Определение № 692 от 07.11.2017, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 692 гр. Пазарджик, 07.11.2017 г.

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в закрито заседание, на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ

ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 79/2017 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Образувано е по предявен иск от „Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, ет. 1, ап. 4, срещу „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Щърково, общ. Лесичево, област Пазарджик, ул. „Втора“ № 3, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

С исковата молба ищецът е направил искане за приемане на представени писмени доказателства и прилагане на ч. гр. д. № 623/2017 г. по описа на РС – Пазарджик /заповедното производство/.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Еко Агро Дар“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който е поискал привличане на В.И.С., като трето лице - помагач на страната на ответника, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК. С определение № 434 от 05.07.2017 г. съдът е уважил искането, като е конституирал същото. Във връзка с оспорването на датата на издаване на процесния запис на заповед, датата на приемането му за плащане в по-късен (необозначен) момент, датата на Протокол от 12.05.2016 г. за проведено ОС на съдружниците на ответника и подписа на В. М.К., положен в протокола, се иска откриване на производство по оспорване истиността на тези документи с въпроси дали датата „12.06.“ в записа на заповед и изписването ръкописно на имената на В.И.С. са изпълнени от това лице или от друго, със същата химикална паста и по едно и също време, дали подписът на съдружника В.М.в Протокола е изпълнен от него или друго лице? Направено е доказателствено искане на основание чл. 190 от ГПК да се задължи третото лице – помагач В.С. да представи оригинала на Протокол от 12.05.2016 г. за проведено Общо събрание на съдружниците на „Еко Агро Дар“

ООД. Моли се съдът да изиска копия от преписки от Районна и Окръжна прокуратура – Пазарджик.

Постъпил е отговор от третото лице – помагач на страната на ответника В.И.С.. Моли се за приемане на представени писмени доказателства и допускане на гласни – двама свидетели при режим на довеждане Е. Д. Г.– бивш съдружник при ответника и Катя Тодорова – счетоводител за установяване на отказа на съдружниците да платят на ищеца дължимата сума по договора от 12.06.2016 г. за проучване за техническа осъществимост на инвестиционен проект, сключен с ищцовото дружество.

В срока по чл.

372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба. Оспорва се приемането на представени от ответника писмени доказателства, като относими за вътрешните отношения между ответното дружество и неговия управител, но неотносими за настоящото производство, както и се оспорва допускане на експертизите.

В срока по чл.

373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържа изложеното в отговора. Моли се за допускане на трима свидетели при режим на довеждане, които да установят обстоятелства по твърденията за нищожност на записа на заповед поради накърняване на добрите нрави, липса на съгласие на дружеството, привидна сделка и сделка, сключена във вреда на дружеството.

По допустимостта на претенциите:

Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В конкретния случай правото на иск на кредитора е обвързано от депозирано от длъжника в заповедното производство в срок надлежно възражение. При обусловеността на правото на иск на ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 от ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство, като преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск (така т.10а от ТР № 4/2013 г.).

От изисканото и приложено по настоящото дело ч. гр. д. № 623/2017 г. на РС – Пазарджик по образуваното заповедно производство се установява, че заповедта за незабавно изпълнение (чрез връчване на ПДИ) е връчена на ответника на 02.03.2017 г. Възражението по чл. 414 от ГПК е подадено на 14.03.2017 г., т. е. същото е в 2-седмичния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Ищецът е уведомен за депозираното възражение на 07.04.2017 г., като искът е предявен на 05.05.2017 г., видно от пощ. клеймо, т.е. същият е в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и е допустим.

Легитимацията на страните съответства на твърденията за неизпълнение на парично задължение по запис на заповед, издадена заповед за незабавно изпълнение и депозирано възражение от длъжника.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени с исковата молба писмени доказателства е основателно.

По направеното доказателствено искане за откриване на производство по оспорване истиността на записа на заповед и протокол от 12.05.2016 г., съдът приема следното:

Изрично ответникът заявява, че не оспорва, че процесният запис на заповед е подписан от В.И.С., действаща като управител на дружеството. Следователно не се оспорва формалната доказателствена сила на документа, а именно, че материализираното в него изявление изхожда от лицето, подписало документа като негов автор. В тази връзка, доколкото не се оспорва автентичността на документа, ирелевантен е отговорът на въпроса дали ръкописното изписване на името на издателя е на лицето, което е подписало същия, тъй като това няма да промени извода, че менителничният документ е подписан от В.С.. Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ не изисква изписване на имената на издателя.

