Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 855 от 27.02.2026, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
Административно дело 1877/2025
Вид
Решение № 855
Подписан
27.02.2026
В сила
15.07.2026
Състав
Павлина Господинова

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.4, пар.1, б.В · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
  • чл.27 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.68, ал.7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.216, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.1, изр. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.354а, ал.3 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.88а, ал.4 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация

РЕШЕНИЕ

№ 855

Хасково, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на шести февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20257260701877 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по жалба на Й. Д. Д. от [населено място] против Заповед №3286з-4926/02.12.2025г., издадена от Директор на Главна дирекция Национална полиция - относно отказ за снемане на полицейски регистрации, извършени на основание чл.68, ал.1 от ЗМВР. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна поради немотивираност, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон, противоречие правото на ЕС и несъответствие с практиката на СЕС. Не съдържала описание на конкретни факти за актуален риск като нови престъпления след 2017г., криминални прояви, оперативни данни, рисково поведение и липсвал анализ на личността на лицето след реабилитацията, а и не била обоснована необходимост от продължаването на обработването на лични данни, като нямало и анализ на личността на лицето. В този смисъл били нарушени чл.59, ал.2 от АПК, членове 5 и 17 от Общия регламент за защита на личните данни и Решение по дело С-118/22 на СЕС. Не бил отчетен и фактът на настъпилата по силата на закона реабилитация. Нарушени били също чл.6 от АПК и член 8 от ЕКПЧ. Необходимостта от обработване на лични данни била отпаднала. Аргументът да се откаже снемането на извършени през 2013г. и 2016г. полицейски регистрации бил несъстоятелен, тъй като приетото от органа – че приключване на делото със споразумение и осъдителна присъда не са сред основанията за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, не било съобразено с тълкуването на СЕС в Решение от 30 януари 2024г. по дело С-118/22. Сочи се, че размерът на наложените на жалбоподателя наказания било атестат за това, че те били с относително ниска степен на обществена опасност. Д. нямал изградени престъпни навици, доколкото двете му осъждания били за различни престъпления и с инцидентен характер, като следвало да се вземе предвид, че второто осъждане било за престъпление по чл.216, ал.1 НК, което не било тежко умишлено, както и че към днешна дата изминали 10 години от последната му полицейска регистрация. Не били обсъдени от издателя на акта осъществените престъпни деяния, дали били налице други данни за извършени такива и за противообществени прояви, дали имало неприключени досъдебни производства и повдигнати обвинения, какъв период изминал от извършване на деянието, за което лицето било осъдено, съответно и от изтърпяване на наказанието за същото до датата на подаване на искането за изтриване на личните му данни. Посочената необходимост – правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, необходими за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, била голословна и не почивала на съображения и доводи, касаещи конкретния субект, и била различни от принципната необходимост от събирането на данни чрез полицейската регистрация. Не ставало ясно, дали съхранението на личните данни все още било необходимо за целите, за които те били обработвани. При издаването на заповедта не било спазено и изискването на чл.35 от АПК за решаване на въпроса по същество едва след пълното и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства. Липсвали и доказателства за извършени противообществени прояви през последните 10 години и за това, че адресатът на заповедта бил с високо рисков профил. Не бил съобразен и принципа на пропорционалност предвид това, че не били налице доказателства, водещи до извод, че съхранението на личните данни все още било необходимо за целите, за които те били обработвани. Иска се отмяна на заповедта, като МВР бъде задължено да снеме полицейската регистрация и изтрие личните данни на жалбоподателя, обработвани във връзка с полицейските му регистрации, както и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна – Директор на ГД НП, не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Й. Д. е поискал със Заявление вх.№272000-15437/12.08.2025г. и вх.№328600-59594/15.09.2025г. – л.24 и 30, да бъде извършено пълно снемане на полицейската му регистрация и унищожаване на всички свързани с нея лични данни, като се е обосновал с настъпила по силата на закона реабилитация, чл.17 от Общия регламент за защита на личните данни, чл.23-25 от Наредбата за реда за извършване на полицейска регистрация, практиката на СЕС и на пречките, които регистрацията създавала.

След извършена проверка е изготвена Докладна записка рег.№272р-21926 от 04.09.2025г., в която са установени полицейските регистрации на Й. Д.: 1. пол. рег.№7797/29.10.2013г.; 2. пол. рег. №8729/22.03.2017г.

Полицейска регистрация №7797/29.10.2013г. по описа на РУ Димитровград е за престъпление по чл.354а, ал.3 НК, по Досъдебно производство №451/2013г. по описа на РУ Димитровград, представляващо пр. пр. №3612/2013г. по описа на ОП Хасково, като с протоколно Определение №25/14.02.2014г. по НОХД №93 за 2014г. на ОС Хасково е било одобрено споразумение, по силата на което Д. се е признал за виновен, и му е било определено наказание Пробация – л.56.

Полицейска регистрация №8729/22.03.2017г. по описа на РУ Димитровград е за престъпление по чл.216, ал.1 НК, по ДП №850/2016г. по описа на РУ Димитровград, представляващо пр. пр. №1599/2016г. по описа на РП Димитровград, като с Присъда № 50/08.06.2017г. по НОХД №210/2017г. по описа на PC Димитровград, влязла в законна сила на 24.06.2017г., Д. е бил осъден и му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 години, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК – л.43.

