Решение № 1615 от 02.10.2018, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1615 02 октомври 2018 година град Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Съдия: Златина Бъчварова

Секретар

Б. Н. като разгледа административно дело номер 1651 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на О.Х.И. ***, к-с „Стария възел“ №7, вх.1, ет.3, ап.7 против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която, на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. С доводи за незаконосъобразност, моли съда да отмени оспорваната заповед. Твърди, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Иска да се отмени заповедта. Ангажира доказателства.

Ответникът по жалбата - началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата. Представил е административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, атакува индивидуален административен акт, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е заповед № 18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/, ОД МВР Бургас, с която на основание чл.171, т.4 ЗДвП, е иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя О.Х.И., тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП. В заповедта се сочи, че на жалбоподателя са отнети всички контролни точки със следните влезли в сила наказателни постановления, а именно: наказателно постановление/НП/ №1947/22.07.2005 г., с което са отнети 12 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 30.07.2005 г.; НП №2137/26.07.2005 г., влязло в сила на 03.08.2005 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №1729/07.06.2006 г., влязло в сила на 15.06.2006 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №3047/18.08.2006 г., влязла в сила на 26.08.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2847/08.08.2007 г., влязло в сила на 16.08.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП№3275/27.08.2007 г., влязло в сила на 04.09.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №2449/11.07.2009 г., влязло в сила на 26.08.2008 г., с което са отнети 4 к.т/л.17 от делото/.; НП №2697/23.07.2008 г., влязло в сила на 26.08.2008 г., с което са отнети 4 к.т./л.18 от делото/; НП №877/05.03.2009 г., влязло в сила на 06.06.2009 г., с което са отнети 3 к.т./л.19 от делото/; НП №3963/20.07.2009 г., влязло в сила на 23.09.2009 г., с което са отнети 4 к.т./л.20 от делото/;

НП № 2685/ 16.07.2010 г., влязло в сила на 19.08.2010 г., с което са отнети 4 к.т./л.21 от делото/; НП№2269/07.07.2011 г., влязло в сила на 25.08.2011 г., с което са отнети 8 к.т./л.22 от делото/; НП №2918/22.07.2011 г., с което са отнети 4 к.т., влязло в сила на 25.08.2011 г./л.23 от делото/; НП№ 2253/26.06.2012 г., с което са отнети 4 к.т., влязло в сила на 21.08.2012 г./л.24 от делото/ и НП №3010/23.07.2012 г., с което са отнети 4 к.т., влязло в сила на 21.08.2012 г./л.25 от делото/.

Наказателно постановление/НП/ №1947/22.07.2005 г., с което са отнети 12 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 30.07.2005 г.; НП №2137/26.07.2005 г., влязло в сила на 03.08.2005 г., с което са отнети 3 к.т.;

НП №1729/07.06.2006 г., влязло в сила на 15.06.2006 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №3047/18.08.2006 г., влязла в сила на 26.08.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2847/08.08.2007 г., влязло в сила на 16.08.2007 г., с което са отнети 3 к.т.; НП№3275/27.08.2007 г., влязло в сила на 04.09.2007 г., с което са отнети 3 к.т. или тези издадени до 2007 г., включително, не са приложени по делото, тъй като със заповед №з-3410/05.12.2012 г. на директора на ОД МВР Бургас са унищожени/л.16 от делото/.

Твърди се, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП.

По молба на И. от 30.05.2018 г./л.28 от делото/ началникът на сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Бургас, му е предоставил справка за отнетите с влезлите в сила наказателни постановление контролни точки, като са отразени и тези, които са му възстановени след проведено обучение, съобразно чл.158, ал.1, т.1 ЗДвП, която е обективирана в писмо, рег.№769-000-9397 от 04.06.2018 г./л.29 от делото/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, заповед №18-0769-001290 от 17.05.2018 г. на началник сектор „Пътна полиция”, ОД МВР Бургас, с която на жалбоподателя е иззето свидетелството за управление на МПС, е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.172, ал.1 ЗДвП и заповед №251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОД МВР

Бургас за делегиране на правомощия на длъжностни лица от МВР за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, сред които изрично по т.1.4 са посочени началниците на групи в сектор „Пътна полиция“/л.30 от делото/. Заповедта на директора на ОД МВР Бургас е издадена на основание заповед №8121з-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл.165, ал.1 ЗДвП, са определени основните структури в Министерство на вътрешните работи, осъществяващи контрол по ЗДвП/л.31 и 32 от делото/.