Съгласно чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, т. е. когато датата е включена в съдържанието му (както е в случая предвид изискването на чл. 535, т. 6 ТЗ), всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне, при съответните процесуални ограничения относно доказването (чл. 164, ал. 1, т. 1 и т. 6 и чл. 165, ал. 2 от ГПК). При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл. 181, ал. 1 от ГПК относно достоверната дата, т. к. нейни адресати са само трети спрямо документа лица, а представляваното дружество не е трето лице по смисъла на цитираната разпоредба.

Оспорването на достоверността на датата не се извършва по реда на чл. 193 от ГПК, доколкото наличието или липсата на достоверна дата, не се отразява на автентичността на документа.

С оглед на изложеното, принципно няма пречка да се установява недостоверността на датата на издаване на документа, но във всеки случай страната, която навежда подобно оспорване следва да има интерес от това. Оспорване само по себе си без значение за изхода на делото е недопустимо - съдът допуска доказателства, които имат значение за решаване на делото съгласно чл. 159, ал. 1 от ГПК.

В случая направеното формално оспорване на датата на издаване на записа на заповед не е подкрепено с твърдения, обосноваващи правен интерес от направеното оспорване, т. е. не се сочи какви ще са правните последици от евентуалното установяване антидатирането на посочения документ и по какъв начин това би повлияло на изхода на делото /напр. не се твърди, че записът на заповед е подписан на дата, на която подписалият за издател не е бил представляващ дружеството и по този начин не обвързва представляваното лице/. С оглед на изложеното искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК е неоснователно.

ІІ. Не се оспорва от ответника, че записът на заповед е издаден с падеж на определена дата – 01.02.2017 г. При това положение ирелевантно за изхода на делото се явява установяване на обстоятелството кога точно е предявен за плащане менителничният ефект.

ІІІ. Представеният

Протокол от 12.05.2016 г. за проведено ОСС на ответника също е неотносим за изхода на спора по настоящото дело, поради което установяването на неговата неавтентичност е ирелевантно обстоятелство.

В производството по установителния иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В тази връзка следва да се посочи, че нито ищецът, нито ответникът навеждат твърдения за наличие на конкретно каузално правоотношение.

Ответникът дори изрично поддържа, че липсва такова.

По делото са налице твърдения от третото лице – помагач за наличие на каузално правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед, но същото заявява, че задължението на ответника по обезпечената сделка не е изпълнено, поради което искът, основан на менителничната сделка, се явява основателен (по същество признание на иска).

Представените от ТЛ-помагач писмени доказателства, удостоверяващи наличието на каузално правотношение (договор за проучване от 12.06.2016 г., приемо-предавателен протокол от 01.09.2016 г., фактура, 2 бр. молби), са неотносими за спора. Същите биха били относими, ако в предмета на доказване бе въведено твърдение за изпълнение на задължението на ответника по каузалната сделка (обезпечена с издаването на записа на заповед), което би довело до отхвърляне на иска, основан на вземането по записа на заповед. В случая, доколкото такова твърдение няма наведено от ищеца и ответника (а е и преклудирана възможността да се наведе такова след отговора на исковата молба – така т. 4 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС), респ. както се посочи, не се твърди изпълнение на задължението, което е обезпечено с договора, съдът не е необходимо да изследва наличието на каузално правоотношение. От друга страна, ТЛ-помагач не следва да доказва неизпълнението на задължението по договора, тъй като твърдението за отрицателния факт не подлежи на доказаване.

Представените от ответника писмени доказателства (договор за консултантска услуга, 2 бр. жалби, молба до ДФЗ, отговор от ДФЗ, заявление от В.С. до ДФЗ, протокол от ОСС от 12.05.2016 г., покани, отговори на покани) също се явяват неотносими за спора по изложени вече съображения.

Направеното доказателствено искане за задължаване на Веря С. да представи оригиналният протокол от 12.05.2016 г. също е неотносимо.

Искането на ТЛ – помагач за допускане на гласни доказателства за установяване на отказа на новоприетите съдружници да се плати по договора от 12.06.2016 г. също се явяват неотносими за спора, доколкото на доказване подлежи положителния факт за извършено плащане, а не отрицателния за неплащане.

Искането на ответника за допускане на гласни доказателства (трима свидетели при режим на довеждане) за установяване нищожността на записа на заповед е допустимо и следва да се уважи.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен иск от

„Европроект консулт 2014-2020“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, р-н „Западен“, ул. „Свобода“ № 69, ет. 1, ап. 4, срещу „Еко Агро Дар“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Щърково, общ. Лесичево, област Пазарджик, ул. „Втора“ № 3, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d07d4ed7-1752-41b1-9179-26ff760edfe0