Определение № 1899 от 03.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1899 гр. Пловдив, 03.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502091 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба с вх. № 24110/31.07.2023г., депозирана от „Агенция за събиране на вземание“ ЕАД, ЕИК 203670940 против определение № 7090/21.06.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по г. д. № 13492/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е допълнено определение № 5995/25.05.2023г., като „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Р. Н. Р., АК-Пловдив сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена правна защита и съдействие на Л. Х. Х., ЕГН ***.

Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземание“ ЕАД релевира подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Жалбоподателят 1 твърди, че така присъденият адвокатски хонорар е прекомерен. Моли съдът да отмени обжалваното определение и да постанови съдебен акт, по силата на който да се присъдят на ответника разноски в размер на 200 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба, с който се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение. Изложени са доводи, че Наредба № 1/2004г. ( Наредбата) не противоречи на правото на ЕС, не ограничава конкуренцията и съдът следва да определи адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА съобразно минималните размери в Наредбата. Моли настоящата инстанция да потвърди атакувания акт.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба по чл.248 от ГПК, с която се иска допълване на Определение № 5995/25/05.2023г., като се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за осъществено процесуално представителство.

С постановеното

Определение №7090/21.06.2023г. първоинстанционният съд е осъдил „Агенция за събиране на вземание“ ЕАД да заплати на адвокат Р. Н. Р. сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за 2 предоставена правна защита и съдействие на Л. Х. Х..

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е правилно.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА.

С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Правото на разноски представлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1. неоснователно предизвикан спор; 2. направени разноски по повод участие в съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото.

Отговорността за разноски е ограничена обективна деликтна отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените 3 такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото - р. 1892014-IV ГО.

Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

Съгласно константната, в т. ч и задължителна практика на ВКС /ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/, при определяне и присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдилищата, с оглед разпоредбите на чл. 36, ал. 2, чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл.

78, ал. 5 от ГПК, вр. Наредба № 1/2004 г. , са обвързани от предвидените в Наредбата минимални размери.

Жалбоподателят навежда довод за противоречие между подзаконов и законов нормативен акт в лицето на Наредбата и чл.36, ал.2 от Задв. Сочи, че Наредбата не отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставената адвокатска услуга, което противостои на чл.36, ал.2 Задв, тъй като възнаграждението не би било обосновано и справедливо. Настоящата инстанция счита това възражение за неоснователно, като констатира, че самата разпоредба на чл.36, ал.2 от Задв. въвежда изискване 4 адвокатският хонорар да не бъде определян под установените в Наредбата минимални размери.

Не се споделят и възраженията на жалбоподателя за наличие на противоречие между правото на ЕС и Наредбата.

Подробни съображения в този смисъл ВКС е изложил в Определение № 28 от 21.01.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2347/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков.

Не е допустимо неприлагане на Наредбата само поради посочената в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C427/16 и C-428/16 на Съда на Европейския съюз евентуалната възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в националното законодателство, с оглед механизма за определянето им, минимални размери на адвокатското възнаграждение. Решението на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Легитимната цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. , забраняващи договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в пон и с ъ к от минималния посочен в Наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и интересите 5 на правосъдието.

Поради това, настоящата инстанция счита, че така определеното от районния съд адвокатско възнаграждение не е прекомерно. В конкретния случай хонорарът на процесуалния представител е определен на основание чл.7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. Адвокат Р. Р. е осъществил процесуално представителство и защита чрез депозиране на отговор на искова молба. Към нея са приложени договор за правна защита и съдействие от 14.11.2022г. за предоставяне на безплатна правна помощ по г. д. № 13492/2022г. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. и пълномощно от 14.11.2022г. в полза на адвокат Р. Н. Р.. С оглед цената на иска – 707,42 лева – така определеният хонорар е в съответствие с изискванията на Наредбата, в която 400 лева представляват минимално дължимото.

Предвид горното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 7090/21.06.2023г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по г. д. № 13492/2022г. по описа на РС Пловдив, с което е допълнено определение № 5995/25.05.2023г., като „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на адвокат Р. Н. Р., 6

АК-Пловдив сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатски хонорар, определен по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена правна защита и съдействие на Л. Х. Х..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7