Решение № 1380 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20243100501900 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от И. М. Я. срещу Решение № 2535/04.07.2024 г., постановено по гр. д. № 498/2024 г. на ВРС, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника срещу „АПС Бета България“ ЕООД иск с правно основание чл.

439, ал.1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че И. М. Я. не дължи на „АПС Бета България“ ЕООД част от сумите по изп. лист от 20.03.2008 г., издаден по ч. гр. д. № 1109/2008 г., по описа на ВРС в размер на 474 лв., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Допуснатите процесуални нарушения се изразявали в необсъждане на всички доказателствени искания на ищеца и липса на пълен и задълбочен анализ на доказателствата по делото, довела до погрешни правни изводи. Допуснато било и нарушение на материалния закон, тъй като първоинстанционният съд погрешно преценил, че погасителната давност е била надлежно прекъсната. В тази връзка се поясняват значението на прекратяването на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК, началния момент на течение на погасителната давност и правните последици от предприемането на изпълнителни действия след перемиране на изпълнителното производство и на такива, извършени без да са били заплатени дължимите на съдебния изпълнител такси. Бланкетно е посочено и че решението е необосновано, поради необсъждане на всички доводи на жалбоподателя. Отправено е искане за отмяна на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „АПС Бета България“ ЕООД е постъпил отговор по въззивната жалба, с който е поискано потвърждаването на решението на ВРС. Цитира се относима тълкувателна и казуална практика относно перемирането на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, началния момент, прекъсването и изтичането на погасителната давност в него, както и относно валидността на искането и предприемането на изпълнителни действия след неговото прекратяване. Поддържа се, че в конкретния случай са били извършени множество действия по изпълнението, които са прекъснали давностния срок, поради което и правото на принудително изпълнение за процесната сума все още съществува.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

В представено писмено становище въззивникът чрез процесуалния си представител моли за отмяна на първоинстанционното решение по изложените във въззивната жалба съображения и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител е представила писмено становище, с поддържа отговора на въззивната жалба и моли за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК да се приеме за установено между страните, че И. М. Я. не дължи на „АПС Бета България" ЕООД част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.03.2008 г. по ч. гр. д. № 1109/2008 г. по описа на ВРС, в размер на 474 лева поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.

Ищецът твърди, че на 20.03.2008 г. по ч. гр. д. № 1109/2008 г. по описа на ВРС бил издаден изпълнителен лист, съгласно който бил осъден да заплати на „Ти Би Ай кредит" ЕАД сумата от 1 189 лева – главница по издаден на 25.11.2007 г. запис на заповед и 139,68 лева – съдебно-деловодни разноски. На 26.10.2009 г. въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. дело № 688/2009 г. по описа на ЧСИ Любомир Мавров с претендирана сума в размер на 474 лева, поради извършено частично плащане по отношение на останалата сума. Описва извършените в хода на изпълнителното производство изпълнителни действия, в т.ч. вписана на 15.05.2010 г. възбрана. През 2012 г. изпълнителните действия продължили при ЧСИ С. Д. като делото било преобразувано в изп. д. № 20127180402256. На 26.02.2016 г. като взискател по делото било конституирано „АПС Бета България" ЕООД. На 03.10.2016 взискателят поискал и била вписвана на възбрана върху недвижим имот. На 10.09.2018 г. били наложени запори върху банкови сметки в „Райфайзенбанк България" ЕАД и „ЦКБ" АД. С молба от 30.07.2019 г. взискателят поискал насрочване на опис на движими вещи, какъвто не бил извършен. На 03.10.2023 г. ЧСИ С. Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК прекратила изпълнителното производство. Към настоящия момент имало образувано висящо ново изпълнително дело под номер 20237180401111 при ЧСИ С. Д.. Твърди се, че след образуване на ИД № 688/2009 г. последното изпълнително действие прекъсващо давността било от 15.05.2010 г. – вписване на възбрана върху недвижим имот. По делото била настъпила перемпция на 15.05.2012 г., което правело невалидни всички последващи изпълнителни действия.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Не се оспорват твърденията за образувано изп.д. № 688/2009 г. по описа на ЧСИ Мавров. Твърди се, че кредиторът многократно е предприемал действия по събиране на 2 вземането си като с всяко едно от тях давността се прекъсвала и започвала да тече нова давност. Перемпцията не заличавала ефекта от предприетите принудителни действия, с които се прекъсвала давността. Искането за извършване на действие също прекъсвало давността. Не била настъпила погасителната давност за процесното вземане.

