Решение № 847 от 29.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Варна, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20253100501451 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258, ал. 1 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от С. С. Г., ЕГН *** против Решение № 2158 от 11.06.2025г., постановено по гражданско дело № 3069/2025г. по описа на Районен съд – Варна, с което С. С. Г. е задължен да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо Г. И. Г., ЕГН ********** на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН; забранено е на С. С. Г. да доближава Г. И. Г. на по-малко от 200 метра за срок от шест месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН и е забранено на С. С. Г. да осъществява контакт със Г. И. Г. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от шест месеца, на осн. чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН. Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че изводите на районния съд не кореспондират със събрания доказателствен материал, не са обсъдени всички доказателства по делото и ответникът-жалбоподател е бил лишен от възможността да докаже в пълен обем фактическата обстановка. Сочи се, че съдът не е взел под внимание, че молителката, преди повече от шест месеца преди процесната дата, е напуснала семейното жилище и в този период не е потърсила децата си.

Поддържа се, че Г. Г. цели да злепостави С. Г.. Навеждат се доводи за липса на мотиви защо съдът кредитира единствено показанията на сестрата на молителката. Според жалбоподателя, макар декларацията да представлява достатъчно доказателство за извършване на акт на насилие, тя не създава презумпция за виновност на ответника и не отхвърля събирането на други доказателства. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение.

1

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. Г., с който се оспорва същата като неоснователна. Твърди се, че първоинстанционното решение не е постановено единствено въз основа на декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Сочи се, че още преди процесната дата спрямо молителката е имало актове на домашно насилие, поради което същата се е обърнала за помощ към Фондация „SOS - семейства в риск“. Според молителката жалбоподателят е подал молба, въз основа на която е образувано ч.н.д. 297/2025г. по описа на ВРС, което също е акт на психическо насилие спрямо Г. Г.. Искането е за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски.

Варненски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

От молителката Г. Г. е инициирано производство по чл.3, ал. 1 и сл.

ЗЗДН за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 , т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН като пострадала от неправомерни действия на ответника С.

Г., в качеството м у н а съпруг на молителката. С декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Г.Г. е декларирала фактическите обстоятелства, на които е основала искането си за постановяване на мерките по чл. 5, ал.1, т.1,т.3,т.4 ЗЗДН: на 07.02.2025г. в семейното им жилище, ответникът попречил на молителката да го напусне, започнал да я блъска силно и тя се ударила в мебелите, като изпитала силна болка в областта на гърба и челото, като от дърпането ответникът й скъсал якето; била ударена от него в дясната скула, след това ответникът затворил вратата и тя спряла да се съпротивлява.

Районният съд е уважил молбата за защита от домашно насилие с мотиви, че ответникът не е ангажирал годни доказателства, опровергаващи изложеното в декларация, което се подкрепя от останалия доказателствен материал.

По делото е прието медицинско удостоверение от проведено на молителката на 07.02.2025г. освидетелстване от съдебен медик. Видно от 2 същото, по нейни данни, на сочената дата в семейното им жилище тя е била изблъскана от съпруга си, който я стискал за горните крайници, нанасял й удари с ръка в областта на главата. Заключението е, че се касае за ожулвания, кръвонасядане и травматичен оток в областта на лицето, кръвонасядания в поясна област, ожулване в областта на гръдния кош. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин.

От приобщеното удостоверение с изх. № Ф-329/01.04.2025г., издадено от Фондация „SOS-семейства в риск“, се установява, че г-жа Г. е била консултирана относно възможностите за защита по ЗЗДН. По повод на визитата й в центъра, същата е съобщила, че на 07.02.2025г. е отишла до семейното жилище и докато е разговаряла с две от децата си, ответникът С. Г. се прибрал, започнал да настоява да говорят и й попречил да си тръгне.

Започнал да я блъска силно, докато тя викала за помощ и залитайки се ударила в близките мебели. Впоследствие той заключил вратата и тя не могла да излезе. Обяснил й, че за да останат той и децата им в общинското жилище, тя трябвало да постъпи в психиатрия. Тогава тя разбрала причината за заведеното от него по – рано дело за принудителното й лечение, като с решение от 19.02.2025г. ВРС е оставил без уважение искането.

По делото са изискани, приобщени и изслушани аудиозаписи, предоставени от „Национална система 112“, РЦ – Варна. От същите се установява, че на посочената дата - 07.02.2025г., сестрата на молителката Я.К. е подала сигнал, за това че Г.Г. е била задържана в апартамента й - в гр. Варна, бул. Ц. О.. След установена връзка по тел. от оператора с молителката, последната е разяснила, че се намира в жилището им на бул. Ц. О. 88 и е задържана там от мъжа си. Съобщила е, че не е искала да влиза, но ответникът я е задържал на сила и започнал да я дърпа. На въпрос дали е била ударена, молителката е отговорила, че има кръв по челото, защото ответникът я е одрал, докато я задържа. В проведения втори по ред и последващ разговор отново с Я.К., последната е съобщила, че сестра й вече е до нея, след като е излязла от жилището и че има следа на челото от удар, но не се нуждае от спешна мед.помощ.

Приобщени са материалите по д.п. № 197/2025г. по описа на Второ РУ – ОД на МВР Варна /пр. пр. 2332/2025г./ и пр.пр. № 3012/2025г. по описа на ВРП. И в двете преписки се съдържа идентична по съдържание докладна записка на полицейски служител при Второ РУ – ОД на МВР – ст. полицай Е.Каменов относно получен сигнал в ОДЧ във връзка със задържано лице против волята му. От изготвената докладна се установява, че на 07.02.2025г. около 11:30ч. същият е бил изпратен по сигнал на адрес в гр. Варна, бул. Ц. О.

