Решение № 802 от 05.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20241000500994 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 6686/22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 12528/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав, е отхвърлен предявеният от С. В. И. срещу „ПОРТАЛ“ ЕООД иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК вр. с чл.124, ал.1 ГПК, относно несъществуване правото на принудително изпълнение за парично задължение в размер на сумата от 103 348, 73 лв. в рамките на изп. д.

№ 20218470400176 по описа на ЧСИ Н. П., рег. № *** на КЧСИ, въз основа на изпълнителен лист от 30.09.2008 г. по ч. гр. д. № 20406/2008 г. на СРС, 68 състав и изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по гр. д. № 9401/2009 г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав, поради погасяване на задължението по давност. Ищецът е осъден за заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 8 650 лв., представляваща направени съдебни разноски.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца С. В. И., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилен, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че не е настъпила перемпция на изпълнителното дело. Поддържа, че молбата на взискателя от 30.06.2014 г. не може да се разглежда като изпълнително действие, тъй като няма характера на искане за извършване на изпълнително действие. Искането на взискателя до съдебния изпълнител за издаване на постановление за овластяване за предявяване на иск за прекратяване на дружеството на длъжника не съставлява искане за извършване на изпълнително действие. Такова не съставлява и постановлението за овластяване на взискателя. С оглед на това в периода между 17.01.2014 г. и 1

23.03.2016 г. не са искани и/или извършвани изпълнителния действия по издадения през 2008 г. изпълнителен лист. Счита, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 17.01.2016 г. Излага съображения, че решаващият съд неправилно е приложил тълкувателната практика на ВКС, като неправилно е приел, че до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. се прилагат постановките на ППВС № 3/1980 г., според които давност тече едва от прекратяването на изпълнителното дело, както и че перемпцията не настъпва по силата на закона. В посоченото ППВС не е обсъждан въпросът относно перемпцията. С ТР № 2/26.06.2015 г. не се дава ново тълкуване на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С оглед на това счита, че изводите на решаващия съд, че до приемане на посоченото тълкувателно решение изпълнителното производство не е прекратено поради перемпция, са неправилни. Излага съображения, е изтекла 5 – годишна давност за вземанията, за които е издаден изпълнителен лист. Счита, че с изтичане на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК се изключва компетентността на органа по принудителното изпълнение в рамките на прекратеното изпълнително производство. поради това предприетото по време на перемираното производство изпълнително действие се явява недопустимо и невалидно, поради което е негодно да прекъсне погасителната давност. С оглед на това счита, че всички изпълнителни действия, извършени след настъпването на перемпцията, са невалидни и не биха могли да имат предвидените последици по чл.116, б.“в“ ЗЗД. Първото изпълнително действие след настъпване на перемпцията е извършено на 27.11.2020 г., към който момент е изтекъл 5 – годишния давностен срок на 26.06.2020 г. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано, тъй като решаващият съд не е разгледал точно заявените фактически твърдения в исковата молба, както и не е обсъдил твърденията за началния момент на давностния срок, който започва да тече от 26.06.2015 г. Не са обсъдени и доводите относно валидността и действието на изпълнителните действия, извършени от съдебния изпълнител след перемпцията. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника „ПОРТАЛ“ ЕООД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Поддържа, че по делото не е доказано,че вземането му се е погасило по давност. Съгласно ТР № 2/2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., т.10 погасителната давност за вземането се прекъсва с искането или предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. С оглед на това депозирана на 30.06.2014 г. молба от взискателя прекъсва давността.

