Решение № 919 от 12.05.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 919 гр. Бургас, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20212120105619 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. Б. Р с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, против „КОЗЛОДУЙ“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д. Г. Б. или М. Д. Г., с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 150 000 лева - главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на нейния баща Б. Г. Р., настъпила поради смъртта му на *** г. от трудова злополука от *** г., при и по повод изпълнение на трудовите му задължения при ответното дружество, ведно със законната лихва за забава върху главницата от *** г. до окончателното изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че бащата е работил към ответното дружество от края на 1996 г., като машинен монтьор, доколкото й е известно. На *** г. получила обаждане, че е пострадал и е хоспитализиран, като за съжаление на *** г. починал. На въпросната дата изпълнявайки трудовите си задължения на строителен обект „***, к-с ***, производствена площадка на „***“ АД“, баща и неговия колега Ф.К., извършвали топлинна обработка, след заваряване, на заварка FW068 на линия *** заварка FW032 на линия *** на ниво 9 от западната страна на тръбната естакада, където баща ѝ паднал 1 от ниво 9 около 13.30 часа заедно с бордови метален елемент - платно. К. незабавно информирал техническия директор, а последният се е обадил за линейка, като след прегледа пострадалият бил транспортиран до УМБАЛ- ***, все още в съзнание, където започнали незабавно лечението му. За съжаление пострадалият починал на *** г. около *** часа. Инцидентът бил признат за трудова злополука съгласно разпореждане на ТП на НОИ от 19.05.2021 г.

Ищцата излага също така, че е дъщеря на починалото лице, от втория му брак, като семейството живеело в гр. ***, на***. След завършване на средното си образование ищцата желаела да продължи да учи, като била приета за студентка през 2020/2021 г., а преди това било подкрепяна от баща си и окуражавана, както финансово за уроци и обучение, така и емоционално. Връзката с баща била много силна, като на ден разговаряли по 2-3 пъти по телефона, като лични им срещи също били чести. Тя споделяла с него и в отношенията им царяла хармония, любов и доверие, скрепени от силната им емоционална връзка. Настъпилият инцидент и последвала от него загуба били голям и тежък удар за нея, като смъртта му причинила силно страдание, загуба на психичното равновесие и голяма болка, които ще я съпътстват до края на живота .

В същото време били налице предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя, поради което и търси заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева, който размер изцяло отговарял на принципа за справедливост.

Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1, предл. последно от КТ.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Със същият не се оспорва наличието на валидно трудово правоотношение с Б. Р., както и че ищцата е негова дъщеря. Оспорва се обаче отговорността на работодателя за настъпилия инцидент, като се твърди, че работникът умишлено, при условията на косвен умисъл е причинил увреждането си, тъй като сам и по своя инициатИ. решил да се качи на производствената площадка, без наличие на производствена необходимост от това негово действие и то не като заобиколи предпазния парапет, след което слезе по изграденото в съседство стълбище, и след това да се изкачи до мястото на термообработката по другото стълбище. Заявява се, че това е правилният път, по който работникът следва да мине, като е бил инструктиран за това и то само при наличие на производствена необходимост. Вместо това той прескочил монтирания на площадката парапет, в резултат на което стъпил на процесните платна, от които е паднал. Ето защо и следвало да бъде изключена отговорността на работодателя, поради наличието на предпоставките по чл. 201, ал. 1 от КТ. При условията на евентуалност се депозира и възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ, доколкото пострадалия с поведението си допринесъл за настъпване на злополуката, като не е положил необходимата грижа и е свалил предпазния си колан и извършил описани по-горе действия. Твърди се поради 2 това, че е налице съпричиняване от 90 %. Наред с това се оспорва и претенцията по размер, като се сочи, че търсеното обезщетение не съответства на принципа за справедливост, доколкото ищцата и баща са живеели в отделни жилища повече от 5 години, като не били преживени от ищцата твърдените от нея болки и страдания, съобразно описания в исковата молба интензитет.

На следващо място се заявява, че дружеството притежава валидна застраховка „Трудова злополука“ за своите работници, сред които и Б. Р., с ЗАД „***“, от където би могла съобразно уговорките по нея да получи 42 000 лева, и с която сума съгласно чл.

200, ал. 4 от КТ следвало да бъде намалено обезщетението.

С горните мотиви се иска отхвърлянето на иска. Също се търси присъждане на направените по делото разноски.

Трето лице-помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО „***” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама измежду Н. Д. Ч., И. И. Г., П. А. Ш., Т. И. И. и/или Н.

Й. П., се присъединява изцяло към становището на ответника. Също депозира възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, което не било в съответствие с принципа за справедливост. Сочи също така, че е налице хипотезата на изключен застрахователен риск по процесната застраховка „Трудова злополука“, като излага подробно доводите си в тази връзка. С горните мотиви моля за отхвърлянето на иска.

Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на насрещната страна и на трето лице помагач, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото няма спор за съществувалото между страните трудово правоотношение, като съгласно трудов договор от 12.11.1996 г. Б. Г. Р. е назначен на длъжността машинен монтьор. Съгласно служебна бележка от същата дата на лицето е проведен начален инструктаж за безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана. Представена и декларация от 11.11.1996 г., с която Р. е декларирал, че е запознат с длъжностната характеристика за длъжността машинен монтьор /лист 28/.