88. На място са установени Я. Д.а /сестра на молителката/, С. Г. /ответник/, Г.

Г., Д. Г., и Г. Г. /деца/. По данни на ответника Г., същият е издърпал молителката Г. в стаята, с цел да разговарят и не я е възпирал да си тръгне, нито е упражнил физическо насилие спрямо нея. Малко по – късно на място пристигнала и молителката, която имала драскотина над дясна вежда като 3 заявила, че същата е причинена от С. Г.. Отрекла да е била удряна от последния. Г. обяснил, че си е позволил да я дръпне, като е възможно неволно да я е одрал с ключовете, които били в ръката му. Съставени са протоколи за полицейско предупреждение и на двете страни.

По делото се установява, че молителката Г. Г., както и ответникът С.

Г. не са осъждани, нямат образувани дела по ЗЗДН и наложени мерки по този закон и няма данни да са настанявани за лечение в психиатрични клиники.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели - Я.К. /сестра, водена от молителката/ и Г. Г. /син, воден от ответника/.

Св. К. разказва, че на 07.02.2025г. получила обаждане от сестра си, която й казала, че се намира в апартамента на бул. Ц. О.. Същата разбрала, че има някакъв проблем, защото страните били разделени от м.август. Уплашила се за нея. Казала й че ще се обади в Полицията и докато се обличала, за да отиде на място подала сигнал към тел.112. Съобщила, че сестра й е принудително задържана в апартамента и че ответникът не я пуска. След като пристигнала на място, успяла да влезе във входа, позвънила на звънеца и тупнала с юмрук по вратата. От вътре се попитало „кой е?“, а тя отговорила, че иска сестра й да излезе. Когато се отворило, в този момент тя отново разговаряла с тел.112. Видяла, че сестра й има рана на челото и кръв по него.

Попитала я дали има нужда от мед. помощ, но тя отговорила отрицателно.

Били посъветвани да изчакат на адреса Полиция. Още същия ден извадили мед.свидетелство. Твърди, че сестра й не посещава този дом, но на тази дата е отишла, за да види дали има ключ за там. Заявява още, че при излизането й от апартамента забелязала, че якето й е скъсано около подмишницата. Твърди, че ответникът завел дело срещу сестра й, за да я изкара луда.

Св. Г. разказва, че един ден майка му позвънила на вратата и той й отворил. Опитвала се да влезе в жилището с някакъв ключ и му се карала, че не може да си отключи. От седем месеца не живеела в този апартамент и не ги посещавала изобщо. Казала му, че е искала да провери ключа си. След 15мин се появил и баща му. Майка му влязла в жилището и те затворили вратата.

Говорели в коридора на апартамента. Баща му попитал молителката дали могат да поговорят и защо е там. Твърди, че молителката сама се бутала в баща му, а от страна на последния нямало проявена агресия. После й отворил вратата и тя излязла от жилището, когато леля му дошла да звъни и блъска.

Заявява, че докато майка му е била в жилището, е била облечена с яке и шапка, обута с обувки. Искала да си вземе някои неща от апартамента, за това баща му предложил да й дадат едно яке. Сочи, че не е имало проблем с дрехите й. Разяснява още, че когато баща му стоял пред вратата, той е бил пречка майка му да излезе навън, и затова та продължила да се бута в него.

Твърди, че през цялото време е присъствал в коридора по време на срещата между страните. Когато майка му се успокоила влезли всички в хола и когато си махнала шапката забелязали, че тя има рана на челото, като не знае как се е 4 получила. След като дошла полицията и майка му си тръгнала, впоследствие видял, че якето й е раздрано отстрани около джоба.

Пред въззивната инстанция е разпитан св. Г. С. Г. – дъщеря на страните. Сочи, че в деня на въпросната дата, вкъщи били тя, брат й и двете й сестри, а баща им бил на работа. По някое време сутринта се звъннало на домофона, жилището им се намира на бул. ,,Ц. О.“ ***. Според св.Г. брат й отворил, тя отишла да видя кой е, като се оказало, че е майка им. Тя влезла и започнала да ги обижда и да им крещи - затова колко били некадърни, колко тя е права, били виновни за цялата ситуация тя да излезе от вкъщи. Твърди се, че молителката е дошла да си вземе дрехите и нещата, без да предупреди , като тя не живее в жилището от 27.08.2024 г. Докато се водил разговор, в който Г. само викала, свидетелката я попитала защо е излязла, защо е напуснала жилището, като в отговор получила ,,Каква си да ми говориш така, аз съм ти майка…“. Г. отишла в другата стая да звънне на баща си и да му каже, че молителката е дошла, защото не са я виждали пет-шест месеца. Като звънна ла на баща си, той дошъл след малко време - около 15-20 минути. Бащата отворил вратата, докато другите били в коридора. Когато С. влязъл в апартамента, Г. започнала да го бута с ръце в посока извън дома. Той направил с ръцете си нещо като прегръдка, постави л си ръцете върху раменете й, казал й да се успокои, че няма от какво да се притеснява. След като тя се успокоила, седнали да говорят в хола. Когато Г. си махнала шапката, видели, че има кръв на веждата. Преди това свидетелката не видяла, че има кръв там и не разбрала как се е появила тази кръв. Баща й не е бутал майка й, за да се удари, той само я хванал за рамената и й казал да се успокои. Говорили нормално относно жилището, затова как ще се случат нещата, защото то е общинско и Г. е титуляр. Докато говорили тя се обадила на лелята на свидетелката, казала й, че са в хола и говорят нормално. Сестра й много се притеснила, казала й, че веднага идва. Свидетелката не разбрала защо се е притеснила леля й, тъй като майка й й говорила съвсем спокойно, казала й: