Присъда № 32 от 28.10.2024, Районен съд - Харманли

МОТИВИ към Присъда № 32 от 28.10.2024г. по НОХД № 394/2024 година по описа на РС Харманли

Срещу подсъдимия Я. С. Н. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Д., живущ в гр.

С., ул. “Р.“ № **, българин* български гражданин, основно образование, безработен, осъждан, неженен, е повдиганото обвинение за това, че на 11.03.2024 г. от къща в гр. С., на ул. “Х.” № *, в съучастие като извършител с Г. С. И. от гр. С. - извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - изкъртване на дървена каса на врата, отнел чужда движима вещ моторна резачка, марка “Дружба” на стойност 120.00 лв. от владението на К. С. С. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъплението по 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК .

Срещу Г. С. И. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. С., живущ в гр. С., ул.“Н. В.“ № **, българин, български гражданин, без образование, безработен, осъждан, неженен,за това че на 11.03.2024 г. от къща в гр. С., на ул. “Х.” № *, в съучастие като извършител с Я.

С. Н. от гр. С. - извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - изкъртване на дървена каса на врата, отнел чужда движима вещ моторна резачка, марка Дружба” на стойност 120.00 лв. от владението на К. С. С. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Хасково, ТО Харманли поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимите, като счита за подходящо налагането на наказание при условията на чл.66 за подсъдимия Н.,а за подсъдимия И.,да бъде наложено наказание лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия Н. – адв.К.,моли да се наложи на неговия подзащитен наказание пробация с първите две мерки и за по-дълъг срок.Счита,че това наказание ще изиграе своята превъзпитателна роля.Мотивира искането си с крехката възраст на подзащитния си и ниската стойност на открадната вещ.

Подсъдимият Н. в съдебно заседание се признава за виновен и се придържа към казаното от защитника си, изразява съжаление за стореното и заявява , че няма да се повтори.

Защитникът на подсъдимия И.- адв.М. моли да се наложи наказание лишаване от свобода в минимален размер.Аргументира се с ниската стойност на открадната вещ 120,00лв.Изтъква смекчаваще вината обстоятелства-съдействие на органите в досъдебното производство,младата му възраст и неопитност.Моли,да се определи наказание под предвидения минимум за това престъпление.

Подсъдимият И. в съдебно заседание се признава за виновен и се придържа към казаното от защитника си, изразява съжаление за стореното и заявява , че няма да се повтори.

От направените по реда на чл.371, т.2 от НПК самопризнания от подсъдимите, както и от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите се познавали помежду си.На 11.03.2024г.се срещнали и И. предложил да влязат в къщата на пострадалия С. и да вземат вещи,които да продадат.Н. се съгласил.Стигнали до къщата на пострадалия.Г. И. изритал с крак врата и тя паднала.Двамата подсъдимивлезли и започнали да търсят вещи подходящи за 1 продажба.Взели моторна резачка, марка Дружба” и я продали на свидетеля Д. Д. за сумата от 20,00 лева.

От заключението на назначената и изготвена по досъдебното производство стоково-оценъчна експертиза,се установява,че стойността на моторна резачка марка „Дружба“ е 120,00лв

Видно от справката за съдимост на Бюро за съдимост при РС-гр.Харманли, подсъдимият Н. е осъждан два пъти за престъпления против собствеността на гражданите по чл.194 и сл. от НК.За двете престъпления са му е наложени наказания „Пробация“ за срок от шест месеца.Определено му е едно общо наказание при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК. Същия е с лоши характеристични данни.

Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние подс.Н. няма непълнолетни деца, не реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество.

За подсъдимия И. е видно, от справката за съдимост на Бюро за съдимост при РСгр.Харманли,че е осъждан за престъпление против собствеността на гражданите по чл.194 и сл. от НК.Същия е с лоши характеристични данни. В приложената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия И., няма непълнолетни деца, не реализира никакви доходи и не притежава никакво имущество.

Така установената фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното и на досъдебното производство доказателства: обяснения на обвиняемите, показания на разпитаните по делото свидетели,както и документи:преписка на РУ-Харманли за извършена проверка , , оценителна експертиза,огледи на ВД,протоколи за доброволно предаване,протокол за оглед на местопроизшествие,характеристика, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние,справки за съдимост Доказателствата, събрани в хода на ДП са приобщени в съдебна фаза по реда на НПК, като същите са изцяло в синхрон с направените от подсъдимите признания на вината и на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа на тях.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин извършването на престъплението, за което са предадени на съд двамата подсъдими.

От обективна и субективна страна се доказа, че подсъдимите ,след ката се сговорили предварително на 11.03.2024 г. от къща в гр. С., на ул. “Х.” № *, в съучастие като извършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот изкъртване на дървена каса на врата, отнели чужда движима вещ моторна резачка, марка “Дружба” на стойност 120.00 лв. от владението на К. С. С. от гр. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен Н. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си престъплението по чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т.