Нормата на чл.517, ал.4 ГПК е в част V Изпълнително производство, „Изпълнение върху дял от търговско дружество“. С оглед на това счита, че макар производството за прекратяване на дружеството да е елемент от реализиране неизпълнителния способ, това производство е с цел осребряване на имуществото на длъжника. Излага съображения, че перемцията по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е ирелевантна по отношение на погасителната давност, тъй като правните им последици да различни. Извършването на нови изпълнителни действия след перемпцията е допустимо докато съществува подлежащо на изпълнение право и такива изпълнителни действия са валидни, в каквато 2 насока е формираната съдебна практика. От ангажираните по делото доказателства се установява, че до датата на последното изпълнително действие – 02.06.2016 г., изпълнителното производство не е прекратено. На 26.11.2020 г. е образувано ново изпълнително дело и са извършени изпълнителни действия на 27.11.2020 г. по този начин давностният срок отново е бил прекъснат. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК. Ищецът твърди, че на 30.09.2008 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20406/2008 г. на СРС, 68 състав, за сумата от 42 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 07.04.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК – 22.07.2008 г., до окончателното изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК – сумата от 1 435 лв., представляваща направени от заявителя разноски по делото. След издаване на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2008570400132 срещу ищеца по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № *** от регистъра на КЧСИ. С постановление от 30.10.2020 г. изпълнителното производство е прекратено, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Счита, че изпълнителното производство е прекратено в предходен момент. Между момента на налагане на запора върху дружествените му дялове в капитала на „СТИЛ 71“ ЕООД – на 17.01.2014 г. и момента на следващото действие по делото – 23.03.2016 г. върху банковите му сметки в „Банка ДСК“ ЕАД са изминали повече от 2 години. С оглед на това счита, че последното валидно изпълнително действие е запорът върху дружествен дял от 17.01.2014 г. с оглед на това счита, че след изтичане на 5 години за главницата и 3 години за лихвата вземанията, за които е издаден изпълнителен лист, са погасени по давност. Въз основа на посочения изпълнителен както и такъв от 26.07.2012 г. по гр. д. № 9401/2009 г. на СГС, I ГО, 1 състав е образувано изпълнително дело № 20208570400428 по описа на ЧСИ Б. Я., рег. № ***. На 27.11.2020 г. е наложен нов запор върху дяловете му в „Стил 71“ ЕООД и впоследствие са предприети и извършвани други изпълнителни действия – запори на банкови сметки и възбрани. По молба на взискателя от 27.08.2021 г. делото било предадено на друг съдебен изпълнител за продължаване на действията по него. Новото дело е образувано на 13.09.2021 г. под № 20218470400176 при ЧСИ Н. П., рег. № *** от КЧСИ. Към 16.12.2021 г. задължението на ищеца към ответника възлиза на 103 348, 73 лв. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че задълженията му към ответника по изпълнителен лист от 30.09.2008 г., издаден по гр. д. № 20406/2008 г. н СРС, ГО, 68 състав и изпълнителен лист от 26.07.2012 г., издаден по гр. д. № 9401/2009 г. на СГС, I ГО, 1 състав, са погасени по давност, като поради настъпила погасителна давност ответникът не притежава право принудително да събира от ищеца сумите по изпълнителните листове, посочени по – горе. Искът е предявен като частичен в размер на 26 000 лв.

С молба от 06.12.2022 г. ищецът е поискал изменение на предявения иск чрез увеличаване размера на предявения иск, като същият е предявен за 3 сумата от 103 348, 73 лв., съгласно удостоверение № 05798/16.12.2021 г., приложено към исковата молба, с уточнени имуществени пера, които формират посочената сума.

С определение от 08.12.2022 г. съдът е допуснал изменение на размера на предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, чрез увеличаване до размер на 103 348, 73 лв.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че процесните вземания неса погасени по давност. Твърди, че изп. д. № 20088570400132 по описа на ЧСИ Б. Я. е спряно на 15.04.2009 г. поради подадено възражение от длъжника срещу постановената заповед за изпълнение. В тази връзка е предявил иск по реда на чл.422 ГПК, приключило с влязло в сила на 26.06.2012 г. съдебно решение. На основание чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД докато е траел процесът по това дело давността е спрямо да тече до 26.06.2012 г. По молба на взискателя от 23.08.2012 г. изпълнителното производство е възобновено. На 05.11.2012 г. е наложен запор на сметките на длъжника. На 19.01.2013 г. е наложен запор на дяловете на длъжника в „Стил 71“ ЕООД. С молба от 30.96.2014 г. взискателят е поискал издаване на постановление за овластяване за прекратяване на дружеството. На 26.03.2016 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, а на 19.06.2016 г. е наложен запор на сметките на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. Счита, че с оглед предприетите изпълнителни действия не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последното действие, с което е прекъсната погасителната давност, е извършено на 19.06.2016 г. Излага съображения, че молбата от 30.06.2014 г. съдържа искане за издаване на постановление за овластяване за прекратяване на дружеството, дяловете от капитала на което са запорирани на 19.01.2014 г. и съставлява искане за изпълнително действие, което прекъсва давността.

Отделно от това перемпцията и погасителната давност са два отделни правни института, с различни правни последици. Прекратяването на изпълнителното производство поради перемция не заличава ефекта на предприетите принудителни действия, с което е прекъсната давността. Счита, че задължението на ищеца за заплащане на лихви не се погасява с 3 – годишна давност, тъй като е проведен исков процес по предявен установителен иск по чл.422 ГПК, поради което и на основание чл.117, ал.2 ГПК приложение намира 5 – годишната погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски.

На 30.09.2008 г. в полза на „Портал“ ЕООД е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 20406/2008 г. по описа на СРС, ГО, 68 състав, с който С. В. И. е осъден да заплати на дружеството, на основание чл.418, ал.2 и ал.3 ГПК вр. с чл.417, т.9, предл.1 ГПК и чл.418, ал.1, изр. Последно ГПК, сумата от 42 000 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 07.04.2008 г. в гр. София, заедно със законната лихва, считано от датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК – 22.07.2008 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 435 лв., представляваща направени от заявителя разноски по делото – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.