Решение № 96 от 24.03.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. гр. Червен бряг, 24.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100111 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.49, ал.1 от СК

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от Г. Г. К., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „........“ № 13а против Ю. Й. К., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „...“ № 28, с която е поискала от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак, без съда да се произнася по въпроса за вината. С подадената молба е поискано от съда да й бъде предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.95 от ГПК поради липса на финансови средства да си осигури защитата, като е предстаила декларация за семейно и имуществено състояние, удостоверяваща липса на други доходи извън получаваните „детски надбавки в размер на 88 лв.“ /л.14 от делото/ и служебна бележка от Агенция по заетостта Дирекция „Бюро по труда“ – Червен бряг изх. № 15/06.02.2023 г., че от 05.09.2022 г. към датата на издаване на същата /06.02.2023 г./ лицето е вписано като „безработно“ /л.13 от делото/. Съдът е уважил молбата и с определение № 106/05.03.2023 г. е допуснал предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата. След отправено искане до АС на АК – Плевен и посочване от тяхна страна, с Определение № 137/17.03.2023 г. за процесуален представител на ищцата е назначен адв. И. А. от ПлАК, който е подал допълнителна искова молба, в която конкретно и ясно е изложил релевантните по делото факти и обстоятелства за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройване на брака между страните, породено от близо двугодишна фактическа раздяла и е формулирал ясен и точен петитум, според който се иска от съда да прекрати сключения между страните брак, без съда да се произнася по въпроса за вината, да предостави упражняването на родителските права над родените от брака деца: Д. Ю. К., с ЕГН 1

**********, родена на 04.01.2012 г. и К. Ю. К., с ЕГН **********, роден на 03.10.2014 г., на ищцата и определи местоживеенето им при нея, в дома на родителите й на адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Г...........“ № 13А, да определи режим на лични контакти на ответника с децата съобразно константната съдебна практика, да го осъди да заплаща за децата по 300.00 лв. ежемесечна издръжка за всяко от тях, чрез майката и издръжка за минало време за периода от 01.03.2022 г. – 01.03.2023 г. в същия размер, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Ищцата заявява в молбата, че не претендира лична издръжка, не желае промяна на брачното си фамилно име и не претендира разноски. С отделна молба се иска й освобождаване от внасянето на разноски по делото по реда на чл.83, ал.2 от ГПК, която съдът е уважил с Определение № 157/31.03.2023 г.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения срок е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват наведените с исковата молба твърдения по отношение на вината за настъпилото разстройство на брака и навиците му, като се отричат същите. Изказва твърдение, че вина за разстройство на брака има ищцата, като от началото на брака им през 2011 г. тя не е работила по трудово правоотношение никога повече от месец-два в годината и не е предоставяла, каквито и да е трудови доходи за издръжка на семейството, което се потвърждава от представената от нея служебна бележка от Бюрото по труда Червен бряг.

Изразено е желание за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото брака дете Д. Ю. К. на него и определянето на местоживеенето й на адреса на който живее, породено от обстоятелството, че страните живеят в един и същ и то малък град и разстоянието между домовете им не е голямо. Направено е искане за определяне на привременни мерки по отношение на родените от брака деца, определяне местоживеенето им, лични срещи с другия родител и размер на издръжка с правно основание чл.323, ал.1 от ГПК.

В проведеното производство по привременни мерки, съдът е постановил Определение № 341/11.07.2023 г. според което е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Ю. К. на бащата и е определил местоживеенето й при него, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.49, ал.1 от СК, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето К. Ю. К. на майката и е определил местоживеенето му при нея, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.49, ал.1 от СК, определил е режим на лични отношения на детето Д. Ю. К. с майката Г. Г. К., с правото да я взима при себе си, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.49, ал.1 от СК, определил е режим на лични отношения на детето К. Ю. К. с бащата Ю. Й. К., с правото да го взима при себе си, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 19.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.49, ал.1 от СК, осъдил е родителите да заплащат по 200.00 лв. ежемесечна издръжка за детето, което е при другия родител, чрез другия родител, считано от датата на постановяване на съдебния акт – 11.07.2023 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменението и прекратяването й, ведно със 2 законната лихва върху всяка просрочена вноска, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.49, ал.1 от СК. За установяване на родителски капацитет и условия за живеене ищцата е представила в хода на делото 2 бр. трудови договори – първия от 01.05.2023 г. /л.69-70 от делото/ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1417,56 лв. – прекратен на 20.05.2023 г. и втори от 27.06.2023 г. /л.106-107 от делото/ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800,00 лв. с място на работа в гр.

Приморско, а ответника – служебна бележка от работодателя за сключен постоянен/безсрочен трудов договор от 2016 г., действащ и към момента и нотариален акт за собственост на недвижим имот, който е ползван за семейно жилище до напускането му от ищцата.

В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява лично. За нея назначения й процесуален представител – адв. И. А. от ПлАК, който от името на подзащитната си поддържа исковата молба. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

Ответникът редовно призован се явява лично. Поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: копие на у-е за сключен граждански брак и 2 бр. у-е за раждане, че с акт № 0047 от 30.11.2011 г. страните са сключили валиден граждански брак в гр. Червен бряг, от който брак имат родени две деца, които към момента са малолетни – Д. Ю. К., с ЕГН **********, родена на 04.01.2012 г. и К. Ю. К., роден на 03.10.2014 г., с ЕГН **********, което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 30.11.2011 г., като през месец май 2021-а година решили да се разделят. От тогава съпрузите поддържали контакти единствено по отношение на децата. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от две години в условията на фактическа раздяла, като ищцата и ответника, изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака. Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал., от СК: Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното от ищцата желание за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно 3 семейство. Брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузи. Съдът приема, че отношенията между тях са дълбоко и непоправимо разстроени и, че те не биха могли да съжителстват заедно. При предявен иск за развод се преценяват само наведените от страните факти, за които се твърди, че са причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като съдът следва да се произнесе само по поставените от страните основания. С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и съществува само формално, като не може да породи и възобнови съответните взаимоотношения на разбирателство, взаимност, грижи за семейството и пр. и неговото съществуване е морално и обществено неоправдано, ненужно и дори вредно. Бракът е изпразнен от съдържанието, предписано от закона. Като безполезен за съпрузите и социално неоправдан, съдът следва да постанови неговото прекратяване на основание чл.49, ал.1 от СК.

Досежно вината, съдът намира следното: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак.

Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена.

Съгласно установената съдебна практика, докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват произтичащите от него задължения. Дезинтересоваността между тях е довело до взаимно нарушаване на брачните им задължения, като по този начин и двамата съпрузи допринасят за разстройството на отношенията им. Предвид изложеното съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, каквото е и изричното желание на страните.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на родените от брака деца: Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на децата. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живеят родените от брака деца, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и 4 режима на личните отношения между децата и родителите, както и тяхната издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите им като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към тях, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта им, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г. , III г. о., ГК). Легално определение на понятието "най-добър интерес на детето" се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.59, ал.4 от СК. Така ЗЗДт сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДт не е изчерпателно, като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и благосъстоянието на децата. За изясняване на обстоятелствата по делото и определяне упражняването на родителските права и местоживеене на децата са разпитани в качеството на свидетели близки на двете страни – майка, син от предходен брак и приятелката му от страна на ищцата и първа братовчедка, брат и вуйчо от страна на ответника. От показанията на свидетелите, а и от приетите като доказателства по делото служебни бележки от СУ „Д-р Петър Берон“ гр. Червен брг и ОУ „Христо Смирненски“ гр.