Определение № 23304 от 12.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23304 гр. София, 12.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110141877 по описа за 2022 година

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ от 12 септември 2022 г. град СОФИЯ

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

Като разгледа гражданско дело № 41877 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 160555/02.08.2022г. на СРС, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу наследниците на Т. СТ. Т.. След дадени указания за уточняване на ответника по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и 1 представено от Община Кюстендил Удостоверение за наследници № 08-00-304-СЛСРС/25.08.2022г. на Община Кюстендил, ищецът с Молба, вх. № 486659/08.09.2022г. на СРС, е уточнил, че исковете следва да се считат за предявени срещу ЕЛ. Н. В.

(единствена наследница на Т. СТ. Т. – негова вуйна).

Твърденията в исковата молба и уточнението към нея аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на наследодателя на ответницата и нея самата като страна по облигационно отношение с потребителски характер за доставка на топлинна енергия за битови нужди. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните

(в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице (опр.18/16.01.2020г.-ч.т.д.2502/2019г.-ІІт.о.). Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр, или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, §1, т. 41б, б. „а“ от Закона за енергетиката и др. Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз. Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор е действителен, дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни 2 мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).

Ответницата има качеството на потребител на предоставяните от ищеца услуги по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ищецът има качеството на търговец по смисъла на §13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическо лице ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително установената с нея местна подсъдност на спора.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК.

Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 1980г. ответницата е с настоящ адрес: област Кюстендил, община Кюстендил, град Кюстендил, ул. „Савойски“ № 14, вх. Б. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Кюстендил.

Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в град Кюстендил.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 41877/2022г. на

Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град

Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3