Акт от 10.05.2019, Окръжен съд - Видин

Р Е Ш

Е Н И Е-38

Гр.В.

10.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Видинският окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : А. П.

Членове :1. Д. М.

2.Г. Й. при секретаря И. К. .................................... и с участието на прокурора................................................................. изслуша докладваното от съдията Й. гр.д. № 76 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори

,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №456/09.08.2018 г. по гр.д.№133/2018 г. по описа за 2018 г.на

Видинския районен съд е осъдена О. Д.на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В., ул.. ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. ЕГН ******, с адрес: *** , сумата в размер на 2 100.00 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за тригодишен исков период, считано от 11.01.2015 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 11.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъдена е О. Д. на М. на в. р. гр.В.с адрес: гр.В. ул..

ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. ЕГН ******* с адрес: *** сумата в размер на 265.31 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за тригодишен исков период, считано от падежа до датата на предявяване на иска в съда- 11.01.2018 г., като иска в останалата част до пълния претендиран размер, отхвърля като неоснователен.

Осъдена е О. Д. на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В. ул..

ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.С. ЕГН ******* с адрес: *** сумата от 784.89 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Осъден е Л.Б.С. ЕГН **********, с адрес: *** 31 ДА

ЗАПЛАТИ на О. Д. на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В., ул.". сумата от 3.39 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Осъдена е О. Д. на М. на в. р. гр.В. с адрес: гр.В. ул… ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Видински районен съд сумата в общ размер от 264.00 лв.,от които: дължима държавна такса в размер от 134.00 лв. и възнаграждение на вещо лице в размер на 130.00 лв.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от О. Д. НА МВР- В.,представлявана от П. М. К.

- Директор с адрес: гр. В. ул..

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, незаконосъобразно и необосновано по следните съображения:крайните правни изводи на първоинстанционния съд не съответствали на материалноправните норми, регламентиращи процесиите служебни правоотношения, а фактическите твърдения на ищеца не били подкрепени с доказателствен материал.Изчисленията, извършени от Съда ,били математически и правно неправилни. Те не се базирали на никакъв нормативен акт и били в противоречие с доказателствата по делото.Поддържа се ,че бил неправилен изводът на Съда са субсидиарното приложение в процесния случай на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и че не ставало ясно как е формиран приложения при изчисленията коефициент 0,143 и поради това се поддържа ,че било погрешно прието, че исковата претенция е доказана по основание.Поддържа се ,че допълнителното заключение на назначеното по производството вещо лице било правилно, съобразено с цялата действащата към процесния период нормативна уредба и че било базирано на писмените доказателства, като неправилно не било кредитирано от РС – В..

Делото се характеризирало с изключителна фактическа и правна сложност. При констатирана необоснованост на първоначалното заключение по назначената съдебно -счетоводна експертиза неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд не бил уважил искането на процесуалния представител на ОДМВР – В. за назначаване на повторна експертиза.С оглед на сложността на предмета на исковото производство и при наличие на две експертизи се твърди ,че е процесуално недопустимо Съдът да прави собствени изчисления.На последно място неправилно решаващият орган не бил намалил претендираното адвокатско възнаграждение от ищцовата страна въпреки своевременно направеното искане в тази насока.

Иска се да се отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение ,постановено по гр. дело № 133/2018г. на Районен съд – В. и да се реши спора по същество, като се отхвърлят изцяло предявените от ищеца Л.Б.С. *** обективно съединени искове, като се приемат същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от това последици.Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, както и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ - 300 /триста/ лева за всяка инстанция.

Постъпил е писмен отговор от адв. С. И. при АК- В., като пълномощник на Л.Б.С.

,в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба.

Видинският окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по исковата молба на Л.Б.С. *** 31, ЕГН ******, с която против ответника О. Д. на М. на в. р.гр.В. с адрес: гр.В., ул.. са предявени искове по чл.140 КТ вр. чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.

Посочва се, че същият от 1997 г. е служител в МВР, като служебните си задължения изпълнява на територията на гр. В.Сочи, че от 2013 г. и към настоящия момент работи като инспектор в отделение Оперативна дежурна част-ОД МВР-В. като през цялото това време е работил на сменен режим на работа, като смените са били по 12 или 24 часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично.Излага, че с влязло в сила решение по гр.д № 1183/2017 г. на ВдРС ответника е бил осъден да му заплати извънреден труд в размер на 362.92 лв., за периода от месец юни 2015 г. и месец юни на 2016 г., както и 60.85 лв. обезщетение за забава.Твърди, че ответникът не му е заплатил извънреден труд формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, като се преизчисли нощен труд по коефициент 0.143, съответно превърнати в общ брой действително отработени часове,както и че е налице забава в плащането на този извънреден труд.

