Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 819 от 01.07.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 421/2024
Вид
Определение № 819
Подписан
01.07.2024
В сила
01.07.2024
Състав
Ивелина Солакова, Станислав Стефански, Димо Колев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 819 гр. Велико Търново, 01.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Станислав Стефански

Димо Колев при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20244100500421 по описа за 2024 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от „С И Д“ АД, с ЕИК ..., със седалище гр. Лясковец въззивна жалба против Решение №1248/17.10.2023г. , постановено по гр. д. № 3310/2022г. на Районен съдВелико Търново, с което е осъден „С И Д“ АД, с ЕИК ..., със седалище гр.

Лясковец, м. “...“, ул.“...“ №13 ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. К. с ЕГН **********, с адрес гр. В. Търново, ул. “...“ №11 А,ет.5,ап.24 сумата от 22 101,47 лв.

/двадесет и две хиляди сто и един лева и четиридесет и седем стотинки/главница, представляваща брутен размер на неизплатено трудово възнаграждение за периода м.януари 2020г.-м.септември 2022г; сумата 367,82лв./триста шестдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за месец декември 2019г и месец март 2021г.; сумата 3386,79лв./три хиляди триста осемдесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки/-представляваща мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода м.януари 2020г.- м.септември 2022г., считано от датата на падежа на всяко от вземанията до подаване на исковата молба; сумата 90,28лв./деветдесет лева и двадесет и осем стотинки/- представляваща мораторна лихва върху неизплатеното възнаграждение за положен извънреден труд за месеците декември 2019г. и март 2021г., считано от датата на падежа на всяко от вземанията до подаване на исковата молба; сумата 1376,40лв./хиляда триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г, 2021г и 2022г. общо 37 дни, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба /30.12.2022г./ до окончателното изплащане, както и сумата 4000лв./четири хиляди лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Решението се обжалва в неговата цялост.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, е допуснал изменение на предявените от ищеца искове, като е приел, като жалбоподателят твърди, че в съдебно заседание, проведено на 21.09.2023 г. по делото първоинстанционният съд е допуснал изменение в размера на предявения иск, като неправилно е приел, че се касае до такова изменение на иска. Според жалбоподателя ищецът е изменил своето искане. Ищецът според него е направил отказ от предявените от него искове за заплащане на: сумата в размер на 10 780,39 лв. -трудово възнаграждение до м.12.2019 г. вкл., както и сума в размер на 528,83 лв. за трудово възнаграждение от м.01.2020 г. до м.09.2022 г. за неуточнен от ищеца месец; сумата в размер на 1 035,89 лв. - трудово възнаграждение за извънреден труд за м. 12.2018 г., м.03.2019 г. и частично за м.12.2019 г. до размера на сумата 292,34 лв. и сумата 3861,38 лв. — за мораторна лихва по отношение на главниците, за които ищецът е направил отказ от иск.

Жалбоподателят навежда довод, че първоинстанционният съд не е постановил диспозитив за прекратяване на делото по отношение на сумите, за които ищецът е направил изменение на размера на исковете в посока намаляването им или от които се е отказал. Според жалбоподателя, постановено при така допуснатите нарушения решението на първоинстанционния съд е недопустимо.

Отправя се искане към въззивния съд да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг състав.

При условията на евентуалност се отправя молба към съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Твърди по оплакването за недопустимост на първоинстанционното решение, че пред първата инстанция е направил частичен отказ от предявения иск, който е своевременно депозиран. Така направеният частичен отказ не е засегнал оставащата част от спорното право, по която съдът дължи произнасяне.

Предвид това ищецът счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл с допустимо решение.

Въззивният съд е приел за разглеждане подадената против Решение №1248/17.10.2023г. , постановено по гр. д. № 3310/2022г. на Районен съдВелико Търново въззивна жалба. С определение в открито съдебно заседание на 18.06.2024г. по настоящото дело съдът е обявил съдебното дирене по делото за приключено и е дал ход на устните състезания.

Настоящият състав намира, че е допуснал пропуск, който обосновава приложението на чл. 253 от ГПК. Пропускът се състои в това, че във въззивната жалба имплицитно се съдържа искане за допълване на първоинстанционното решение. Жалбоподателят твърди, че съдът не е постановил диспозитив по отношение на сумите 10 780,39 лв. -трудово възнаграждение до м.12.2019 г. вкл., както и сума в размер на 528,83 лв. за трудово възнаграждение от м.01.2020 г. до м.09.2022 г. за неуточнен от ищеца месец; сумата в размер на 1 035,89 лв. - трудово възнаграждение за извънреден труд за м. 12.2018 г., м.03.2019 г. и частично за м.12.2019 г. до 2 размера на сумата 292,34 лв. и сумата 3861,38 лв. — за мораторна лихва по отношение на главниците. Такова твърдение е наведено и в молба вх. № 21879/17.11.2023г., с която освен в частта за разноските, ответникът е поискал съдът да допълни решението си и относно претенцията на ищеца за горепосочените суми. Произнасяне по това искане липсва.

В случая настоящият състав намира, че действително първоинстанционното решение е непълно, като не съдържа произнасяне по целия предявен иск.

Видно от диспозитива на първоинстанционното решение съдът се е произнесъл само по претенциите на ищеца за периода м. януари 2020г. - м. септември 2022г. по отношение на иска за присъждане на трудово възнаграждение и за периода месец декември 2019г. и месец март 2021г. по иска за присъждане на трудово възнаграждение за положен извънреден труд, както и за присъждане на мораторна лихва върху тези възнаграждения за същите периоди .

С исковата молба се претендира трудово възнаграждение за периода от 03.09.2018г. до 12.09.2022г. , като в табличен вид е посочено каква е по размер претенцията за трудово възнаграждение помесечно. Претендира се и лихва за забава върху претендираното трудово възнаграждение за същия период. Претенцията е предявена и за дължимо трудово възнаграждение за положен извънреден труд за декември 2018г. , март 2019г. декември 2019г. и март 2021г., както и за обезщетение по чл. 224,ал.1 от КТ .

С молба в открито съдебно заседание на 21.09.2023г. пред първата инстанция ищецът, чрез своя пълномощник е направил изявление, че намалява размера на иска по чл. 128, ал. 2 от КТ за дължимото от ответника брутно трудово възнаграждение на Г. К. със сумата 10 780,39 лв., като моли искът на това основание да се счита за предявен за сумата 22 101,47 лв. Ищецът е заявил и намаляване размера на иска по чл. 262, вр. чл. 143 от КТ за дължимото от ответника брутно възнаграждение за положен от Г. К. извънреден труд със сумата 1035,89 лв. , като моли искът на това основание да се счита да предявен за сумата 367,82 лв. Ищецът е заявил и че намалява иска по чл. 245, ал. 2 от КТ, вр. чл. 86 от ЗЗД за дължимото от ответника мораторна лихва, изчислена върху дължимото брутно трудово възнаграждение на Г. К. и върху дължимото брутно възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд със сумата 3861,38 лв. , като искът на това основание да се счита за предявен за сумата 3477,07 лв., от които 3386,79 лв. - мораторна лихва изчислена върху дължимото брутно трудово възнаграждение на Г. К. и 90,28 лв. - мораторна лихва върху дължимото брутно възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд.

Изменението на иска е допуснато така, както е заявено от ищеца. По този начин претенциите са намалени по размер, но периодът, за който те се претендират, остава този, посочен в исковата молба и за част от претенциите за този период няма произнасяне. При изрично депозирано искане за допълване на обжалваното решение и при липсата на произнасяне от страна на първоинстанционния съд по същото, настоящото въззивно производство се явява преждевременно образувано. Първоинстанционният съд е следвало преди да изпрати жалбата на въззивния съд да се произнесе по исковете, с които е сезиран, в тяхната цялост.

Гореизложеното мотивира въззивния съд да отмени определението си , с 3 което в открито съдебно заседание на 18.06.2024г. е обявил съдебното дирене по в . гр. Д. № 421/2024г. за приключено и е дал ход на устните състезания по делото . Въззивното производство следва да бъде прекратено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за допълване на Решение №1248/17.10.2023г. , постановено по гр. д. № 3310/2022г. на Районен съд- Велико Търново . Едва след произнасянето на първоинстанционния съд по тази молба и влизане в сила на акта му, респ. при постъпване на въззивна жалба срещу него, делото следва да се върне на въззивния съд за произнасяне по постъпилата въззивна жалба /евентуално въззивни жалби/.

Водим от горното и на основание чл. 253 от ГПК, Великотърновският Окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение, постановено в открито съдебно заседание по в. гр. д.

№ 421/2024г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново, с което съдебното дирене по делото е обявено за приключено и е даден ход на устните състезания по същото.

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.гр.д. № 421/2024г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за произнасяне по молбата на „С И Д“ АД, с ЕИК ..., със седалище гр. Лясковец за допълване на Решение №1248/17.10.2023г., постановено по гр. д. № 3310/2022г. на Районен съдВелико Търново .

Определението не подлежи на жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4