Решение № 70 от 24.02.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Търговище, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА при участието на секретаря Ж. И. като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело № 20243530101058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ.

Постъпила е искова молба от „Гаранционен фонд” гр.С., със съдебен адрес гр.Ш. ул.“С.“ № , , чрез адв.С. П., с предявен установителен иск за съществуване и дължимост на сумата от 7935.62лв., представляваща изплатено обезщетение по щета №19120488/18.11.2019г. на Националното бюро на Холандия за причинени имуществени вреди на увредения при ПТП, настъпило на 05.06.2019г. в Холандия лек автомобил „Тойта“ с рег.№ КХ409Р по вина на ответника С. М. А., с ЕГН-********** управлявал л.а.“Мерцедес“ с рег.№ Т8455ВТ, за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед по ч.гр.д.№ 432/2024г. на РС Търговище, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и направените по делата разноски.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 18.11.2019г. претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № 19120488/18.11.2019 г. Гаранционен фонд възстановили на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 7935.62 лв., обезщетение за имуществени вреди като парична равностойност на 4057.42 евро по курса за деня. На осн. чл. 559 ал. 1 т. 1 и ал.2 от КЗ на посочените дати Фондът 1 възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Холандия.

Твърдят че виновен за катастрофата е ответникът С. М. А. , който на 05.06.2019г. в Холандия при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Т8455ВТ извършва маневра, излизане от паркомясто и удря странично л.а. „Тойота“ с per. № КХ409Р.

Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Холандия обезщетение.

Съгласно чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението.В нарушение на чл. чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност"'. Поканили ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

Релевират доводи, че за вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г., какъвто е процесният случай, приложимото право се определя по правилата, установени с Регламент /ЕО/ № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II") (чл. 31 и чл.32 от Регламента във връзка с чл. 297 от

Договора за функциониране на Европейския съюз и така, както е посочено в Решение от 17.11.2011 г. по дело С-412/2010 на Съда на Европейския съюз.

На основание гореизложеното, приложимото материално право съгласно чл. 4, nap. 1 от Регламент /ЕО/ № 864 на Европейския парламент и на съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), е правото на Холандия, доколкото непосредственото увреждане е настъпило на територията на Холандия.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено съществуване на вземането на Гаранционен фонд срещу С. М. А. в размер на 7935.62 лева (седем хиляди деветстотин тридесет и пет лева и 62 ст.), представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 19120488/18.11.2019 г. , ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума до и направените по делото и заповедното производство разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника. Счита иска за допустим но неоснователен, доколкото приложените доказателства са на чужд език и от тях не могат да се направят изводи. В съдебно заседание процесуалният представител моли съда да постанови решение съобразно събраните доказателства.

2

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Няма спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. №432/2024г. по описа на РС Търговище се установи, че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника № 218828.03.2024г., за сумата от 7935.62лв. представляваща регресна претенция, на осн.чл.558, ал.7 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 27.03.2024г. до окончателно изплащане на вземането.

С Определение № 752/21.06.2024г., съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 във вр. с чл.47, ал.1, изр.последно и ал.3 от ГПК. Определението е връчено на 05.07.2024г.

На 05.08.2024г. ищецът е предявил иск по чл.422 ГПК в изпълнение на дадените му указания по чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.

Възникналото спорно правоотношение между страните намира своята нормативна уредба в КЗ (отм.), Правилника за устройство и дейност на ГФ и правилата и актовете на международното частно право, директиви на ЕС и международни споразумения между националните бюра на застрахователите на страните-членки на ЕС-Споразумение между компенсационните органи и ГФ , основано на Директива 2000/28/ЕС на ЕП и ЕК по хармонизация на законодателството на страните-членки във връзка със застраховките „Гражданска отговорност“.

От представения по делото в превод от нидерлански език Двустранен констативен протокол за ПТП, се установява, че на 05.06.2019г. в гр.Ротердам, Холандия при управление на л.а. „Мерцедес“ с рег.№ Т8455ВТ извършва маневра, излизане от паркомясто и удря странично л.а. „Тойота“ с per. № КХ409Р.

Виновен за катастрофата е ответника С. М. А..