Сочи също, че от 01.07.2014 г. по силата на чл. 31 ал.

2 от Наредба № 8121з-407 на МВР от 11.08.2014 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния периоддакто и че съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Подържа, че за периода от 11.01.2015 г. до 11.01.2018 г. е полагал нощен труд, като не му е заплатено дължимото се обезщетение за същия, изчислен със съответния коефициент.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 2 100 лв. (две хиляди и сто лева), представляваща неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време, като в същото бъдат включени и часовете, които е отработил през нощта и са включени във вече установеният със съдебен акт извънреден труд - за тригодишен исков период, считано от 11.01.2015г. до 11.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в размер на 350 лв.

(триста и петдесет лева), представляваща обезщетение за забава за процесния период.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна О. Д. на МВР –В., в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове по основание и размер, като не се оспорва обстоятелството, че ищецът е в служебно правоотношение в МВР.Излага твърдение, че предявеният иск е недопустим, тъй като спорът между страните е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 1183/2017 г. по описа на Видински районен съд. Твърди, че е налице хипотезата на чл.298, ал.1 от ГПК и на основание чл.299, ал.2 от ГПК моли за прекратяване на делото.Ответникът оспорва предявените искове като посочва, че е заплатил всички отработени от ищеца часове за извънреден труд и нощен труд за периода 11.01.2015. до 11.01.2018г.Освен това сочи, че липсва правно основание за начисляване и изплащане на претендираното възнаграждение, тъй като Наредба № 8121 з-407 от 2014г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР е отменена с Наредба № 8131з- 592/2015г. на МВР, считано от

01.04.2015 г. /ДВ, бр.40/2015г./, в която не е предвидено такова превръщане на часовете нощен труд.Ответникът счита, че се явяват неоснователни и акцесорните претенции за заплащане на лихва върху главното вземане, както и искането за разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.Претендира направените по делото разноски.

От ангажираните по делото доказателства, Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се оспорва обстоятелството, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което ищецът е заемал длъжност "инспектор" в отделение Оперативна дежурна част на ОД МВР- В.,както и че ищецът е полагал нощен труд за процесния период.

Спорни обстоятелства между страните са: размерът на дължимите се от ответника възнаграждения за положен нощен труд и изплащането им.

От Удостоверение рег.№ 368р-6055/29.05.2018 г. на

ОДМВР- В. е видно,че за всеки отработен нощен час на ищецът е изплатено допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.

По делото са ангажирани:удостоверение за получено от ищеца основно и брутно трудово възнаграждение, справка за положения от ищеца извънреден труд през исковия период и графици за работните смени,както и решение № 378/18.10.2017 г. по гр.д.№ 1183/2017г. по описа на ВдРС, от което е видно,че за периода от юни 2015 г. до юни 2016 г. ответника е осъден да заплати на ищеца трудово възнаграждение за положен извънреден труд, в което не са включени възнаграждения за нощен труд и труд в празнични и почивни дни.

По делото са изслушани и приети първоначална и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи.

В заключението по първата експертиза вещото лице е посочило, че размера на действително положения от ищеца извънреден труд от нощен труд за исковия период, съобразно общия брой денонощни дежурства, е в размер на 681 часа, като паричната равностойност на този труд е 2010.25 лв., както и че размерът на обезщетението за забава върху изчислената главница за исковия период е в размер на 271.53 лв..

В заключението по допълнителната експертиза вещото лице е отразило, че за периода 11.01.2015 г. до 31.03.2015 г. размера на действително положения извънреден труд от нощен труд, получен като общ брой часове положен труд между 22:00 часа и 6:00 часа, умножени по коефициент 0.143, е 5 часа и възлиза на левова равностойност 41.05 лева, която сума е изплатена на ищеца през месец март 2015 г. (данните се посочени в т.от 1,2 и 4 от допълнителното заключение). В т.З от заключението вещото лице е отговорило на задача на ищеца, като е посочило, че размера на действително положения извънреден труд, за времето 22:00 часа до 6:00 часа в периода от 01.04.2015 г. до 11.01.2018 г., възлиза на 210 часа, а дължимото се възнаграждение възлиза на 1787.01 лв. от която сума на ищеца е изплатено възнаграждение в размер на 1628.83лв. с остатък за изплащане в размер на 158.18лв.