Решение № 83 от 21.06.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Марина Д. Димова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500130 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 е сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на А. М., роден на ********** г. в гр. Г., Р. Т., с персонален № 13664220554, чрез пълномощника му адв.С. М. от АК – Х. против Решение № 314 от 13.12.2022 г. по гр.д.№ 20222300100195/2022 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, с което са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на Районен съд - Елхово и Народно събрание на Република България на основание чл. 2в от ЗОДОВ, солидарно да заплатят на ищеца: обезщетение за имуществени вреди в размер на 15500 евро и 10900 щатски долара от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което обезщетение представлява размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми; сумата 15 392 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от отнетите парични средства в размер на 15 500 евро за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; сумата от 11 448 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от отнетите парични средства в размер на 10 900 щатски долара за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху 1 отнетата сума за посочения период; и сумата 5 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при отнемане в полза на Държавата на недекларирани от ищеца суми в размер на 15 500 евро и 10 900 щатски долара; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Народно събрание на Република България сумата 300 лв разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Изложени са твърдения, че обжалваното решение е неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че всеки от двамата ответници самостоятелно е извършил очевидно нарушение на правото на Европейския съюз, като всяко от нарушенията е било и достатъчно съществено, съобразно приложимите критерии за оценка, съдържащи се в практиката на Съда на ЕС, както и че са налице условията за солидарната им отговорност; че в резултат на допуснатите съществени нарушения на правото на Съюза е причинена имуществена вреда на ищеца в общ размер на 15 500 евро и 10 900 щатски долара, представляваща точен еквивалент на отнетите в полза на Държавата парични суми по реда на чл.251, ал.2 от Наказателния кодекс, в разпоредбата му, действаща към датата на това отнемане 10.10.2012 г.

Оспорва се като неправилен изводът на съда за основателност на направените от ответниците възражения за изтекла погасителна давност по претенцията за настъпили имуществени вреди, както и на правото на ищеца да получи справедливо обезщетение за нанесените му вреди, произтекли от извършено от държавата законодател достатъчни съществени нарушения на правото на ЕС, довел до отхвърляне на исковете.

По отношение на отхвърлянето исковете за присъждане на претендираните самостоятелни обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, оценими в общ размер за имуществените вреди на 15392 евро и 11148 щатски долара, и за неимуществените - в размер на 5000 лв също се твърди, че е неправилен изводът на съда, че правото на ищеца е било погасено по давност. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че давността за реализация на правата на ищеца е започнала да тече на 10.10.2012 г., съотв.е изтекла на 10.10.2017 г., тъй като в националното законодателство (чл.49 от ЗЗД, вр.чл.7 от КРБ, вр.чл.4, §З от ДЕС), имало уреден правен ред, по който ищецът е можел да реализира правата си.

Сочи се, че съдът не е анализирал била ли е налице преди приемането на чл.2в ЗОДОВ, възможност за действие за ищеца да получи, при спазване на принципа на равностойност, т.е.на равнопоставеност, с останалите субекти - носители на право на иск по този закон, обезщетение за вредите, които са им причинени от Държавата законодател поради нарушение на правото на Съюза. Твърди се, че съдът не е взел предвид не само липсата 2 на действителен и действащ режим на отговорност на Държавата законодател за нарушение на правото на Съюза, но не се е съобразил и със съдебна практика, според която не е било налице противоречие на правото на ЕС с действащата към 2012 г. норма на чл.261 от НК, като двойната, свръхрепресираща и недопустима правна норма, с изключителен санкционен характер, се е прилагала от националните съдилища до датата на постановяване на съдебното решение на СЕС по дело С-707/17. По изложените съображения се твърди, че е неправилен изводът на съда, че давността за реализация на правата на ищеца била започнала да тече още на 10.10.2012 г., доколкото едва след постановяване на посоченото решение, обосноваващо логически оправдания извод за недопустимост на националната ни уредба на чл.261, ал.2 от НК, се е достигнало до генерална и всеобща промяна в практиката на националните съдилища. Наличието на обвързваща и поддържана от върховна съдебна инстанция практика в обратния смисъл е наложило националният съд да отправи преюдициални запитвания до СЕС, съотв.след произнасянето по първото преюдициално запитване, отправено от български съд, може да се приеме, че нарушението е било установено, и е била налице вероятна възможност за основателност на евентуален иск срещу държавата законодател.

Твърди се още, че преди приемането на разпоредбата на чл.2в от ЗОДОВ, иск по този закон не е можел да бъде заведен, съотв.е липсвала законова възможност за реализация на претенция за получаване на обезщетение поради допуснато достатъчно съществено нарушение на ЕС, поради което давност за тази конкретна претенция - за обезщетение по конкретният специален фактически състав - не би могла да тече, тъй като частноправният субект не е бездействал по своя воля, а единствено поради безспорната в националното законодателство липса на действителен и действащ режим на отговорност на държавата законодател от нарушение на правото на Съюза.

