Решение № 3058 от 20.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18399/2023
- Вид
- Решение № 3058
- Подписан
- 20.02.2024
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в, ал. 3, т. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 5, т. 8 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 151, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.156 · Закон за енергетиката
- §1, т.42 · Закон за енергетиката
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 61, ал. 1 · Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3058 гр. София, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20231110118399 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д.
Я. Д. и Ю. Я. Д., с която са предявени следните установителни искове: искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата от 3258.08 лева - незаплатена главница за доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835, за периода 01.05.2019г. - 30.04.2021г., както и за сумата от 54.30 лева - главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.10.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК- 07.11.2022г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуването на вземане за сумата от 578.15 лева - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. – 24.10.2022г. и 11.55 лева - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 24.10.2022г.
Вземанията се претендират от ответниците при квоти от 3/4 части от ответника Д. Я. Д. и 1/4 част от ответника Ю. Я. Д..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника Д. Я. Д., като собственик на 3/4 ид.ч. от процесния имот, както и с ответника Ю. Я. Д., като 1 собственик на 1/4 ид.ч. от същия, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 56, находящ се в гр.София, ж.к. „Зона Б-5“, бл. 14, вх. В, ет. 2, абонатен номер 205835, като ответниците имали задължение за заплащане на стойността на потребената за жилището топлинна енергия и цената на осъщественото дялово разпределение, но не са сторили това. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведеното заповедно производство и издадената в полза на „Топлофикация София“ ЕАД заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 60233/2022г. по описа на СРС, 55-ти състав, и дадени указания от заповедния съд по чл.415 ГПК по отношение на ответниците. Представя писмени доказателства, прави искания за допускане на експертизи, за събиране на доказателства по реда на чл. 190 ГПК, както и за привличане на трето лице- помагач.
Претендира разноски.
Ответникът Д. Я. Д. оспорва исковата претенция по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, с оглед периодичността на плащанията. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя писмено доказателство. Претендира разноски.
Ответникът Ю. Я. Д. оспорва исковата претенция по основание. Поддържа, че не се намира в облигационна връзка с ищеца, доколкото не е собственик и титуляр на право на ползване за процесния имот. В тази връзка твърди, че въз основа на одобрена от съда съдебна спогодба за делба от 10.04.1985г. процесният имот е поставен в дял и е изключителна собственост на ответника Д. Я. Д., с оглед на което единствено другият ответник се явява задължен за претендираните от ищеца вземания. Прави евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Прави искане за издаване на съдебно удостоверение. Претендира разноски.
Конституираното трето лице-помагач „МХ Елвеко“ ООД представя изисканите документи и твърди, че услугата дялово разпределение е извършвана.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е Протокол от 29.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с ET “Аква Билдинг“ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от 09.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – ET “Аква Билдинг“. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота.
2
За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.
Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „МХ Елвеко“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена с 4 броя отоплителни тела с уреди с редовни отчети през процесния период. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за периода 05.19г.-12.19г. е на база за два броя потребители, а след този период и монтаж на два броя водомера – по отчет. Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал. 1, т.6.1.1. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 191 кв.м. и този на ЕС – 10817 кв.м. През процесния период не е начислявана „служебна енергия“.
Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 3634.74 лева, от които 2309.33 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 1325.08 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 3258.49 лева – главница топлинна енергия, който размер е по-голям от търсения с 0.41 лева.
Няма основание да не бъде кредитирана експертизата поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.
Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.
Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.
3
Видно от представените по делото доказателства – протокол от 10.04.1986г. по гр.д. № 4136/1985г. по описа на СРС, апартамент № 56 в блок „Б“, вход „Б“, на 2 етаж, находящ се на ***-центъра, зона Б-5, се поставя в общ дял и изключителна собственост на Цветанка Стайкова Д. и Д. Я. Д., а дял втори - апартамент № 57 в блок „Б“, вход ‚Б“ на 2 етаж, находящ се на ***-центъра зона Б-5 е поставен в дял на Юлияна Я.
Здравкова.
Съгласно удостоверение за идентичност, жилищна сграда – многофамила с шест входа, отразена с идентификатор *** в КККР, одобрени със заповед № РД-1832/01.04.2016г. на ИД на АГКК, попадаща в кв. 236 по плана на м. „Пробив бул. Пенчо Славейков“, находяща се на територията на ж.к. Зона Б-5 /старо име кв. Априлски/, район Възраждане, Столична община, описвана с адрес кв. Априлски, блок 14, има следния настоящ адрес ж.к. Зона Б-5, блок 14 с вх. А, Б, В, Г, Д и Е.
От справка на ищеца се установява, че аб. № 205835 на Димитринка Я. Д. е бил за ап.1, аб.1, след промяната – ап. 56, аб.1.
Видно е от служебно изисканата справка от АВ, че през 2004г. Ю. Я. Здравкова се е разпоредила с правото си на собственост върху апартамент № 57 в блок „Б“, вход ‚Б“ на 2 етаж, находящ се на ***-центъра зона Б-5 в полза на трето за спора лице.
Представена е молба /л.16/, подадена от Димитринка Я. Д. до ищеца, с която моли да бъде открита партида на горепосочения в молбата адрес – гр. София, Зона Б-5, ул.
„Одрин“ блок 14, вх. В, ет. 2, ап. 1, като е посочено, че семейството се състои от двама души.
При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, 4 извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.