Решение № 2404 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2404 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330114393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Г. П., ЕГН: **********, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406, с която са предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1064, 53 лева /размерът на иска увеличен в о.с.з/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за възнаграждение за поръчителство по сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № **г.

Ищецът твърди, че сключил с ответника процесния договор за потребителски кредит, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 3700 лева, при ГЛП 23 % и ГПР 49,11 %. Ищецът сочи, че съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечавал с поръчителство предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на кредитополучателя. Ищецът твърди, че сключил с посредничеството на ответника договор за гаранция с „Фератум Банк“, по силата на който кредиполучателят дължал възнаграждение на гаранта в размер на 2395 лева. Ищецът твърди, че договорът за кредит и гаранция са нищожни доколкото не е посочен начина на формиране на ГПР, а уговореният лихвен процент не съответства на действителния.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, в който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът излага, че ищецът сам е избрал „Мултитюд Банк“ като преди това е бил информиран, а гаранцията не 1 следва да се включва в ГПР, тъй като същата не е задължително условие.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не са спорни фактът на сключване на процесния договор за кредит и неговите параметри.

С оглед даденото разрешение в Решение от 21.03.2024 г. по дело С714/22 на СЕС съдът приема, че с възнаграждението за поръчителство заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10 ЗПК и чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. Същевременно този пакет не е включен в ГПР, а представлява възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.10а, чл.19 ЗПК, което води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него, което води до липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.

Ето защо съдът приема, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С. К., която съдът напълно кредитира като обективна, пълна и безпристрастна. От заключението се установи, че ГПР с включеното възнаграждение за поръчител е 255, 87 %. От заключението се установи, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 1064, 53 лева за възнаграждението за поръчител (л.59-62 от делото). Договорът е недействителен и на основание чл.22вр. чл.19 ЗПК.

След като договорът е недействителен, то на основание чл.23 ЗПК, ищецът, като потребител, като заемополучател, следва да върне само чистата стойност на кредита. Следователно, заплатената от него сума за възнаграждение за поръчител е платена без основание. След като е платена без основание, то на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде върната на ищеца от ответника.

Исковата претенция е за сумата от 1064, 53 лева след направеното изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК. По делото се установи, че точно толкова ищецът е заплатил на ответника.

С оглед изложеното, съдът приема, че исковете са доказани по основание и размер.

При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, но такива не му се следват, предвид обстоятелството, че същият е бил освободен от такси и разноски по делото.

Ще следва да се осъди ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Пловдив сумата от 300 лева – разноски за държавна такса и депозит за ССчЕ в настоящото производство.

Представен е договор за правна защита и съдействие с ЕАД Е.И., в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

2

38, ал.1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД Е.И. се следва възнаграждение за оказаната правна помощ. Съдът, като взе предвид и липсата на фактическа и правна сложност на делото и формираната богата съдебна практика по идентични казуси, намира, че на ЕАД Е.И. следва да бъде определно възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС по предявените искове.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати на С.

Г. П., ЕГН: ********** сумата от 1064, 53 лева /хиляда шестдесет и четири лева и петдесет и три стотинки/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителна клауза за възнаграждение за поръчителство по сключения между страните Договор за предоставяне на потребителски кредит № **г.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в производството.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:200599406 да заплати на ЕАД Е.И., с ЕИК: 180978004 сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата С. Г. П., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3