Определение № 4079 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4079 гр. София, 15.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002102327 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 82/23.01.2024 г. по гр.д. № 2640/2023 г., с което Софийският апелативен съд, потвърждавайки решение № 260945/11.07.2023 г. по гр.д. № 7392/2020 г. на Софийски градски съд, е отхвърлил исковете на Н. Й. Б. и Е. З. Б. срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗОДОВ и чл. 2в ЗОДОВ за суми от по 5 000 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за суми от по 880 555.57 лв.– законни лихви за периода 26.10.2018 г. – 22.07.2020 г.

Решението се обжалва от Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, които са от значение за решаването на спора?

2.

Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доводите и възраженията на страните, да извърши преценка на доказателствата, да направи фактически констатации и правни изводи, за да обоснове защо намира за неоснователни оплакванията в жалбата?

3.

Длъжен ли е въззивният съд да допусне доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения?

4. Приложими ли са правните стандарти, установени от ЕСПЧ в решението по делото „Я.

З. срещу България“ към случай като настоящия, в който ищците твърдят, че изначално не е съществувала необходимост от издаването на европейска заповед за арест (ЕЗА) и от арестуването на г-н и г-жа Б. в Ница, респ. от задържането им в ареста във Франция, тъй като формалната цел на извършеното с ЕЗА „прокурорско задържане“ за 72 часа е могла да бъде реализирана чрез арест на 1 летището в София на 26.10.2018 г., поради което формалното издаване на ЕЗА е целяло да постигне други, нелегитимни цели?

5.

Длъжен ли е бил въззивният съд да събере сочените от ищците доказателства в установяване на твърденията, че е било нарушено изискването за добросъвестност на властите при издаването на ЕЗА и при арестуването им, включително при неоттеглянето на ЕЗА при ясни данни, че ищците се завръщат в България?

6.

Действал ли е добросъвестно национален орган, който е издал ЕЗА при наличие на данни, че на издирваните лица им предстои връщане в изпращащата държава?

7. Освобождават ли се от отговорност за издаването и привеждането в изпълнение на ЕЗА българските власти, след като арестът фактически е осъществен от институции на друга държава, която не би имала такива правомощия без издадената ЕЗА?

8. Налице ли е презумпция, че ще се укрият лица, спрямо които са повдигнати обвинения в тяхно отсъствие при участието на служебно назначени адвокати?

9.

Когато съдът смята, че е допуснато нарушение „по отношение на изискванията за ефективна съдебна защита“ при издадена ЕЗА, тъй като националното право не предвижда предварителен съдебен контрол на постановлението за задържане или на решението за издаване на ЕЗА, длъжен ли е да присъди обезщетение за вреди, ако засегнатите лица по същество са направили оплаквания за неправомерно издаване на ЕЗА в производствата по определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и в производствата по искане за промяна на тази мярка, без да са посочили изрично коя точно норма и правен принцип са нарушени?

10. Трябва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2 ЗОДОВ, да отчете всички релевантни факти и обстоятелства и да съобрази всички аргументи (правни и фактически) на ищците при преценка за наличието на предпоставки за наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и за липсата на основание за нейната отмяна?

11. Длъжна ли е изпращащата държава да предостави своевременно превод на говоримия език за лицата, спрямо които е издадена ЕЗА, и липсата на такъв превод в продължение на 15 дни представлява ли нарушение на чл. 5, § 2 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (КПЧОС)?

12. Нарушени ли са изискванията на КПЧОС, когато комуникацията на задържаните лица и техните адвокати се е осъществявала в присъствието на други задържани, на случайни посетители и на служители на администрацията на следствения арест, на които стават достояние разговорите между адвокатите и задържаните?

Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), и твърдят, че № № 1 – 3 въззивният съд е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 236, ал. 2, чл. 269, изр. 2 и чл. 266, ал. 3 ГПК (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), а останалите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, включително защото част от тях въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ЕСПЧ в решения, на които касаторите се позовават (допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество обосновават всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендират разноските по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България, ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно.

2

В обжалваното решение въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

С постановление от 22.10.2018 г. ищецът Н. Б. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 6, чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, а неговата съпруга ищцата Е. Б. е привлечена като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 6, чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и 7, вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 НК. Постановленията са издадени в отсъствието на обвинените ищци при условията по чл. 269, ал. 3 НПК и са връчени на 23.10.2018 г. на назначения им служебен защитник.

На 23.10.2018 г. Специализираната прокуратура постановява задържането им за срок 72 часа, за да осигури довеждането им пред съда за внасяне на мярката за неотклонение „задържане под стража“ по повдигнатите обвинения (чл. 64, ал. 2 НПК). Тъй като ищците не са намерени от органите на досъдебното производство, на 23.10.2018 г. са обявени за общодържавно издирване.

След проверка е установено, че на 15.09.2018 г. ищецът, а на 21.09.2018 г. ищцата са напуснали страната и са в Република Франция. На 23.10.2018 г. са издадени две ЕЗА за екстрадирането им в България.

