Решение № 361 от 17.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х.а при участието на секретаря Александра В. Карамфилова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101851 по описа за 2023 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците по делото А. Х. К. и Х. А. К. срещу решение № 30/06.01.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 2613/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС). С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 4260/22.12.2023 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в частта, с която, като е потвърдено в обжалваните части първоинстанционното решение № 1743/05.07.2022 г. по гр. дело № 15309/2021 г. на Софийския градски съд (СГС), предявените от жалбоподателите срещу Прокуратурата на Република България (ПРБ) осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, са отхвърлени за разликите над присъдените суми, съответно – 1 000 лв. на А. К. и 500 лв. на Х. К., до пълните им предявени размери от по 50 000 лв., ведно със законните лихви върху тях.

В касационната жалба на ищците се излагат оплаквания и доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост при определянето на размера на процесните обезщетения за неимуществени вреди, т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответната ПРБ не е подала отговор на касационната жалба; оспорва я в откритото съдебно заседание, като излага съображения за неоснователност на същата.

1

С посоченото по-горе определение № 4260/22.12.2023 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: следва ли въззивният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както и да изложи съответни мотиви за това.

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 11 (раздел II от мотивите към нея) от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГТК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК. Съгласно тази константна практика, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които носят обективни характеристики за реално причинените морални вреди, и които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правно-релевантни обстоятелства – критерии за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: Тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко престъпления, както и техния вид; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден. Дали е взета, респ. – вида и продължителността на взетата мярка за неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и свободите му в рамките на наказателното производство. Продължителността на наказателното преследване срещу ищеца, включително дали същата надхвърля или не разумните срокове за провеждането му. От значение за интензитета на търпените неимуществени вреди е и начинът на развитие на наказателното производство срещу ищеца, приключило с оправдаването му, както и броят на съдебните инстанции, разгледали делото. От такова значение е и дали през времетраенето на процесното незаконно наказателно преследване срещу ищеца са били водени и други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход, тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения; ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен. От значения са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото, които сочат на това, как и по какъв начин процесното незаконно наказателно преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то; конкретните преживявания на ищеца, неговото емоционално и психическо състояние, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус, съдебното му минало и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

2

1 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт, но само за тези които са пряка и непосредствена последица от конкретното процесно наказателно преследване. В този смисъл, неимуществените вреди, причинени от процесното наказателно преследване, са конкретно определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за справедливост, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Принципът на справедливост включва обезщетяване в най-пълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и само когато съдът е съобразил всички конкретни обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, размерът на обезщетението е определен в съответствие с материалноправната норма на чл. 52 от ЗЗД.

Поради това, в мотивите към решението си съдът трябва да обсъди всички тези конкретни обстоятелствата, които е взел предвид, като посочи и тяхното значение за определения от него размер на обезщетението. Горното се отнася и за въззивната инстанция, когато пред нея остава спорен размерът на обезщетението за неимуществени вреди. В качеството си на втора по ред инстанция по съществото на материалноправния спор между страните, въззивния съд не проверява правилността на фактическите констатации и правните изводи на първата инстанция, а извършва самостоятелна преценка на доказателствата и установените от тях релевантни обстоятелства, и въз основа на тях прави свои собствени правни изводи по съществото на спора.

Въззивното решение е мотивирано и постановено в противоречие с така възприето разрешение на въпроса в практиката (включително задължителна такава) на ВС и ВКС, предвид което касационната жалба е частично основателна.