По делото е установено, че в нарушение на чл. 483 от Кодекса за застраховането ответникът управлявал увреждащия л.а. „Мерцедес“ с ДКН Т8455ВТ, без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП. Това се установява и от приложената по делото справка на л. 8 от делото, от която е видно, че застрахователният договор е бил прекратен на 13.05.2019г.

На основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) Гаранционен фонд възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застраховате ли (НББАЗ) на Национално бюро на Нидерландия по щета ГФ №220126/10.10.2017 обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 6 582,58 лв. (3 503,67 евро).

С регресна покана изх.№ 08-00-579/19.01.2024г. поканили ответника да възстанови платеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задължението си. Липсват доказателства за получаване на поканата.

От приложените към исковата молба писмени документи, се установява, че Националното бюро на Нидерландия в качеството му на 3 компенсационен орган е изплатило обезщетение на К.К. за претъпрените при процесното ПТП вреди в размер на 3102.60 евро. Същата е представила на Нидерландското бюро на автомобилните застрахователи фактура за сумата от 3931.85евро, включваща 3419 евро обезщетение и 512.85 евро такса обработка. Тази сума е претендирана от Бюрото на Нидерландия в искането до НББАЗ от 26.09.2019г. Към тази сума са включени други банкови такси и администратини разходи- обработка. Общата сума претендирана от Нидерланция е в размер на 4057.429 евро.(лист 10 от делото).

ГФ е възстановил на НББАЗ сумата от 7935.62лв. по претенция № 19120488/18.11.2019г., на 31.10.2019г. като в тази сума са включени освен стойността на щетата и направените, банкови разходи.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно законодателното решение в чл. 559, ал.2 от КЗ Гаранционен фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държавачленка на ЕС, когато увреждащото МПС обичайно се намира на територията на РБългария. Сумите се възстановяват в пълен размер в срок от 15 дни от писменото заявление на съответния компенсационен орган. Функциите на ГФ, действащ в случая като компенсационен орган, регламентирани от чл. 559 и чл.561 от КЗ се състоят в уреждане на редовно заявени пред чуждия компенсационен орган претенции за настъпили на негова територия събития, без да се прави преценка по същество.

Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите.

На компенсация подлежат, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на имуществени и неимуществени щети, така и изплатените суми за външни услуги, както и сумите на всички разходи, сторени от участващите в компенсацията страни.

С оглед горното сложният фактически състав, от който възниква предвидената в посочените разпоредби регресна отговорност, включва следните подлежащи на доказване юридически факти: възникване на застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие на територията на Република България или на територията на друга държава членка на ЕС, причинено от моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; липса на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава членка; възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки, Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполага с регресен иск против прекия причинител на вредата и може да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното 4 обезщетение.

Основателността на регресната претенция предполага доказване и на деликтно правоотношение по чл. 45 от ЗЗД, пораждащо валидно задължение на длъжника за възстановяване стойността на причинените вреди вследствие виновното му и противоправно поведение.

В случая между страните не се спори, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е настъпило ПТП на територията на Нидерландия, причинено от незастраховано МПС с българска регистрация.

Че Национално бюро на българските автомобилни застрахователи е изплатило на Националното бюро на автомобилистите на Нидерландия обезщетение за причинени имуществени вреди, се установява от приложеният на л.10 документ-банково извлечение. Гаранционен фонд е възстановил на компенсационния орган изплатените суми. С отговора ответника, възразява за липса на доказателства, че към датата на ПТП-то ответника не е имал валидна застраховка „ГО“, тъй като представеното такова – справка от базата данни на ГФ, изхожда от него.

В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед засилената социална функция на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и разширената застрахователна защита, която тя предоставя с Решение № 161/13.11.2012г. по т.д. № 607/2011 на ВКС ТК, II т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, данните от Информационния център на Гаранционен фонд, имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Изпълнението на задължението по чл.294, ал. 1 от КЗ гарантира известяването на третите лица, които имат намерение да предявят иск за обезщетение срещу застрахователя, че действието на задължителната застраховка „ГО“ е прекратено към определен момент, след който застрахователя не отговаря за причинените от застрахования деликвент имуществени и неимуществени вреди. По силата на чл.294, ал. 4 от КЗ застрахователят следва да представи ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица, справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица, включващи данни за началната и крайна дата на покритието.