В преписката е приложена Справка за съдимост, валидна до 22.02.2026г. – л.35, от която се установява, че Д. е бил реабилитиран по НОХД №93 за 2014г. на ХОС и НОХД №210/2017г. РС Димитровград на основание чл.88а, ал.4 от НК на 24.06.2025г.

Оспорената в настоящото производство Заповед №3286з-4926 от 02.12.2025г. е издадена от Директор ГД НП, като с нея се отказва снемането на осъществените спрямо Й. Д. полицейска регистрация №7797/29.10.2013г и №8729/22.03.2017г., тъй като прекратяване на делото при сключване на споразумение и осъждането с влязла сила присъда не били сред лимитативно изброените основания за снемане на полицейска регистрация по чл.68, ал.6 от ЗМВР, включително при настъпила/постановена реабилитация. Административният орган е приел, че Й. Д. бил признат за виновен и осъден по НОХД №93/2014г. на ОС Хасково за тежко умишлено престъпление по чл.354а, ал.1, изр. 1 от НК, от което извежда основание за по-висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца, като се посочва голямата разпространеност сред младежите на подобни деяния, засягащи тяхното психично здраве, а също и обстоятелството, че Д. бил държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество. Извършеното престъпление по чл.216, ал.1 от НК – което било по-ниска степен на обществена опасност, според органа допълвало трайно установеното незачитане на правовия ред от страна на жалбоподателя. Настъпилата реабилитация на лицето по НОХД №93/2014г. на ОС Хасково и по НОХД №210/2017г. на PC Димитровград не следвало да се приеме за индиция, че Д. представлявал по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В случая била налице необходимост правоохранителните органи да разполагат със специфичните данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, включително при извършване на тяхната оперативно-издирвателна дейност за установяване на връзки между различни разкрити престъпления и извършване на превенция на деяния, опасни за обществото, включително тежки престъпления против личността, поради което е постановен отказ за снемане на процесните полицейски регистрации.

По делото няма данни за датата на връчване на оспорената заповед на жалбоподателя.

Жалбата срещу оспорената заповед е постъпила в деловодството на АдмС – Хасково на 15.12.2025г., след подаване на същата по пощата на 12.12.2025г.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено от правна страна следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, а между страните няма спор относно просрочие, поради което е процесуално допустима, като се има предвид датата на постановяване на акта и подаването на жалба чрез пощенски куриер.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган. Съгласно чл.68, ал.7 от ЗМВР редът за извършване и снемане на полицейската регистрация се определя с наредба на Министерския съвет, а съгласно чл.21, ал.1 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация полицейската регистрация се снема или снемането ѝ се отказва с писмена заповед на министъра на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица. Видно от представената Заповед №8121з-267/10.03.2015г. на Министър на вътрешните работи – л.20, Директор и Зам.Директорите на Главна дирекция Национална полиция са оправомощени да издават заповеди за снемане или отказ от снемане на полицейска регистрация.

Заповедта е издадена в писмена форма и е подписана от издателя си, като съдържа фактически и правни основания, послужили за издаването ѝ. В случая между страните няма спор относно фактическата страна за осъществени от оспорващия престъпления, както и че спрямо Й. Д. са били осъществени полицейски регистрации №7797/29.10.2013г. за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК и №8729/22.03.2017г. за престъпление по чл.216 ал.1 от НК. Не е спорно и че двете производства са приключили – съответно с условна присъда и с одобрено от съда споразумение, като и че по двете оспорващият е бил реабилитиран към момента на подаване на заявлението с искане да бъде снета полицейската регистрация.

Предпоставките, при които законът допуска снемане на осъществена полицейска регистрация са посочени в чл.68, ал.6 от ЗМВР – ако регистрацията е извършена в нарушение на закона – т.1; наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл.24, ал.3 от НПК – т.2; наказателното производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда – т.3; лицето е освободено от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – т.4; лицето е починало – т.5. Като се има предвид съдържанието на представената присъда и определение за одобряване на споразумение, то не може да се счита, че са налице хипотезите на т.2, т.3 и т.4, както и не се установява полицейската регистрацията да е извършена и в нарушение на закона. Действително в случая настъпилата реабилитация по право не е основание за снемане на полицейска регистрация съгласно разпоредбата на чл.68, ал.6 от ЗМВР. В Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/2022г. е възприето, че чл.4, пар.1, б.В и Д от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението “престъпление от общ характер“, рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни. Поради това в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът, който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум предвиден в чл.4, пар.1, б.В от Директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл.4, пар.1, б.Д от тази Директива. Прието е също, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие на престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение. Посочената европейска нормативна уредба имаща приоритет пред националното законодателство и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС, съотнесени към настоящия казус, водят до извод, че обработването на лични данни – в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация, е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които данните са били обработвани, като същият следва във всеки конкретен случаи по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, реабилитирано ли е същото, както и при коя хипотеза – по право, съдебна или абсолютна реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. за риска, който то представлява. Едва след като извърши тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса дали е необходимо обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета, респ. ограничена.