Решение № 571 от 20.07.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 808/2026
- Вид
- Решение № 571
- Подписан
- 20.07.2026
- В сила
- 20.07.2026
- Състав
- Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, Веселка Георгиева Узунова
Цитирани разпоредби
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.2, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.38, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.40, ал.1 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.50 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.51, ал.2 · Закон за управление на етажната собственост
- чл.6, ал.1, т.10 · Закон за управление на етажната собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 571 гр. Бургас, 20.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Недялка П. Пенева
Членове:
Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500808 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. Д. К. и на К. М. К., двамата граждани на ***, чрез назначения им от съда особен представител адв.Невена Пожарлиева, срещу Решение № 29/26.02.2026 г. по гр.д.20242160100443/2024 г. по описа на Районен съд Поморие, с което всеки от двамата въззивници е осъден да заплати на ищеца Етажната собственост на сграда Д (Делта) с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие в комплекс „Сънсет Ризорт”, гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ № 219, представлявана от Манол Радостинов Манолов, в качеството му на управител и представляващ „Кондо Мениджмънт“ ЕООД, съобразно с квотата си на собственост 1/2 ид.ч. в притежавания от него самостоятелен обект в ищцовата ЕС следните суми: сумата 1 476 лв, с равностойност 754,67 евро представляващи дължима вноска за управление и поддръжка на общите части на сградата за 2021 г. съгласно решение на ОС на ЕС от 24/25.06.2021 г.; сумата 275,21 лв с равностойност 140,71 евро обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.02.2023 г. до 15.07.2024 г.; законната лихва от 17.07.2024 г. - датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; както и сумата 1 261,54 лв с равностойност 645,01 евро - разноски по делото.
Твърди се, че обжалваното решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие на събраните по делото доказателства, на материалния закон, на установената практика на съдилищата, като доказателствата по делото са тълкувани превратно, единствено и само в полза на „Кондо мениджмънт” ЕООД, и са пренебрегнати важни обстоятелства, 1 свързани с действителното фактическо положение в конкретния случай.
Посочва се, че съдът неправилно е уважил предявените искове, за годишна вноска за управление и поддръжка на ЕС за 2021 г., без да обсъди доводите на ответниците за недължимост на претендираните от ищеца суми, поради факта, че никой не е пребивавал през календарната 2021 г. в този имот, за да се дължи вноска за управлението и поддръжката му за 2021 г., поради което на основание чл.51, ал.2, предл.2-ро от ЗУЕС, в редакцията на нормата от 2016 г., действала до изменението, извършено със ЗИД на ЗУЕС от 15.09.2023 г., за ответниците не е налице задължение за заплащане на търсените суми. Твърди се, че взетите от ОС решения в нарушение на тези изисквания не пораждат задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън правомощията на ОС да определи кръга на лицата, които не заплащат разходите за общите части.
Твърди се, че от приложените по делото съдебни съобщения, адресирани до ответниците, се установява, че нито един от собствениците не е открит на адреса, както и че „комплекс „Сънсет ризорт“ е затворен и не функционира от месец октомври 2022 г.“.
На следващо място се твърди, че съдът не е обсъдил и довода на ответната страна, че в конкретния случай не е налице и предвиденото в чл.2, ал.2 ЗУЕС изключение, уреждащо особен режим на управление на общите части в жилищен комплекс от затворен тип - с писмен договор с нотариална заверка на подписите между инвеститора и собствениците на самостоятелни обекти.
Оспорват се като необосновани и изводите на съда, че са били изпратени на електронен адрес покани до ответниците за плащане на вноската за управление и поддръжка, от което се установявало, че те са уведомени за дължимата сума и за банковата сметка, по която следва да се плати сумата.
Твърди се, че от приложените по делото покани е видно, че ищецът не е изпълнил надлежно задължението си, произтичащо от взетите решения по т.5 от проведеното на 24/25.06.2021 г. ОС - да посочи изрично на всеки собственик, чрез изпращане на мейл на предоставена от него електронна поща, банковата сметка, по която трябва да се заплати годишната парична вноска за разходите за управление и поддържане на общите части на сграда D /Делта/ за 2021 г., както и да укаже изрично на всеки собственик срока за плащане на вноската. В този смисъл се твърди, че такъв имейл, с посочена банкова сметка на управителя на ЕС на сграда D /Делта/, който към този момент е бил „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, както и с посочена годишна парична вноска за разходите за управление и поддържане на общите части на сграда D /Делта/ за 2021 г., веднага след провеждане на ОС е бил адресиран до ответника Д. К. (но с посочена банкова сметка на “Поморие мениджмънт 2” ЕООД), като такъв изобщо не е бил изпратен до ответника К. К..
Твърди се, че решенията от проведеното на 24/25.06.2021 г. ОСЕС на сграда D /Делта/ са били обжалвани, при което съдът е наложил обезпечителна мярка „Спиране на решенията на ОС на ЕС“, която обезпечителна мярка е била отменена с Определение на РС Поморие, влязло в сила на 10.02.2023 г. Твърди се, че след отмяната на обезпечителната мярка и възобновяване на изпълнението на решенията от проведеното на 24/25.06.2021г. ОСЕС, управителят на ЕС на сграда D /Делта/ - „Кондо мениджмънт“ЕООД, не е изпратил изрични имейли до ответниците Д. К. и К.
К., не ги е уведомил изрично за отмяната на наложената обезпечителна мярка „Спиране на решенията на ОС на ЕС“, не е посочил изрично собствената си 2 банкова си сметка, която е различна от банковата сметка на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, не е указал изрично на ответниците конкретен срок за плащане на вноските за управление и поддръжка на общите части на сграда D /Делта/ за 2021 г., след възобновяване изпълнението на решенията на ОСЕС от 24/25.06.2021 г.
По изложените съображения се твърди, че е неоснователна претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2023 г. до 15.07.2024 г., съотв.е неправилно решението на първоинстанционния съд в частта, с която е уважена акцесорната претенция с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 11.02.2023 г. ( денят следващ датата на влизане в сила на определението на съда, с което е отменено спирането на решенията на ОС на ЕС ) до 15.07.2024г., в размер на 275,21 лв. за всеки един от ответниците.
Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявените срещу ответниците искове. Претендира се присъждане на възнаграждение за особен представител за всеки един от въззивниците.
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемите - Етажните собственици на сграда D (Делта) с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, в комплекс „Сънсет ризорт”, представлявани от управителя на Етажната собственост „Кондо мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 206315706, са представили писмен отговор в законовия срок, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна.
Оспорено е оплакването на въззивниците, че поради това, че не са ползвали имота си, на основание чл.51, ал.2, предл.2-ро от ЗУЕС /в редакцията му към 2021 г./, претендираната парична вноска не се дължи. Твърди се, че по делото не са представени доказателства, че имотът не е бил ползван или обитаван за претендирания период - 2021 г. Твърди се, че в тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своето възражение, а доколкото в случая се касае за доказване на отрицателен факт, същият подлежи на установяване чрез проведено доказване на положителни факти, обосноваващи извод за верността на отрицателното твърдение. Посочва се, че съгласно категоричната практиката на ВКС, във връзка с хипотезата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС /в редакция действаща към процесния период/, тежестта на доказване, че имотът не се обитава, лежи на етажния собственик.
По отношение на изложеното за приложение на чл.2, ал.2 от ЗУЕС се твърди, че е неоснователно.
Оспорено е като неоснователно твърдението във въззивната жалба за неправилност на обжалваното решение защото съдът неправилно бил приел, че са били изпратени покани за плащане до ответниците. Твърди се, че на ответниците е изпратена покана за плащане с посочена банкова сметка за плащане от управителя на етажната собственост действащ през 2021 г. „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, за което в първоинстанционното производство са представени съответните доказателства - електронно писмо покана за плащане.
Посочва се, че съгласно чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, и взетите решения на ОСЕС от 24/25.06.2021 г., всички собственици в етажната собственост са длъжни да заплащат разходите за управление и поддържане на общите части 3 на сградата.
Твърди се, че банкова сметка за плащане на претенцията е посочена и в исковата молба, но плащане от ответниците и към момента не е извършено, поради което правилно е присъдено от първата инстанция обезщетение за забава.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски за въззивното производство. Също не представят нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемата Етажна собственост на сграда Д (Делта) с идентификатор *** в комплекс „Сънсет Ризорт” гр.Поморие, ул.“Княз Борис I“ № 219, за осъждане на всеки от ответниците Д. Д. К и К. М.
К., двамата граждани на ***, да заплати на ищцовата ЕС сумата от 1 476 лв, представляваща съобразно с квотата си в собствеността притежавания от тях в процесната сграда апартамент № 21, ет.4, от дължимата за СОС вноска за управление и поддръжка на общите части за 2021 г., съгласно решение на ОСЕС от 24/25.06.2021 г., ведно с по 275,21 лв - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 11.02.2023 г. до 15.07.2024 г., както и законната лихва от 12.07.2024 г. датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Предявени са при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, вр.чл.51 ЗУЕС, и иск по чл.86 ЗЗД.
Особеният представител назначен на ответниците по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е оспорил исковете като неоснователни с писмен отговор в законовия срок. Заявено е, че имотът на ответниците в ЕС изобщо не е бил обитаван в периода 2022-2023 г., поради което, съгласно чл.51, ал.2, предл.2 ЗУЕС (в редакцията му до промяната на тази норма считано от 15.09.2023 г.) за ответниците не е налице основание за заплащане на тези суми. На второ място се твърди, че ищецът, чрез управителя на ЕС, не е уведомил ответниците за размера на дължимите от тях суми, както и за сметката, по която биха могли да ги преведат.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените искове като е приел, че сумите да дължими от ответниците на основание влязло в сила решение на ОС на ищцовата ЕС.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Установява се от представения по делото нотариален акт (л.10-11), че ответниците са собственици на апартамент № ***, находящ се в ***, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, сграда Д (Делта), комплекс 4
„Сънсет ризорт“ гр.Поморие.
Видно от представени те по делото доказателства (Протокол от ОС на собствениците на сграда Д (Делта) ) в комплекс „Сънсет ризорт“ гр.Поморие; решение № 20 от 11.02.2022 г. по гр.д.550/2021 г. на РС Поморие, решение № 1315 от 14.12.2022 г. по в.гр.д.1517/2022 г. на БОС, решение № 108 от 27.06.2022 г. по гр.д.562/2021 г. на РС Поморие и решение № 529 от 01.06.2022 г. по в.гр.д.497/2022 г. на БОС), на проведеното на 24-25.06.2021 г. общото събрание на ищцовата ЕС, по т.3 от дневния ред е приет бюджет за приходите и разходите на етажната собственост, а с решение по т.4 от дневния ред е определен размерът на дължимите от етажните собственици за притежаваните от тях обекти вноски за управление и поддръжка за 2021 г. и за 2022 г., конкретно посочени в приходната част на приетия бюджет. След отхвърляне с изброените по-горе съдебни решения на исковете на етажни собственици за отмяна на взетите на това ОС решения, същите са се стабилизирали.