Решение № 1162 от 03.07.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1162

Враца, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ТАТЯНА КОЦЕВА

При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20267080700234 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. с чл.186,ал.4 ЗДДС.

Образувано по жалба на „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ** , седалище и адрес на управление:*** с представляващ В.Х., чрез * А.Х.*** , против ЗАПОВЕД за налагане на ПАМ №ФК-252-0225570/02.04.2026г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект- атракционен автомат на самообслужване с електрическо захранване „резачка“, находящ се в *** , пл.*** , стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ** и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.186,ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. С жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, за което се излагат подробни доводи. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски.

В с.з. оспорващото дружество не изпраща представител. От процесуалния му представител * А.Х. е депозирана писмена молба по хода на делото и съществото на спора. Моли за отмяна на обжалваната ПАМ, като незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения при издаването й, за което се излагат съображения. Претендират се разноски, съгласно представен списък.

Ответникът в с.з., чрез процесуалния си представител ** Д.М. моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на обжалвания административен акт. Излагат се доводи в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Административен съд –Враца, като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало във вр. с извършена проверка на обект на дружеството - атракционен автомат на самообслужване с електрическо захранване „резачка“, находящ се в ***, пл.***, стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ** на дата 05.03.2026г. от органи по приходите, за което е съставен протокол от извършената проверка сер.АА № 0225570/05.03.2026г., в който са отразени констатациите от проверката.

На същата дата на оспорващото дружество е съставен и Акт за установяване на административно нарушение № F874739/05.03.2026г. за това, че при извършена проверка на 05.03.2026г. в 10.00 часа на обект атракционен автомат на самообслужване с електрическо захранване „резачка“, находящ се в ***, пл.***, стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД е констатирано, че проверявания обект се осъществява търговска дейност без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП ФУВАС. Към датата на проверката автомата на самообслужване е включен в ел. захранване и е в работен режим. Срещу 1.00 евро клиентите имат възможност да пуснат ножица и да опитат да отрежат голяма плюшена играчка. Заплатените суми не се отразяват на ФУ, кочан с ръчни касови бележки или друг документ за отчитане на продажбите. При проверката автомата за самообслужване е отключен от лицето П.Л., пълномощник на дружеството. Извършено е преброяване на наличните парични средства в автомата, за което е направен опис и е установено, че има налични 6,50 евро, които съгласно дадените обяснения от присъствалото лице на проверката е от неотчетени продажби. Прието е, че същото е в нарушение на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,ал.1, 3а и ал.4 ЗДДС.

Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление № 882897-F874739/02.04.2026г., с което на основание чл.185,ал.2 ЗДДС, вр. §5,ал.1 ПЗР вр. чл.12,ал.1 и чл.13,ал.1 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, на „Т.Л.“ ЕООД ***, ЕИК ** е наложена имуществена санкция в размер на 3067,75 евро.

С оспорения акт ЗАПОВЕД за налагане на ПАМ №ФК-252-0225570/02.04.2026г./ЗНПАМ/, издадена от Началник отдел „ОД“ Пловдив в ЦУ на НАП е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект- атракционен автомат на самообслужване с електрическо захранване „резачка“, находящ се в ***, пл.*** стопанисван от „Т.Л.“ ЕООД, ЕИК ** и забрана за достъп до него за срок от 7/седем/ дни на основание чл.186,ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В заповедта е посочено, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3,ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ осъществява търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство за вграждане в автомати за самообслужване от датата на започване на дейността на обекта-м.08.2025г. Към датата на проверката автомата на самообслужване е включен в ел. захранване и е в работен режим. Срещу заплащане от 1.00 евро клиентите имат възможност да пуснат ножица и да опитат да отрежат голяма плюшена играчка. Заплатените суми не се отразяват на ФУ, кочан с ръчни касови бележки или друг документ за отчитане на продажбите. При проверката автомата за самообслужване е отключен от лицето П.Л., пълномощник на дружеството. Извършено е преброяване на наличните парични средства в автомата, за което е направен опис и е установено, че има налични 6,50 евро, които съгласно дадените обяснения от присъствалото лице на проверката е от неотчетени продажби, поради липса на ФУВАС. Установено е, че заплатените суми не се отразяват на ФУ, кочан с ръчни касови бележки или друг документ за отчитане на продажбите. Прието е, че същото е в нарушение на чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,ал.4,т.1 ЗДДС, което се явява основание по см. на чл.186,ал.1,т.1,б.“б“ ЗДДС за прилагане на ПАМ . За нарушението е издадено НП № 882897-F874739/02.04.2026г. с наложена имуществена санкция в размер на 3067,75 евро. По отношение на срока на наложената ПАМ е посочено, че е взета предвид тежестта на нарушението-осъществяване на търговска дейност, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално усторйство за обекта и последиците от същото-неотчитане на 100% от приходите от извършените продажби.Продължителния период на осъществяване на дейността в обекта от м.август 2025г., както и наличието на сума в размер на 6,50 евро, които са от извършени и неотчетени продажби от автомата на самообслужване, поради липса на ФУВАС. Така изложеното налага да се осигури защитата на държавни интереси, като се предотврати възможността за извършване на нови нарушения, което благоприятства разрастването на причиняването на вреди на фикса поради липса на ФУ в обекта. Отделно от това е посочено, че нарушението не е изолиран случай, като същото по вид нарушение са съставени и други АУАН на 05.03.2026г., които изрично са посочени по номер и дата на издаване. Прието е, че изложеното налага извод за явно изразена последователност в поведението на лицето да не спазва данъчното законодателство и укриване на 100% от реализираните обороти. Изложени са подробни мотиви по отношение на срока.