Със заповед на работодателя от 14.09.2020 г. /лист 52/ е разпоредено Б. Р. да извършва термообработки на заварки с машина за термообработка, във връзка с което и е бил специално инструктиран на същата дата съгласно документа, удостоверяващ това /лист 53/. Наред с това пострадалият е участвал и в присъствена форма на извънредно обучение на 03.12.2020 г. по темата за работа на височина, съгласно разписен лист за това /лист 60/. Лицето притежава също така и разрешително за извършване на огневи работи на пожаро-взризоопасни обекти, като изрично е декларирал, че е запознат с условията на работа и минал инструктажа на 04.01.2019 г. /лист 71/, като има и нужния 3 наряд - разрешение за това /лист 72/, където изрично е посочено задължението за ползване на предпазен колан, закрепен за стабилна опора.

Не се спори също така, че *** г., по време на изпълнение на служебните задължения от страна на Б. Р., е настъпил описаният в исковата молба инцидент. Няма спор, че лицето е получило увреждания вследствие на това, като е бил лекуван в болница, след което на *** г. е починал. Така и от представената епикриза се установява, че е бил приет в Отделението по анестизиология и интензивно лечение към „УМБАЛ – ***“ АД на *** г. с диагноза „***“ – болен в тежко състояние, паднал от височина 10-11 метра, където е лекуван, но на *** г. в *** часа е починал.

Няма спор, че така настъпилото събитие е трудова злополука по смисъла на закона, което се потвърждава и от разпореждане № *** от 19.05.2021 г. на Териториално поделение на НОИ – ***.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници след смъртта си Б. Р. е оставил за свои законни наследници – съпруга си М. И. Р. и децата си Е. Б. Р и И. Б. Р.

Твърденията на ищцата за преживените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на баща й и съществувалата между тях приживе силна емоционална връзка, отношения на обич и привързаност, се потвърждават от показанията на свидетелите Н.

Г. и И. И.. С Г. – живущ на съпружески начала с ищцата от седем месеца, потвърждава добрите отношения между И. и нейния баща, като излага, че като техен комшия е имал наблюдения над това, като И. редовно идвала да види баща си в ***. Те живели заедно в едно домакинство докато тя отишла да учи като студен. Според свидетелят тя много трудно е приела загубата на баща си, като все още преживявала нещата. Все още често вечер го сънувала, след което се събуждала и започвала да плаче. Страдала и за това, че той няма да може да види бъдещото им дете, а много би искал и се радвал на това.

Споделя и че баща й я е подкрепял във връзка с обучението, като много държал тя да учи, за което и помагал и финансово и морално. Дори след като забременяла мислила да преустанови ученето си, но променила това свое решение именно защото баща й, който щял много да се гордее с това.

С. И. – първи братовчед на Б. Р., с когото живеят в общ двор, също сочи, че И. е живяла с баща си в едно домакинство в гр. ***, докато не е започнала обучението си в гр. ***. Отношенията между тях били много добри, той си я издържал, като ученичка, обичал я много и редовно се хвалил с нея. Много се уважали и разбирали, тя винаги го слушала, когато й дава съвет. Висше образование била приета да учи едва след смъртта на баща си, като той много държал на това. Неговата загуба била много трудно приета от И., като тя редовно плачела за смъртта му. Редно посещавала и гроба му, като му поставила паметник. Сега И. и Н. живеели в дома в ***о, като той ги виждал почти 4 всеки ден и тя винаги говорела за баща си.

Съдът кредитира показанията на горните свидетелите, независимо от близките им отношения с ищцата, тъй като именно в това си качество същите са могли да има непосредствени наблюдения върху нейното ежедневие и преживявания, в частност и възприятия относно това как й се е отразила кончината на нейния баща.

От другите ангажирани по делото гласни доказателства се установява събитията около настъпването на процесния инцидент. Св. Ф.К. – работил в ответното дружество на длъжност „машинен монтьор“ до месец април 2021 г., след което напуснал поради случката с Б. Р., тъй като се уплашил от случилото се, излага, че е работил с него в един екип, като били заедно по време на инцидента на ***г. Било им възложено от М.

Г., който е техен ръководител, да направят термообработка на трета зона, което изисквало някой от тях да се качи на производствената площадка. Първоначално се качили двамата с Б. по стълбището, на което имало предпазен парапет. След това свидетелят слязъл долу да пусне машината, като през това време Б. останал горе на производствената площадка, за да провери дали всичко е наред. Свидетелят не може да си обясни как точно е паднал. Излага също така, че са се качили горе с предпазни колани, като отново потвърждава, че за него е необяснимо как Б. е пострадал и какво се е случило. И двама били със сбруи /обезопасителни колани/, които по принцип имали въжета и куки. След като се качили до съответната височина - в случая до последния етаж, имало технологично изискване тези въжета и куки да бъдат закрепени на обозначените за това места, които им били показани. Дали в случая Б. е изпълнил това, свидетелят не може да каже, но когато били заедно горе и двамата били закачени. След като слязъл да пусне машината не може да каже какво е станало с Б.. Категоричен е че по отношение на сбруята били задължително инструктирани, че следва да я закрепят трайно на обозначените за това места. Тя се захващала за тялото по следния начин минавала през бедрата, през корема с щипка и стигала до врата, нещо като гащеризон.