ВРС е отхвърлил иска като е приел, че на 10.10.2016 г., 10.09.2018 г., 30.07.2019 г. и 10.11.2023 г. са били предприети изпълнителни действия срещу длъжника по изп. дело, които са довели до прекъсване на давността по процесното вземане на посочените дати и са сложили начало на нов давностен срок, който не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба, поради което процесното вземане като непогасено по давност е дължимо от ищеца в качеството му на длъжник.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Решението е постановено от надлежен съдебен състав при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск.

В случая е налице образувано второ по ред изпълнително производство предмет на изпълнително дело № 20237180401111 по описа на ЧСИ С. К.-Д. при продължаващо провеждане на принудителното изпълнение срещу ищеца И. М. Я. като искът се основава на настъпили факти след издаване на изпълнителния лист, а именно изтекла в хода на образуваното изпълнително производство давност, прилагането на която би довело до преустановяване на принудителното изпълнение. Давността не се прилага служебно и за длъжника е налице правен интерес от търсената защита чрез упражняване на възражение за изтекла погасителна давност по исков ред, като е видно и че основанията за това негово възражение се оспорват от взискателя.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на императивна правна норма.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

В първоинстанционното производство е прието за безспорно между страните, че: по ч. гр. д. № 1109/2008 година, по описа на ВРС, е издаден изпълнителен лист в полза на „Ти Би Ай кредит" ЕАД по силата, на който ищецът И. М. Я. е осъден да заплати на кредитора следните суми: 1 189 лева главница по издаден на 25.11.2007 година запис на заповед;

139,68 лева съдебно-деловодни разноски; на 26.10.2009 г. по молба на ответното дружество е образувано изп. дело № 688/2009 година по описа на ЧСИ Любомир Мавров; „АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, е конституирано по изпълнително дело като взискател, по силата на сключен между „Ти Би Ай Кредит" ЕАД и „АПС Бета България" ЕООД, договор за цесия; на 03.10.2023 година ЧСИ С. Д. с Постановление за перемпция, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратила изпълнителното производство.

Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за 3 принудително изпълнение, а съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. Приложим в случая е общият петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

ВРС е приел, че следните действия за принудително изпълнение представляват прекъсващи давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД: вписана на 15.05.2010 г. възбрана върху недвижим имот на длъжника; искане за вписване на възбрана от 03.10.2016 г. и вписана на 10.10.2016 г. възбрана върху недвижим имот на длъжника; искане от 17.08.2018 г. за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и налагане на запор върху банковите сметки в две банки на 10.09.2018 г.; молба от 30.07.2019 г. за насрочване на опис на движимото имущество на адреса на длъжника; налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в ЦКБ АД на 10.11.2023г.

Извършването на изпълнителните действия не се оспорва от въззивника. Не е спорно, че след вписване на възбраната на 15.05.2010 г. до искането за вписване на възбрана, направено от взискателя на 17.06.2016 г., не са предприемани действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността.

Първият спорен въпрос повдигнат с релевираните във въззивната жалба оплаквания се отнася до правните последици от извършените изпълнителни действия в светлината на твърденията на ищеца за настъпила по право перемпция, т.е. прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – още на 15.05.2012 г.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието в т. 10, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

С ТР № 3/ 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. ОСГТК на ВКС, е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С т. 3 на ТР № 2/04.07.2024г. по т.д. № 2/2023г. ОСГТК на ВКС, е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Разяснено е още, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.15 г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС.