Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 414 от 24.08.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 271/2026
Вид
Решение № 414
Подписан
24.08.2026
В сила
24.08.2026
Състав
Теодора Кръстева, Рени Ковачка, Снежана Бакалова

Цитирани разпоредби

  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 129, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20261001000271 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба от „КМДП Груп“ ООД, ЕИК 200058468 против решение № 381/25.03.2026 г. по т. д. № 558/2026 г. на СГС, ТО, 4 състав, с което е потвърден отказа на АВ с № 20260302123044/02.03.2026 г. за вписване на обстоятелствата – промяна в предмета на дейност и промяна в членствения състав на дружеството, чрез прехвърляне на дружествен дял от П. Я. Д. на В. Б. З..

Твърди се, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Подробни съображения са изложени в жалбата.

Съдът като прецени доводите в жалбата и материалите по делото, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите и от лице с право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Основният спорен въпрос по делото е дали е допустимо декларацията по чл.

129, ал. 2 ТЗ да бъде подписана от пълномощник на праводателя на дружествения дял или дали подписаната от Л. Б. З. декларация, като пълномощник на П. Я. Д. следва да бъде кредитирана от длъжностното лице към АВ в производството по вписване на заявените обстоятелства.

САС изцяло споделя изложените от първоинстационния съд мотиви за строго 1 личния характер на изявлението в декларацията, поради което и изпълнение на задължението не може да бъде делегирано на трето лице, независимо от формата на упълномощаване.

Декларацията представлява изявление за знание на определени факти и обстоятелства и деклараторът носи наказателна отговорност за деклариране на неверни данни, а наказателната отговорност в българското право е винаги лична.

Пълномощникът не може да носи наказателна отговорност за чужди действия или факти, които не са му лично известни. Ако се допусне упълномощаване, това би позволило на прехвърлителя да избегне наказателно преследване, прехвърляйки подписването на трето лице.

Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ включва изрична законова дефиниция на субектите, които трябва да представят декларацията, а именно, управителя на дружеството и праводателя, поради което и не е възможна алтернатива, така както е при сключването на договор за покупко – продажба на дялове. Тази норма е въведена с цел да се пресече практиката за прехвърляне на предприятия със задължения към работници на т. нар. „сламени хора“, поради което и изискването за личен подпис има за цел да гарантира, че праводателя осъзнава правните последици от разпореждането с дяловете си.

Ето защо, като е потвърдил отказа на АВ, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Софийския апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 381/25.03.2026 г. по т. д. № 558/2026 г. на СГС, ТО, 4 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3