На второ място, същата е издадена в установената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място, оспореният административен акт е съобразен с приложимия материалния закон и неговата цел и съображенията за това са следните:

Възраженията на И. изложени в жалбата са неоснователни.

Според нормата на чл. 171, т.4 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка-изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон, а именно да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи, когато са отнети всичките му контролни точки и е загубило правоспособността си.

Отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който не го е върнал след като е изгубил правоспособността си поради отнемане на всички контролни точки, е принудителна административна мярка пряко насочена към изпълнение на основната цел на Закона за движението по пътищата - опазване на живота и здравето на участниците в пътното движение - чл.1, ал.2 от с.з. По своя характер тя е преустановителна - цели да бъде преустановено вече започналото и продължаващо правонарушение - управлението на моторно превозно средство без правоспособност. Предпоставката, при която органът е задължен да приложи тази ПАМ е неизпълнение на задължението от водача по чл.157, ал.4 ЗДвП.

Следователно, следва първо да се установи дали е налице предвиденото в чл.157, ал.4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.

С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В релевантните нормативни актове - Наредба №І-139/16.09.2002 г./отм./, Наредба №Із-1959 от 27.12.2007 г./отм./, Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., в сила от 04.02.2013 г., е предвиден максимален размер на контролните точки 39 и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения - чл.3, ал.1 от Наредба № I-139/отм./, съответно чл.4, ал.1 от Наредба № Iз-1959, и чл.6 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г., като в чл.4 от Наредба № І-139 и чл.3 от Наредба № Із-1959 и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. се сочи, че контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено извършването на някое от визираните в ЗДвП и наредбите нарушения. Затова е необходимо съответното наказателно постановление да е влязло в сила. Според чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда.

Следва да се посочи, че наказателното постановление, в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на държавен орган в това му качество. Приложените по делото наказателни постановления са надлежно връчени и подписани лично от жалбоподателя и при положение, че представляват официални свидетелстващи документи и не са оспорени по съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за установените с тях факти.

В конкретния случай, наказателно постановление/НП/ №1947/22.07.2005 г., с което са отнети 12 контролни точки/к.т./, влязло в сила на 30.07.2005 г.; НП №2137/26.07.2005 г., влязло в сила на 03.08.2005 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №1729/07.06.2006 г., влязло в сила на 15.06.2006 г., с което са отнети 3 к.т.; НП №3047/18.08.2006 г., влязла в сила на 26.08.2006 г., с което са отнети 5 к.т.; НП № 2847/08.08.2007 г., влязло в сила на 16.08.2007 г., с което са отнети 3 к.т.;

НП№3275/27.08.2007 г., влязло в сила на 04.09.2007 г., с което са отнети 3 к.т. или тези издадени до 2007 г., включително, с които са отнети общо 29 к.т. не са приложени по делото, тъй като със заповед №з-3410/05.12.2012 г. на директора на ОД МВР Бургас са унищожени/вж. писмо, рег.№769р-3745 от 13.04.2018 г., л.16 от делото/.

В приложената справка картон на водача е отразено, че такива наказателни постановления са издадени/л.11-14 от делото/. Но липсата на документа, въз основа, на който е извършено отнемането на контролните точки значи липса на основание за тяхното отнемане, защото законът изрично е определил акта, чрез който контролните точки се отнемат. Вписвания в информационната система на органа не могат да заместят липсващите наказателни постановление. Следователно, налице е само едно твърдение на административния орган, че тези наказателни постановления са влезли в сила и с тях на различни основания от И. са отнети общо 29 контролни точки.

Към датата на издаване на цитираните наказателни постановления, както и към датата на тяхното унищожаване е в сила Наредба №

I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 97 от 15.10.2002 г., в сила от 15.10.2002 г./Наредба №І-157/. Съгласно чл.30, ал.2 от нея наказателните постановления се съхраняват до изпълнение на наложеното наказание, но не по-малко от пет години. А чл.3 от цитираната разпоредба сочи, че наказателните постановления, в които наред с наложеното наказание е постановено и отнемане на контролни точки, се съхраняват до възстановяване на контролните точки, но не по-малко от пет години. По делото е безспорно, че отнетите с тези наказателни постановления контролни точки не са възстановени- противното би значело да не се отчитат при издаване на заповедта за принудителна мярка. Щом като контролните точки не са били възстановени на жалбоподателя, е налице задължение административния орган да съхранява наказателното постановление и преписката по него. Неизпълнението на това негово задължение препятства възможността съда да прецени надлежно релевантния факт на връчване и с оглед на това на пораждане на правните последици.