По отношение на иска за неимуществени вреди се твърди, че съдът въобще не е взел предвид, че спрямо ищеца е била приложена несъразмерна наказателна санкция - двойна наказателна санкция, и вместо да присъди неимуществени вреди по справедливост, съобразно всички данни по делото, съдът е приел, че не било доказано твърдението за настъпили неимуществени вреди от двойното наказване на ищеца.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и необосновано със законните последици от това. Не са ангажирани нови доказателства.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемият-ответник Народно събрание на Република България е подал писмен отговор против въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като съдът е изложил подробни и последователни мотиви относно това защо 10.10.2012 г. е възприета за началната дата на 3 давностния срок, като е обсъдил и възраженията на ищеца относно това, че давността е започнала да тече от датата на постановяване на Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/17 на СЕС, а не от датата на произнасяне на СЕС по отправени преюдициални запитвания. Твърди се, че изводите на съда са в пълно съответствие и с константната практика на ВКС. Цитирана е съдебна практика.

Твърди се, че субективната преценка относно възможността на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди да защити по съдебен ред правата си, не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност, тъй като ищецът е могъл да защити правата си от датата на предполагаемото увреждане - 10.10.2012 г., а обстоятелството, че произнасянето по преюдициални запитвания е след датата на постановяване на Определение №340/10.10.2012 г. НОХД № 499/2012 г. по описа на PC-Елхово, е ирелевантно. Твърди се още, че дори да се приеме, че давностният срок би следвало да тече не от деня, в който вземането е станало изискуемо, а от датата на произнасянето на СЕС по аналогични казуси, такова произнасяне за първи път е налице през 2015 г. с постановеното решение на СЕС по дело С255/14 Chmielewski, при което заведеният седем години по-късно иск отново би бил погасен по давност.

Оспорват се твърденията във въззивната жалба за „липса на законова възможност за реализация на претенция за получаване на обезщетение, поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС“ като се поддържат като правилни, обосновани съображенията на първоинстанционния съд, че разпоредбите на регламентите са пряко приложимо право на ЕС, поради което ищецът е имал възможност да предяви пряк иск по чл.4, §3 ДЕС, вр.чл.7 от КРБ, вр.чл.49 ЗЗД, вр.чл.1 и сл. ЗОДОВ.

Изложени са подробни съображения. Цитирана е съдебна практика.

Оспорват се като неоснователни оплакванията на въззивника във връзка с отхвърлянето на претенцията му за неимуществени вреди. Твърди се, че ищецът не е конкретизирал по какъв начин претендираните от него неимуществени вреди са произтекли пряко и непосредствено от действията на Народното събрание, нито е ангажирал доказателства за установяване на твърдяното увреждане и на претендираните неимуществени вреди.

По отношение на отхвърлената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за ползите, от които ищецът е бил лишен от използване на отнетата парична сума, се твърди, че въззивникът не е посочил в какво конкретно се състои според него неправилността на съдебното решение в тази му част.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение, а в случай, че въззивната инстанция не възприеме доводите на първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията поради изтекла погасителна давност, се претендира съдът да вземете предвид изложените в отговора на исковата 4 молба и в писмените бележки съображения по всеки един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл.4, § 3 ДЕС.

В съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа от процесуалните представителни на въззиваемия.

Също не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.чл.37 от Закона за правната помощ.

Въззиваемият-ответник Районен съд - Елхово не е представил писмен отговор на въззивната жалба в законовия срок, не е изпратил представител в съдебно заседание и не е изразил становище по възизвната жалба.

Контролиращата страна Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура гр.Ямбол не е представила в предоставения й срок отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника А. М., гражданин на Р. Т., против Районен съд гр.Елхово и против Народно събрание гр.София, за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 500 евро и 10 900 щатски долара от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, което обезщетение представлява размера на отнетите в полза на Държавата недекларирани от ищеца суми; обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи (след прието уточнение и изменение на иска) в размер на 15 392 евро, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 15 500 евро за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; обезщетение за имуществени вреди (след изменение на иска) в размер на 11 448 щатски долара, настъпили вследствие на лишаване на ищеца от възможността да се ползва от паричните средства в размер на 10 900 щатски долара за периода от 10.10.2012 г. до 16.06.2022 г., равняващо се на законната лихва върху отнетата сума за посочения период; и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв от достатъчно същественото нарушение на правото на Европейския съюз.