Решение № 6509 от 18.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6509 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20221100107398 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Н. Б. срещу Й. К. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове - за прогласяване нищожността на завещание, оставено от Н.Й.Б. от 27.01.2020 г.; че ответникът не е собственик по завещание на описания в него апартамент № 29, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 44.44 кв.м.

В подадената от Р. Б. искова молба се твърди, че баща й Н.Й.Б. починал на 11.04.2021 г. Приживе живеел в гр. София, ж.к. ****, а след смъртта му Б. отдавала апартамента под наем.

В началото на 2022 г. наемателите й се обадили обезпокоени, че били посетени от Й. Г., която се представила за собственик на апартамента и ги поканила незабавно да го напуснат.

След справка в Агенция по вписванията Б. установила, че е вписано саморъчно завещание в полза на Й. К. Г., с което бащата на ищцата завещавал на Г. апартамент № 29.

При възложена частна съдебно-графическа експертиза графологът заключил, че завещанието, съставено на 27.01.2020 г. не била написано и подписано от Н.Б..

Моли съдът да установи нищожността на завещанието и да признае за установено, че въз основа на това завещание процесният апартамент не е собственост на Й. К. Г..

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. К. Г. е подала отговор, в който признава, че ищцата е наследник на Н.Б. и че последният е завещал на Г. описания в исковата молба апартамент.

1

Й. Г. била племенница на Н.Б., дъщеря на брат му К.Й.Б.. Н.Б. оформил завещанието с помощта на свой приятел – адвокат П.М. и било оставено за съхранение при него. След смъртта на Б. внучката на М. се свързала с Г. и й предала запечатаното в плик завещание. Твърди, че то е написано и подписано от Н.Б.. Самият Б. и дъщеря му не били в добри отношения от дълги години и не поддържали връзка. Й. Г. единствена полагала грижи за него и в знак на благодарност той съставил завещание в нейна полза.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 42, б.

„б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Не се спори между страните и се установява от удостоверение за наследници изх. № УГ01-3709/26.04.2021 г. на СО, район „Красно село“, че Н.Й.Б. е починал на 11.04.2021 г., за което е съставен акт за смърт № 0750/13.04.2021 г., както и че за свой наследник по закон е оставил посоченото в удостоверението лице – Р. Н. Б., негова дъщеря.

На 27.01.2020 г. Н.Й.Б. съставил завещание, с което е завещал на Й. К.

Г., негова племенница, собствения си апартамент № 29, находящ се на IV етаж, в ЖСК „Пампорово“, кв. „Иван Вазов“ София, подробно описан в нотариален акт № 188, както и полагаемата му се ½ ид.ч. от парцел IX-189 в кв. 147 по плана на с. Алино – Софийска област с площ 1 163 кв.м., съгласно протокол от 24.11.1992 г. на Самоковския районен съд, заедно с ½ ид.ч. от съществуващата стопанска сграда. След завещателното разпореждане е изписан изразът „София, 27.01.2020 г., завещател: Н.Й.. Б.“, последван от подпис. Съдържанието и начинът на оформяне на завещанието е описан и в протокола за неговото обявяване от нотариус рег. № 302 на НК на 23.08.2021 г.

За ищцата, в качеството й на наследник по закон на Н.Й.Б. е налице правен интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка, доколкото със завещанието се отричат нейни наследствени права върху описаните в завещанието имоти.

Завещанието е едностранна формална сделка, с която едно лице се разпорежда с цялото си имущество или с част от него в полза на друго лице 2 след смъртта си. За да е действителна сделката, тя следва да отговаря както на общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на особените изисквания на закона. За да не страда от порока „нищожност“ завещанието следва да бъде направено в полза на лице, което има право да получава по завещание, завещанието или изразеният в него мотив не трябва да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, както и условието или тежестта да не са невъзможни (чл. 42 от ЗН). В зависимост от това дали то е нотариално или собственоръчно, трябва да са спазени специалните изисквания за форма. В случая се твърди порок във формата на завещанието – не е написано и подписано от завещателя, каквото е изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗН.

В съдебно заседание на 02.06.2023 г. е изслушана и приета съдебнографическа експертиза, според заключението на която ръкописният текст на завещанието от 27.01.2020 г. е изпълнен от Н.Й.Б., а подписът под завещанието от същата дата е положен от лицето, сочено за негов автор – Н.Б.. При така даденото заключение вещото лице В. е използвал като сравнителни образци анкетна карта от 1985 г., заявление за издаване на документ за самоличност от 2011 г., молби и декларации, подписани от Б. в периода 1972 г. – 2002 г. и нотариален акт от 2002 г. Самото вещо лице е отбелязало, че сравнителният материал е годен за изследване, но по време е несъпоставим с годината и датата на изготвяне на завещанието.

В допълнителна почеркова експертиза вещото лице В. е изследвал положени от Б. в периода 2013 г. - 2017 г. ръкописни текстове и подписи в романи, като изследването напълно е потвърдило извода му за автентичност на почерка и подписа на Н.Б. в завещанието от 27.01.2020 г.

В съдебното заседание на 02.06.2023 г. вещото лице Д. В. е описал елемента „натиск“, като е отбелязал, че той е общ признак и че зависи от приемащата хартия, от подложиката под нея и от пишещото средство.