3 от НК за подсъдимия Н. и за подсъдимия И. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Изпълнителното деяние на извършеното престъпление се състои от два акта:прекъсване на чуждото владение и установяване на фактическа власт върху вещта.Подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние в двете му части- прекратили са фактическата власт на владелеца върху вещта и са установил своя трайна фактическа власт върху нея-и са се разпоредили като със своя, и са я продали.От обективна страна е налице квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал. 1т. 3 от НК.

Анализа на данните за съдимост води до извода , че подсъдимите имат предходни осъждания и наложените за тях наказания не са изиграли превъзпитателното си действие.

От субективна страна, престъплението е извършено от двамата подсъдими виновно, 2 при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 НК. Те са съзнавали общественоопасния и противоправен характер на извършеното, предвиждали са общественоопасните последици от стореното и са искали тяхното настъпване - целта им е била да се облагодетелстват чрез отнемане и своене на чуждата вещ. Двамата са били наясно, че отнемат чужда вещ, която не им принадлежи и се разпореждат с нея неправомерно.

Съда намира, че субективните представи на подсъдимите са включвали връзката между преследваната цел – да отнемат процесната вещ и да се разпоредят с нея. Именно от тези действия на подсъдимите се установява, че те са отнели владението на гореописаната вещ, за която са знаели, че е чужда собственост и че няма съгласие от собственика за вземането и.Установили своя фактическа власт върху нея. Така подсъдимите, за да постигнат целения резултат, са прекъснали фактическата власт на владелеца и съответно са установил своя фактическа власт върху отнетата чужда вещ.Намерението на подсъдмите за противозаконно присвояване на отнетата вещ, като допълнителен субективен елемент от състава на престъплението кражба, също се доказа по делото, имайки предвид последващите им действия на разпореждане.

Кражбата е резултатно престъпление, поради което за довършването е нужно настъпване и на определен престъпен резултат, а именно прекъсване на фактическата власт върху предмета на престъплението от страна на този, в чието владение се намира тя, и установяване на своя фактическа власт върху отнетото. Настъпването на престъпния резултат се доказа в настоящия процес доколкото се установи, че подсъдимите са сее разпоредили с откраднатата вещ, с което всъщност е отнета фактическата власт на владелеца и е установено държане от страна на подсъдимите върху предмета на престъплението, довършвайки престъпното деяние по този начин. Така извършеното съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, до които изводи достигна, изхождайки от самопризнанията на подсъдимите, направени по реда на чл.371, т.2 от НПК, както и от всички събрани на досъдебното производство писмени доказателства и непротиворечивите, логични и вътрешно убедителни гласни доказателства –непротиворечивите показания на свидетелите:М. Х. А.,П. С. Д.,И. К. Г.,О. Х. А.,А. С. С.,Н. С. Ш.,Р. Д. Р., които подкрепят така направените признания на вината и на всички факти от обвинителния акт.

Съдът се позовава на признанията на подсъдимите и на доказателствата от ДП, приобщени по реда на чл.283 от НПК, съгл. разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК. Предвид на така изложените съображения, съдът призна подсъдимия Н. за виновен в извършването на престъплението по чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 63, ал. 1, т.

3 от НК. Подсъдия И. се признава за виновен в извършването на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

По наказанието: По отношение на подсъдимия Н. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, изразеното съжаление и проявеното критично отношение към извършеното, положителното му процесуално поведение и недоброто му материално положение. Съдът установи като оттегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични дани и обремененото му съдебно минало предвид осъжданията и наложените наказания „Пробация“. Изхождайки от тези данни, съдът определи на подс.Н. наказание при условията на чл.58а ал.1 вр. с чл.54 ал.1 от НК, а именно изброените по-горе, и определяйки наказание по-балгопроятно за дееца. Така съдът наложи на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/месеца, чието изпълнение отлага при условията на чл.66,с изпитателен срок от две години.Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на тежестта на извършеното, на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез същото ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.

По отношение на подсъдимия И. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, изразеното съжаление и проявеното критично отношение към извършеното, 3 положителното му процесуално поведение и недоброто му материално положение. Съдът установи като оттегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични дани и обремененото му съдебно минало предвид осъждането му ,чието изпълнение е отложено на основание чл.66 от НК. Изхождайки от тези данни, съдът определи на подсъдимия И. наказание при условията на чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно изброените погоре, и определяйки наказание по-балгопроятно за дееца. Така съдът наложи на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода за срок от 4 /четири/месеца,което на основани чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНС да изтърпи при първоначален общ режим.Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на тежестта на извършеното, на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез същото ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, а именно да се превъзпита и поправи дееца да спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и превъзпитателно.