Във вр. с компетентността на органа издал процесната ПАМ е приложена Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изп.директор на НАП.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, което не се оспорва от страните от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна-адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В изпълнение на задълженията по чл.168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП в кръга на делегираната му компетентност, съгласно чл.186,ал.3 ЗДДС и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изп.директор на НАП и не е нищожна на това основание. Оспореният административен акт е в установената форма, има изискуемото от чл.59, ал.2 АПК съдържание, съдържа фактически и правни основния и при издаването му не са нарушени административнопроизводствените правила. В заповедта е посочено подробно в какво се изразява констатираното нарушение, нарушените правни норми, както и че във вр. с нарушението е съставен АУАН и издадено НП. Изложени са и подробни мотиви относно срока на действие на мярката. В тази насока не се споделят възраженията на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения и не спазване на изискванията на чл. 59,ал.2,т.4 АПК.

Правилно е приложен и материалният закон. Съгласно чл.186,ал.1,т.1,б.“б“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или не регистрира в НАП фискално устройство. Безспорно е по делото, че към датата на проверката 05.03.2026г. оспорващото дружество е извършвало продажби чрез автомат на самообслужване, без да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирано в НАП ФУ, което се потвърждава от доказателствата по делото. Деянието е съставомерно по чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118,ал.4,т.1 ЗДДС. По силата на чл.7, ал.1 от наредбата лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Видно от данните по делото дружеството е започнало дейност от м.август 2025г./който факт не се оспорва/, като към момента на проверката дружеството не е имало регистрирано фискално устройство за въпросния обект, който да отчета оборотите от извършените продажби. С оглед на горното съдът намира, че от формална страна са били налице фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган за да постанови своя акт. В тази насока също не се споделят възраженията на оспорващия.

Въпреки изложеното съдът, намира, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в противоречие на целите, предвидени в чл.22 ЗАНН и при нарушение на принципа на пропорционалност. Издадената ЗНППАМ не изпълнява функциите, предвидени в чл.22 ЗАНН, а именно предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Доколкото запечатването на търговския обект за 7 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган да бъде извършено след влизане в сила на заповедта, което е след установяването на нарушението, то налагането им по своята същност има характер на наказание, но не и на ПАМ. За такова административно нарушение в ЗДДС е предвидено адм.наказание , което също изпълнява предохранителни цели и по аргумент от чл.12 ЗАНН се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите граждани. Ето защо, наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка не може да изпълни законово предвидените превантивни цели, тъй като към момента на нейното изпълнение, административното нарушение по чл.186, ал.1,т.1,б.“б“ ЗДДС е довършено и преустановено.

В случая следва да се посочи, че нарушението по чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118,ал.4,т.1 ЗДДС е констатирано на 05.03.2026г., а ЗНПАМ е издадена на 02.04.2026г., т.е. заповедта е издадена почти месец след констатиране на нарушението, като логично е следвало да се наложи веднага с констатирането за да бъдат изпълнени целите по чл.22 ЗАНН, което в случая не е налице. ЗНПАМ не изпълнява целите по чл.22 ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административното нарушение и вредните последици от него.

На следващо място следва да се съобрази и, че безспорно е доказано, че с НП №882897-F874739/02.04.2026г. е наложена имуществена санкция на дружеството, на основание чл.185,ал.2 ЗДДС, в размер на 3067,75 евро, за същото нарушение, установено на 05.03.2026 г., за което е съставен АУАН № F874739/05.03.2026 г. за стопанисвания от дружеството обект - атракционен автомат на самообслужване с електрическо захранване „резачка“, находящ се в ***, пл.***. При тези данни съдът намира, че ЗНПАМ е издадена и в противоречие със задължителното тълкуване, дадено в решението на СЕС от 04 май 2023г. по дело С-97/21. В т. 63 от посоченото решение СЕС подчертава, че чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.50 от Хартата на основните права на ЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В т. 56 от решението на СЕС се посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. Това решение на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България (по арг. на чл.633 ГПК вр. чл.144 АПК).