Апелативният съд не се е съобразил с правомощията си на въззивна инстанция, а безкритично е възпроизвел фактическата обстановка – така, както тя е установена от първата инстанция, като сам е обсъждал единствено доказателствата, събрани във въззивното производство. Основателни в тази връзка са оплакванията на касаторите, че въззивният съд не е установил и не е взел предвид всички обстоятелства, релевантни за определяне размера на процесните обезщетения. Също в грубо нарушение на съдопроизводствените правила, САС е преценявал правилността на първоинстанционното решение относно този основен спорен между страните въпрос по делото, като е посочил, че размерът на обезщетенията бил правилно определен, при съобразяване на всички относими обстоятелства и при правилното им отчитане от СГС. В тази връзка въззивният съд е изброил част от горните принципни критерии, възприети в практиката на ВКС, като е обсъдил откъслечно само някои конкретни обстоятелства по делото, а за други отново е посочил, че правилно са отчетени или съобразени от градския съд. Основателни са оплакванията на двамата касатори, че апелативният съд не е обсъдил и не е взел предвид тежестта на повдигнатите срещу тях обвинения, и част от наложените им мерки за неотклонение – продължителния домашен арест и подписката по отношение на ищеца Х. К., и паричната гаранция по отношение на 3 ищеца А. К., както и – най-вече, – че не е оценил в достатъчна степен високия интензитет на търпените от тях вреди от продължителното им задържане в ареста. Неправилно – в нарушение на материалния закон (вж. решение № 204/22.10.2019 г. по гр. д. № 4636/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС), въззивният съд е приел, че ответната ПРБ не носи отговорност за вредите, причинени на ищците от лошите условия в следствения арест, както и за вредите от „превишаване на правомощията“ на полицейските органи, осъществили задържането на ищеца А. К. (установената по делото употреба на сила спрямо него, при което са му били причинени охлузвания), като също неправилно съдът е приел, че тези вреди следвало да бъдат „претендирани от друг ответник“. Правилен е изводът на САС, че ответната ПРБ не отговаря за влошаването на здравословното състояние на ищеца А. К. вследствие предприетата от него „гладна стачка“ по време на престоя му в ареста, тъй като това решение е взето от самия него и е довело до съпричиняване на вредите по време на задържането му. Основателни са обаче касационните оплаквания, че това обстоятелство е преценено едностранчиво, като съдът не е съобразил, че предприемането на тази опасна за здравето форма на протест сочи висок интензитет на отрицателните емоционални преживявания на ищеца А. К. вследствие задържането му в рамките на цялостното незаконно наказателно преследване срещу него. Макар въззивният съд правилно – в съотвествие с цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, при определяне размера на обезщетенията да е взел предвид множеството осъждания на двамата ищци за извършени от тях престъпления, основателни са и касационните им доводи, че съдът необосновано е отдал прекомерна тежест на съдебното минало на ищците. Основателно е и основното оплакване на двамата касатори, че така допуснатите от апелативния съд нарушения на процесуалния и материалния закон и необосноваността на въззивното решение са довели до нарушение и на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, тъй като присъдените обезщетения за неимуществени вреди са многократно занижени спрямо действителния размер на вредите.

Тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови процесуални действия, спорът между страните относно размера на процесните обезщетения следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото. Съобразявайки цитираната по-горе практика на ВС и ВКС, съдът намира за установени от доказателствата по делото следните релевантни обстоятелства:

Досъдебното наказателно производство срещу двамата ищци, които са баща и син, е образувано на 13.09.2018 г., по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – с първото действие по разследването – обиск и изземване спрямо ищеца Х. К., и претърсване и изземване в жилището на двамата ищци, протоколите за които неотложни следствени действия са одобрени от съда на 14.09.2018 г. Също на 13.09.2018 г. двамата ищци са задържани за срок от 24 часа със заповеди на разследващите полицейски органи. При задържането на ищеца А.

К. същият е бил изведен от дома си в двора по къси панталони, бос и „без потник“, с поставени белезници, в което състояние той е престоял повече от два часа по време на претърсването. При направеното от него възражение, че полицаите „гонят без основание“ него и съжителката му от дома им, срещу него е била употребена сила, при което са му 4 причинени леки охлузвания на лявото рамо, отляво в коремната и гръдната област и в областта на дясната вежда. На 14.09.2018 г. двамата ищци са привлечени като обвиняеми за извършено в съучастие от тях, като съизвършители на следното деяние: държане, без надлежно разрешително, с цел разпространение на високорискови наркотични вещества – 22 бр. хапчета „субститол“, съдържащи морфин – престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 и с ал. 1 от НК; като на ищеца Х. К. е повдигнато обвинение и за още две деяния: разпространение, без надлежно разрешително, на високорискови наркотични вещества – продажба на 1 бр. хапче субститол“, съдържащо морфин – престъпление по чл.