Решение № 5598 от 10.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10.12.2019 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Варненски районен съд гражданско отделение

На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ при секретар Ана

Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов гражданско дело № 5930 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.

„ ХVІІІ-та” от

ГПК вр. чл.

422 вр. чл. 415 ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „*****, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***7, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на В.Н.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***1, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д.

№ 2878/2019г. на

ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от:

722,45 лв. /седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем №5410759/19.01.2018г., сключен с *****, като задължението е прехвърлено на заявителя *****на 03.12.2018 г. с

Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата 100,26 лв. /сто лева и двадесет и шест стотинки/, договорна лихва за периода от дата на първа вноска – 18.02.2018 г. до 16.10.2018 г. - дата на последна вноска; сумата 309,15 лв. /триста и девет лева и петнадесет стотинки/, такса за експресно разглежданена документи, сумата

309,33 лв. /триста и девет лева и тридесет и три стотинки/, неустойка за неизпълнение на задължение за периода от

23.01.2018 г. до 16.10.2018 г., сумата 85,00 лв. /осемдесет и пет лева/ разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 13,52 лв. /тринадесет лева и петдесет и две стотинки/ лихва за забава за периода 17.10.2018 г. до 11.02.2019 г. върху сумата от 722,45 лв.

В исковата молба се сочи, че на 19.01.2018г. между и

„*****бил сключен Договор за заем №5410759/19.01.2018 г, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 900 лв. Договорено било възнаграждение в размер на 100,26лв. Заемателят заявил и услуга за експресно разглеждане на документи, за която дължи такса 309,15 лв. Общото задължение по договора възлизало на 1455.48 лв., която сума била разсрочена на 9 месечни вноски - всяка по 161.72 лв. с краен падеж 16.10.2018г. Поради неизпълнение на уговорено задължение на заемателя да представи банкова гаранция или поръчител, била начислена и неустойка в размер на 397,71лева, която била разпределена на 9 равни части към погасителните вноски.

По договора били извършени плащания на стойност 572 лв. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на другите вноски на падежите им е начислена съобразно договора такса разходи за събирането на задълженията и обезщетение за забавено плащане върху непогасената главница от 722,45 лв. в размер на законната лихва, считано от крайния падеж за връщане на заема. По силата на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата

03.12.2018г. и Приложение от 01.12.2016 г., „*****прехвърлил н.*****, ЕИК ***** цялото непогасено вземане по договора за заем. За извършеното прехвърляне ответника бил уведомен с исковата молба.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Не оспорва наличието на договор за заем между ответника и третото за производството лице „*****, и получаването на сумата от 900 лв. по него. Оспорва редовното уведомяване на длъжника за извършена цесия. Счита, че договора за заем е недействителен на осн. чл. 22 вр. чл.10 ал.1, чл.

11 ал. 1 т.7- т. 12 и т.20 и ал. 2, чл. 11 ал.2, чл. 12 ал.1 т.7-т.9 от ЗПК.

Възразява срещу уговорената неустойка по т. 5 и такса по т. 1.3 от договора като противоречащи на чл. 143 ЗЗ, и на чл. 10а и чл. 19 ал. 3 от ЗПК. Твърди, че чрез плащане е погасено цялото задължение по договора равно на получената сума. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От приложеното ч.гр.д. № 2878/2019г. на ВРС се установява, че в полза н. „*****, ЕИК ***** е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.Н.Ч., ЕГН:********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба.

От писмените доказателства - копия от: договор за паричен заем № 5410759 по 19 Януари 2018г.с тарифа на ,,*****, относима към договора; рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. между ,,*****и ,,*****с Приложение № 1 от 01.12.2018г., и потвърждение към него; уведомление за цесия; пълномощно от цедента за извършване на уведомление за цесията от негово име, се установява, че: на 19.01.2018г. между В.Н.Ч. и „*****бил сключен Договор за заем №5410759/19.01.2018г, съгласно който дружеството като заемодател предоставил на ответника сума в размер на 900 лв. Договорено било възнаграждение в размер на 40,3% на година. Заемателят заявил и услуга за експресно разглеждане на документи при такса 391,71лв. Общото задължение по договора възлизало на 1455.48 лв., която сума била разсрочена на 9 месечни вноски - всяка по 161.72 лв. с краен падеж 16.10.2018г. Било уговорено задължение на заемателя да представи банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 397,71 лева, която била разпределена на 9 равни части към погасителните вноски. По договора били извършени плащания на стойност 572 лв. Поради неизпълнение на задължението за погасяване на другите вноски на падежите им е начислена съобразно договора такса разходи за събирането на задълженията и обезщетение за забавено плащане върху непогасената главница от 722,45 лв. в размер на законната лихва, считано от крайния падеж за връщане на заема. По силата на Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от дата

03.12.2018г. и Приложение от 01.12.2016 г., „*****прехвърлил н.*****, ЕИК ***** цялото непогасено вземане по договора за заем.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 79 вр. чл. 99