Решение № 1844 от 25.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. В., 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20223110106371 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от „ЗАД Aрмеец” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ №2 срещу „Е. С.” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „В. В.” № 258, „В. Тауърс-Е” иск за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува регресно вземане против ответника за сумите, както следва: 1000лева, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател застрахователно обезщетение по сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар”, обективиран в полица №0000485819/27.05.2015г., със срок на валидност от 30.05.2015г. до 29.05.2016г. на застрахованото лице „Д. Х.“ ООД за имуществени вреди, причинени на застрахованото имущество, изразяващи се в увреждане на цифрово записващо устройство DVR, монтирано в хотел „Б.“, причинено от токов удар и сума в размер на 304,72лева, представляваща обезщетение за забава, считано от 19.03.2018г. до 19.03.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението в съда – 19.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.04.2021г. по ч.гр.д. № 16047/2021г. по описа на СРС, на основание чл.

422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че по силата на сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар”, обективиран в полица № 0000485819/27.05.2015г. ищецът застраховал срещу застрахователна премия хотел „Б.“, собственост на „Д. Х.“ ООД, находящ се в с.Ч.. На 11.01.2016г. в селото настъпил токов удар, документиран с писмо от кметското наместничество в с.Кметовци за спиране на електрозахранването в часовия диапазон 09:30 ч.- 13:15ч. в собствения на „Д. Х.“ ООД хотел „Б.“ с аб. номер 1364087. На 18.01.2016г. представител на застрахованото лице в „ЗАД Армеец“ подало уведомление за щета. Твърди се, че причина за настъпване на вредите бил токов удар, увредил електрическо оборудване - цифрово записващо устройство DVR, монтирано в хотел „Б.“.

Доколкото дружеството ищец намерило претенцията за основателна била проведена ликвидационна процедура и било изплатено застр. обезщетение 1 на застрахования по образуваната щета с №17016080100001 в размер на 1000лева.

Обезщетението било изплатено на 21.03.2016г., като въпреки представената фактура на стойност 2208лева с ДДС, обезщетението било определено и изплатено в размер на 1000лева съгласно полицата – застрахователна сума от 2000лева за 2бр. DVR. До ответника била изпарена регресна покана за заплащане на задължението в качеството му на собственик на електропреносната мрежа в района, получена от него на 14.04.2016г., но тъй като той не заплатил същото, застрахователят подал заявление по реда на чл.410 ГПК. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обусловило интерес от настоящия иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който иска се оспорва по основание и размер. Твърди, че вземането е погасено по давност. Не оспорва, че „Д. Х.“ ООД е било потребител на ел.енергия през пр.период за обект с аб. номер 1364087, находящ се в с.Ч., хотелски комплекс „Б.“. Сочи, че липсва вина на ответното дружество, доколкото същият има качество на „оператор на разпределителна мрежа“, а не „оператор преносна мрежа“, за да отговаря за възникнали смущения по електропреносната мрежа. Счита, че при липса на захранване с ел.енергия не следва да се обсъжда възможност за доставка на ел.енергия, която да доведе до токов удар. Твърди, че е налице договорна клауза между страните, която изключва отговорността на ответника за вреди, причинени от преустановяване преноса на ел.енергия. Сочи, че причината за вредата, е възможно да е възникнала локална авария във вътрешната инсталация на застрахованото лице или от неправилна експлоатация на уреда. Последният е следвало да положи грижата на добър стопанин и да постави необходимата защита на всички свои уреди. Налице било и неизпълнение от страна на застархования - „Д. Х.“ ООД, в тридневен срок да уведоми писмено ответника за претърпяната вреда. По този начин дружеството било лишено от възможността да извърши проверка, за да обезпечи своите интереси. Освен това застрахованото лице не е спазило и задължението си да уведоми застрахователя в тридневен срок, а е сторило това едва на 18.01.2016г., като застрахователят е следвало да откаже изплащане на обезщетението. Сочи, че застрахователят е следвало да извърши оглед на застрахованото имущество, като такъв не бил изобщо извършен. Не било установено дали процесният уред е бил изправен и дали изобщо е бил включен в ел.мрежа. По отношение на размера на иска, сочи, че пазарната стойността на аналог на устройството е в размер на 383лева с ДДС, като счита, че изплатеното обезщетение е завишено. В евентуалност в случай, че искът бъде уважен, моли размерът му да бъде намален до действителния размер на претърпяната вреда.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът поддържа иска си чрез нарочна молба до съда, а пр.представител на ответника отговора й.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че от ответното дружество „Е.

С.” АД са приети Общи условия, одобрени от ДКЕВР на 07.11.2007г.

Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към 11.01.2016г. „Д.

Х.“ ООД се е намирало в облигационни отношения с ответника, като потребител на доставената от дружеството електрическа енергия за обект с аб. номер 1364087, находящ се в с.Ч., хотелски комплекс „Б.“ по силата на сключен договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар”, обективиран в полица № 0000485819/27.05.2015г. със срок на действие от 30.05.2015г. - 29.05.2016г., включваща покритие и клауза - „късо съединение и токов удар“.