Ищцовата страна е оспорила заключението и съдът е допуснал тройна съдебно-графическа експертиза. Според вещите лица С. Г. и С. А., приложили методите на разделния анализ и сравнителното изследване и чрез увеличителни и измерителни лупи, почеркът и подписът в завещанието принадлежат на Н.Б.. Подробно са изследвани общите и частни признаци, като особено внимание е обърнато на характеризиращите почерка елементи в 3 изписване на отделни цифри („7“ и „2“), букви („б“, „к“, „в“, „н“, „у“, „м“, „и“ и др.) и тяхното свързване (на „и“ и „к“, „о“ и „ф“, „ф“ и „и“). Съвпаденията на почерка в завещанието и в сравнителния материал са отчетени като съществени, устойчиви и в съвкупност са довели вещите лица Г. и А. до извода, че сравняваните ръкописни текстове отразяват писмения двигателен навик на лицето.

Изводът за автентичност на подписа е мотивиран и с установено съвпадение в частните признаци на почерка – началната точка на движение в линията на реда на писане, точковидно начало при изпълнение на подписа, изнесени надолу и наляво движения при изпълнение на началния елемент на подписа, примковидно движение с елипсовидна форма в горната част на първия елемент на подписа, еднотипни циклични слети примковидни движения в средната част на подписа, примковидно движение с елипсовидна форма, зигзагообразни низходящи движения и дъговидно заключително движение при изпълнение на парафния елемент на подписа. Допълнително, нарушенията в координацията на движенията са отчетени от вещите лица като характерни за писмено-двигателния навик на Н.Б., което изключвало и възможността за имитация на подписа. При всички съвпадения в общите и частните признаци на подписания почерк е дадено категоричното заключение, че ръкописният текст и подписът в завещанието принадлежат на Н.Б..

Единствено заключението на вещото лице Е. М. се различава от това на вещите лица В., Г. и А.. Според М., налице са различия по степен на обработеност, разтегливост, степен на свързаност и по отделни частни признаци. Установил е съществени и достатъчни по обем различия, а съвпаденията отчита като несъществени и обяснява със стремеж към имитация.

Това заключение съдът не кредитира. То е ограничено до много помалък брой изследвани признаци на отделните букви и цифри и начина на свързването им. Не отчита и възрастта на автора и особеностите на почерка му – разстройство на координацията на движенията, проявено при смущения в структурните характеристики, пространствената ориентация и неустойчивия темп на изпълнение и при сравнителните образци, и в изследвания обект.

Заключението на вещото лице Д. В., изготвил първоначалната съдебно4 графическа експертиза, съвпада с даденото от вещите лица Г. и А.. Всяко от тях е задълбочено и обосновано, а изводите се потвърждават от многобройните ясни и подробни илюстрации на категорични съвпадения в общи и частни признаци на почерка и подписа на Н.Б..

Експертните заключения на мнозинството от вещите лица налага безспорния извод, че текстът на завещанието от 27.01.2020 г. е написан от завещателя Н.Й.Б., който се е подписал под него.

Твърдените от ищцата недостатъци на едностранната сделка не се установиха, за да се констатира нейната нищожност на завещанието поради неспазване на предвидената в закона форма. Саморъчното завещание от 27.01.2020 г. е изцяло написано ръкописно от самия завещател Н.Б. и е подписан от неговия автор.

Предявеният иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ищцата Р. Н. Б. е предявила срещу Й. К. Г. и отрицателен установителен иск – че ответникът не е собственик на завещания й апартамент № 29.

Съгласно дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г. указания, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на самостоятелно право, оспорено от ответника. Интерес от отрицателния установителен иск за ищцата е налице, поради обстоятелството, че заявява самостоятелни права върху вещта, изключващи претендираните от ответника права върху същия имот.

В производството по отрицателен установителен иск ищецът следва да докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес – правото си, засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в случая е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй като ищцата се позовава на качеството си на наследник на Н.Й.Б.. Правото й на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство е засегнато и се явява несъвместимо със същото пълно вещно право, придобито от Й. Г. по силата на завещателното разпореждане от 27.01.2020 г.

5

Изводите относно неоснователността на отрицателния установителен иск се основават на установената по безспорен начин в настоящото производство истинност на завещателното разпореждане от 27.01.2020 г. Не се спори между страните, че към 11.04.2021 г. Н.Й.Б. е бил собственик на придобития през 2002 г. по договор за покупко-продажба апартамент № 29, подробно описан в нотариален акт № 188, том II, рег. № 07945, дело № 345/13.06.2002 г. на нотариус рег. № 302 на НК.

След откриване на наследството на 11.04.2021 г. валидното завещателно разпореждане на Н.Б. е породило действие, като в изключителна собственост на Й. К. Г. е преминало правото на собственост върху жилището в гр. София.

Неоснователен е и предявеният срещу Г. отрицателен установителен иск.

С оглед изхода на спора, право на разноски има Й. Г.. Представителят на ищцата е възразил за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 1 800 лева. Прекомерност съдът не установява. Дори и при редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 68/31.07.2020 г.), с оглед цената на иска, минималният размер на възнаграждението е 2 423.75 лева. В случая са предявени два иска, а характера на исковата защита и вида на исковете, както и извършените по делото процесуални действия обосновават адекватен размер на адвокатското възнаграждение от 1 800 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Б., ЕГН ********** срещу Й. К. Г., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 27.01.2020 г. на Н.Й.Б., ЕГН ********** в полза на Й. К. Г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.08.2021 г. на нотариус рег. № 302 на НК.