По това време семейство Б. търси квартира във Франция за трите си малолетни деца, които там са започнали училище. От Франция г-жа Б. организира тържество за рождения си ден на 28.10.2018 г., за провеждането на което семейството планира да се завърне в България и в началото на м. октомври 2018 г. запазва места за полет на 26.10.2018 г. Ница-София. На 24.10.2018 г. ищецът провежда телефонен разговор с полицейски служител, при който го уведомява за планираното им завръщане и поема ангажимент за съдействие на разследващите органи. Уговорят дата и час за разпити на ищците.

На 26.10.2018 г. по издадените срещу тях ЕЗА те са арестувани от френските власти на летището в Ница. Задържани са под стража във връзка с образувано производство пред Апелативния съд на Екс-ен-Прованс по екстрадирането.

С постановления от 02.11.2018 г. към обвиненията срещу всеки ищец са добавени нови.

Френският съд е уведомен с две нови ЕЗА, издадени на същата дата.

На 26.11.2018 г. френският съд уважава искането за екстрадиция с акт, който влиза в сила като необжалван от ищците. На 06.12.2018 г. те са транспортирани до летище София и задържани по постановлението на прокуратурата от 23.10.2018 г.

По искане на Прокуратурата с определение от 07.12.2018 г. наказателният съд взема мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо всеки ищец. В преценката по чл. 63, ал. 1 НК съдът е приел, че няма опасност да се укрият, но е налице обосновано предположение да са извършили престъпленията, за които са обвинени, като са преценени предвидените за тях наказания и е направен извод за риск да извършат други престъпления.

Ищците обжалват определението, но то е потвърдено от втората инстанция с определение от 13.12.2018 г. Мотивите на първата инстанция са споделени и допълнени с извод, че е възможно ищците да се укрият – те са били екстрадирани от Франция и разполагат с финансови ресурси и контакти в чужбина.

Ищците инициират производства за отмяна или изменение на мярката за неотклонение „задържане под стража“ (чл. 65 НПК).

Първата молба на ищеца е отхвърлена от наказателния съд с определение от 01.02.2019 г., което е обжалвано и потвърдено от втората инстанция с определение от 07.02.2019 г.

3

Втората молба на ищеца е отхвърлена от наказателния съд с определение от 11.04.2019 г., което е обжалвано и потвърдено от втората инстанция с определение от 18.04.2019 г.

Третата молба на ищеца е отхвърлена от наказателния съд с определение от 26.06.2019 г., което е обжалвано и потвърдено от втората инстанция с определение от 04.07.2019 г. от втората инстанция. В това производство е отхвърлено искане на защитниците за преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 26 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13.06.2002 г. за европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държави-членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26.02.2009 г. по въпроса, дали чл. 26 от Рамковото решение изисква времето на задържането на ищеца във Франция по ЕЗА да се зачете към срока по чл. 63, ал. 4 НПК по мярката за неотклонение „задържане под стража“. Наказателният съд е приел, че разпоредбата е точна и ясна и от нея следва отрицателен отговор.

Наказателният съд отново разглежда въпроса за отмяната или изменение на мярката за неотклонение. След внасяне на обвинителния акт с определение от 09.08.2019 г. искането е оставено без уважение. Определението е обжалвано и потвърдено с определение от 23.08.2019 г.

Ново искане на ищеца за отмяна или изменение на мярката отново е оставено без уважение с определение от 24.09. 2019 г., което е обжалвано и потвърдено от втората инстанция с определение от 09.10.2019 г.

Първата молба на ищцата по чл. 65 НПК е оставена без уважение с определение от 13.02.2019 г., което е обжалвано и потвърдено от втората инстанция с определение от 19.02.2019 г.

Прието е, че по отношение на нея са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 НПК – обосновано предположение да е извършила престъпленията, за които е обвинена, и има опасност да извърши друго престъпление, като първата инстанция е приела да има, а втората – да няма опасност и да се укрие. Съдилищата са приели, че няма медицински или семейни причини, които да налагат изменение на мярката.

Втората молба на ищцата по чл. 65 НПК е оставена без уважение с определение от 20.05.2019 г., потвърдено с определение от 06.06.2019 г. Отхвърлено е и нейно искане за преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 26 от Рамковото решение по въпроса дали времето на задържането във Франция по ЕЗА следва да се зачете към срока по чл. 63, ал. 4 НПК.

Наказателният съд е приел, че разпоредбата е точна и ясна и от нея категорично следва отрицателен отговор. Развил е и съображения, основани на задължителното действие на ТР № 1 по тълк.д. № 1/2002 г. ОСНК на ВКС. Не са възприети аргументите на защитата за здравословни проблеми и необходимост от лечение на ищцата, както и за необходимост лично да се грижи за трите деца на семейство Б..

Третото искане на ищцата е направено след внасяне на обвинителния акт и е оставено без уважение с протоколно определение от 20.05.2019 г., което е обжалвано и потвърдено от втората инстанция с определение от 06.06.2019 г.

С постановление от 12.07.2019 г. въз основа на документи за нужда от хоспитализация и оперативно лечение на ищцата Прокуратурата изменя мярката й за неотклонение в „подписка“.