С писмо от 18.01.2016г. застрахователят „З. А.” АД бил уведомен от представител на „Д. Х.“ ООД за настъпило застрахователно събитие на 11.01.2016г. и за настъпила щета 2 повереди по дънна платка на цифрово записващо устройство.

С писмо от 03.02.2016г. „Е.-П. М.“ АД отговорило писмено, предоставяйки информация във връзка с отправено запитване от управителя на Д. Х.“ ООД, като е потвърдило, че на 11.01.2016г. е извършен авариен ремонт на кабелни глави към МКТП „Св.Г.“, довело до изключване на електрозахранването към хотел Б. в 09:34часа и в 12:29часа.

Изготвен е КП от застрахователят „З. А.” АД по образувана щета №17016080100001, като впоследствие с платежно нареждане от 21.03.2016г., е изплатено застрахователно обезщетение на застрахования в размер на 1000лева.

Според приетото заключение по допуснатата СТЕ, вещото лице е установило въз основа извършен непосредствен оглед на обекта и по документи, че повредите в цифрово записващо устройство се дължат на токов удар вследствие на прекъсване на електрозахранването. В о.с.з. експертът поясни още, че се касае именно за токов удар, предвид че други по вид събития биха довели до повече щети в обекта. Именно от включване и изключване на захранването обичайно се достига до този резултат. По делото са налице данни за извършен авариен ремонт в деня на застр.събитие в с. Ч.. С оглед допълнителната задача, която бе поставена експертът поясни, че платеното обезщетение отговаря на пазарните цени за възстановяване на цифровото записващо устройство към датата на застрахователното събитие, съобразено с процента на овехтяване, с който експертът е намалил стойността му.

От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля Н. П., се установява, че същата е собственик на хотел „Б.“. Сочи, че когато е закупен хотелът, същият е бил оборудван с видеонаблюдение и процесното устройство е било налично в обекта. След инцидента било установено от повикани техници, че видеонаблюдението не работи, като били констатирани изгорели платки и неработещи камери.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, ищецът да установи фактическите обстоятелства, които обосновават претендираната регресна отговорност на ответника, вкл. наличие на валиден застрахователен договор между него и собственика на увредената вещ – цифрово записващо устройство DVR, със срок на действие към датата на настъпване на застрахователното събитие; настъпването на посочените в исковата молба имуществени вреди, техния размер, както и пряката им причинна връзка с противоправно поведение на ответника; уведомяването на ответника чрез отправяне на регресна покана за заплащане на задължението му; изпадането му в забава; респ. ответникът, че при наличие на настъпили на посочената дата авария/аварии, те не са вследствие на виновното му поведение, или плащане на претендираната сума.

Не се спори, а се установява и от обсъдените писмени доказателства, че между ищецът и трето лице е имало сключен договор за застраховка на увреденото имущество, както и че за така документираните вреди е платено обезщетение в претендирания размер.

По делото не се спори, че към 11.01.2016г. между застрахованото лице и ответника е бил налице сключен валиден Договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа /ЕРМ/ на ответника при Общи условия, които са одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, до процесния обект – хотел, в който се доставя ел. енергия. Налице е и изходящ от ответника документ – писмо от 03.02.2016г., с който се признава че на 11.01.2016г. е извършен авариен ремонт на кабелни глави към МКТП „Св.Г.“, довело до изключване на електрозахранването към хотел „Б.“ в 09:34часа и 12:29часа.

В общите условия на представения договор за продажба на електрическа енергия е 3 разписано, че електроразпределителното дружество извършва продажба на електроенергия с номинално напрежение с показатели на качество, приети от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и при непрекъснатост на подаването. /чл. 14, чл.15, чл. 18 от ОУ/. Ответникът не е оспорил, че правото на собственост на присъединения към електрическата мрежа обект – хотел „Б.“, в който се е намирала процесната движима вещ, принадлежи на ищеца. В случая от обсъдените писмени доказателства, съдът намира, че увредената вещ е собствена на застрахованото лице.

Не се споделя възражението на ответника, че застрахованото лице не е положило грижата на добър стопанин, респ. че е следвало да постави необходимата защита на всички свои уреди. По делото не са ангажирани положителни доказателства, установяващи изправността на оператора – ответник по задължението му към релевантния момент и „по всяко време“ да е осигурил необходимите ресурси за поддръжката на сигурна преносна мрежа в района на обекта на потребление и тази на обектите и съоръженията на мрежата на място, в съответствие с техническите изисквания и изискванията за безопасност при работа, както и да е предприел необходими действия по обезпечаване сигурността, непрекъснатостта и качеството на доставяната ел. енергия.

По делото се установява регистрирано събитие, като именно оператора не е предприел конкретни и непрекъснати действия за обезпечаване на сигурността и качеството на ел. енергията пренесена в обекта.

В случая от изготвената СТЕ, се установява причината за повредата на процесната вещ. На следващо място няма данни за дефекти в уреда, което да е довело до неговото компрометиране.

Поради това следва да се приеме, че причината за настъпилия токов удар е в ответника, който е доставчик на електроенергията.