дерегистрация на процесния лек автомобил, а св. В. само предполага за това.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите, всеки от които добросъвестно разказва за случая това, което си спомня, колкото и оскъдно да е с оглед изтеклия дълъг период от време. Техните показания, макар и лаконични са логични, последователни и непротиворечиви. Същите се подкрепят изцяло от наличните писмени доказателства.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице.

2

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество, съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността, т.е. сам да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл.

84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно констатира, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно:

Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е било образувано по общия ред на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на горецитирания АУАН.

АНО, обаче не е отчел обстоятелството, че самият той, в качеството си на наказващ орган по смисъла на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, на 25.09.2017 г., на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е постановил мотивирана резолюция за прекратяване на административнонаказателното производство във връзка с нарушението описано в акта и е разпоредил изпращането на материалите на Районна прокуратура гр. Дупница. Тази резолюция по правна характеристика е стабилен правоохранителен акт. ЗАНН не предвижда възможност този акт да бъде отменен по-късно от издалия го орган, както и предпоставките за това – виж. Решение № 1/09.01.2019 г., по КАНД № 259/2018 г. на АС-Кюстендил;Решение № 184 от 21.09.2018 г. по КАНД № 170/2018 г. на Административен съд – Кюстендил;

Решение от 15.01.2019 г. по КАНД № 3/2019 г. на Административен съд – Кюстендил;

Решение № 149 от 27.06.2018 г. по КАНД № 126/2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 228 от 05.11.2018 г. по КАНД № 193/2018 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение № 90 от 07.03.2014 г. по КАНД № 9/2014 г. на Административен съд – Кюстендил и др. В този смисъл действията на АНО по санкциониране по административен ред на жалбоподателя, във връзка със съдържанието на АУАН и установеното в него са неправилни, тъй като производството по АУАН е било прекратено много преди издаването на оспореното пред съда НП. Налице е позоваване на чл. 53 от ЗАНН. В тази насока е недвусмислено и волята на наказващия орган, който явно е издал НП в хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, след като е получил постановлението на РП-Дупница за прекратяване на наказателно производство, което е и изрично отбелязано като номер и година едва в диспозитива на НП след налагане на санкция за описаното административно нарушение. Липсва каквото и да е позоваване на това прокурорско постановление в обстоятелствената част на НП, където би следвало да е изрично посочено с оглед взетите предвид от АНО факти. След като е приложил АУАН по преписката и е ползвал единствено установеното от фактическа страна в него АНО явно е излязъл извън хипотезата на чл. 36, ал.2 от НП предвиждаща съставяне на НП без приложен АУАН, базирайки се само на изложеното в прокурорско постановление за отказ да се образува ДП.

Редът за административно наказване в процесния случай би следвало да бъде общият такъв по ЗАНН, включващ задължително процедура по съставяне на изцяло нов АУАН и издаване 3 въз основа на него на НП. С подобно действие, при спазване на общите процесуални правила за административно наказване в най-пълна степен ще бъдат защитени правата на нарушителя и основните начала на правото по смисъла на чл. 1 от ЗАНН. Издаденото НП нарушава този ред за наказване, поради което е абсолютно незаконосъобразно на процесуално основание.

Налице е съществено процесуално нарушение на чл. 54 от ЗАНН. След прекратяване на преписката АНО не разполага с правомощие за административно санкциониране на дееца, т.к. е упражнил правоизключващото правомощие за прекратяване на преписката.

Издаденото НП без наличие на висяща административнонаказателна преписка е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.

Наред с това атакуваното НП съдържа и един самостоятелен и много сериозен недостатък, представляващ съществено процесуално нарушение относно дължимото според ЗАНН задължително минимално съдържание на НП. АУАН е издаден в нарушение на чл.

42, ал.1, т. 4 от ЗАНН, а постановлението е съставено в нарушение чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

С оглед липсата на дадено задължително описание на фактическата обстановка относно основанията за дерегистрация на лекия автомобил на посочената в АУАН и НП дата 24.03.2017 г. и органа постановил това. Така се ограничава сериозно правото на защита на жалбоподателя. Същият не може да обори този факт след като не му е предявено конкретно, пълно и точно административнонаказателно обвинение в тази част. Липсата на задължителен реквизит на НП, в случая пълно описание, опорочава драстично административнонаказателното производство. Нарушено е правото на защита на санкционирания субект, тъй като за него остава неясно за какво конкретно административно нарушение е понесъл административнонаказателна отговорност с издаденото му НП. По този начин е ограничена от друга страна и преценката на съда, който не може да изследва субективната страна на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП след като не е ясно изобщо уведомен ли е бил жалбоподателят за това прекратяване на регистрацията на управлявания от него автомобил или не. Не е ясно и от кой административен орган е било постановено дерегистрирането на автомобила, респ. компетентен ли е бил да стори това.

Поради изложените съображения, наказателното постановление следва да се отмени изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.

Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0348-000215 от 21.03.2018г., издадено от Началник РУП, към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на ИЛ. ИЛ. АТ., с адрес: *********, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 200 лв. и ,,лишаване от право да 4 управлява

МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от

ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5