Акт от 08.02.2021, Административен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 20 гр.

Сливен, 08.02.2021 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

СТЕЛА

ДИНЧЕВА при участието на секретаря Радостина Желева и при участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия ДИНЧЕВА КАНД № 213 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 от

АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от ТД на НАП

Бургас чрез юрисконсулт Ж. против решение № 260150/25.11.2020 год. постановено по АНД № 913/2020 год. по описа на Районен съд

Сливен, в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ******** разноски по делото в размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар.

В частната жалба се твърди, че след като в мотивите към съдебното решение съдът е приел, че НП е правилно и обосновано, макар че размерът на санкцията е намален, то не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя. Счита и че присъдените разноски не са съобразени с чл.36 от Закон за адвокатурата и чл.7, ал.2, т.1 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави се искане съдът да отмени решението в обжалваната му част.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.И.Т., която счита, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Счита, че на жалбоподателя се дължат разноски, тъй като НП е изменено. Претендира направените пред касационната инстанция разноски.

Представителят на ОП Сливен намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като разгледа жалбата намира, че същата е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 260150/25.11.2020 год. състав на

Районен съд Сливен е изменил НП № 500323-F515853/19.03.2020 год. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас при ЦУ на НАП , с което на ЕТ „А.-Н.А.“ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1300 лева като е намалил размера на санкцията на 500 лева. С решението си съдът е осъдил НАП да заплати на ЕТ разноски по делото в размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар. В производството пред районния съд ЕТ е бил защитаван от адв. И.Т., за което по делото има приложено пълномощно на л.5 и договор за правна защита и съдействие като в същия е отбелязано, че ЕТ е заплатил на процесуалния си представител сумата от 500 лева за защита и съдействие.

Настоящият касационен състав на

Административен съд Сливен намира, че решението в обжалваната му част е правилно.

Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Различните хипотези са уредени в чл.143 от АПК. Действително настоящия случай на намаляне на размера на имуществена санкция не може да се подведе под някоя от изброените хипотези в тази норма. Съгласно обаче чл.144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. В тази връзка съдът намира, че следва да се приложи субсидиарно чл.78 от ГПК, съгласно който заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая заплатеното от ЕТ възнаграждение е в размер на 500 лева, а имуществената санкция е намалена от 1300 лева на 500 лева. Съгласно чл.18, ал.2 от наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 год./ ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая имуществената санкция е намалена на 500 лева, т.е. приложим е текста на чл.7, ал.2, т.1 от

Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.68 от 31.07.2020 год./, съгласно който при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 300 лева. Точно толкова колкото е определил и районния съд.

С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата подадена срещу решението в частта за разноските за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски като е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С оглед изхода на спора съдът намира искането за основателно. Следва да се осъди НАП да заплати на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ******** разноски по делото в размер на 400 лева.

Съдът констатира, че при образуване на делото пред настоящата инстанция не е събрал дължимата от частния жалбоподател такса в размер на 30 лева. Ето защо на основание чл.235а от АПК следва да се задължи ТД на НАП Бургас да внесе по делото такса в размер на 30 лева.

Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд Сливен О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 260150/25.11.2020 год. постановено по АНД № 913/2020 год. по описа на Районен съд Сливен, в частта, с която НАП е осъдена да заплати на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ******** разноски по делото в размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА НАП ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „А.-Н.А.“ ЕИК ******** разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ЗАДЪЛЖАВА ТД на НАП Бургас ДА

ВНЕСЕ по сметка на Административен съд Сливен държавна такса в размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.235а от АПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: