Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17 от 11.01.2024, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 889/2023
Вид
Определение № 17
Подписан
11.01.2024
В сила
11.01.2024
Състав
Светла Станимирова, Рени Ковачка, Васил Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. София, 10.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20231001000889 по описа за 2023 година

Производството е образувано по две въззивни жалби, подадени от единия ответник в първоинстанционното производство – „МЕДЖИК КОИН“-ЕООД чрез пълномощника му адв.М. П..

Първата жалба вх.№ 40307 от 27.04.2023г. е против решение № 439 от 03.04.2023г. на СГС, ТО, VI-12 състав в частта му, с която на основание чл.248 ГПК съдът е допълнил решение №1494 от 30.12.2022г. по същото дело в частта за разноските, като е осъдил „АССТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“-ООД и „МЕДЖИК КОИН“-ЕООД да заплатят на „Търговска банка Д“-АД сумата 80 753,28 лв. разноски по делото на основание чл.78,ал.1 ГПК.

Втората жалба вх.№ 65420 от 10.07.2023г. е против решение № 749 от 09.06.2023г. на СГС, ТО, VI-12 състав по същото т.д. №783/2021г., с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение №439 от 03.04.2023г., с което съдът се е произнесъл по искането на ищеца по чл.248 ГПК.

И в двете жалби са изложени подробни доводи за неправилност на атакуваните решения поради тяхната необоснованост и незаконосъобразност.

И по двете са постъпили отговори от ищеца с твърдения за тяхната неоснователност.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид данните по делото във връзка със законовите изисквания, приема следното:

Въззивна жалба вх.№ 40307 от 27.04.2023г. против решение № 439 от 03.04.2023г. на СГС всъщност има характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение № 439 от 03.04.2023г., с което всъщност 1 е допълнено основното решение №1494 от 30.12.2022г., с което съдът е пропуснал да се произнесе по заявените разноски.

Видно от данните по делото, в Решение № 1494/30.12.2022 г. съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията на „Търговска банка Д“ АД за присъждане на разноски в производството. С молба по чл.248 от ГПК с вх.№ 5359/20.01.2023 г. и допълнение към нея с вх.№ 6880/25.01.2023 г. (подадено в срока по чл.248 от ГПК) ищецът „Търговска банка Д“ АД е поискал съдът да измени, евентуално да допълни Решение № 1494/30.12.2022 г. в частта за разноските, като присъди на банката претендираните от нея разноски.

С Решение № 439/03.04.2023 г. /имащо характер на определение/ съдът на основание чл.248 ГПК е допълнил горното решение, като е осъдил ответниците „МЕДЖИК КОИН“ ЕООД и „АС-СТРОЙИНЖЕНЕРИНГ“ ООД да заплатят на банката-ищец всички разноски, които са описани в молбата по чл.248 от ГПК от 20.01.2023г. и допълнението към нея от 25.01.2023 г., като съдът е изчислил претендираните разноски на сумата от общо 80 753,28 лв., която сума е отразена и в диспозитива на Решение № 439/03.04.2023 г. като разноски, дължими на банката на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

С молба вх.№ 35646/12.04.2023 г., подадена от „Търговска банка Д“ АД ищецът обърнал внимание, че сборът на всички претенции за разноски, приети от съда за основателни в мотивите на описаното Решение № 439/03.04.2023 г., не е 80 753,28 лв. (както погрешно е записано в диспозитива на решението), а е 94 873,28 лв. и поради това на основание чл.247 ГПК поискала съдът да поправи очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 439/03.04.2023 г., евентуално - да допълни това решение, в горния смисъл.

С Решение № 749/09.06.2023 г. съдът уважил молбата по чл.247 ГПК, като поправил ОФГ в диспозитива на Решение № 439/03.04.2023 г. и постановил, че сумата на всички присъдени разноски следва да се чете в диспозитива на решението като „94 873,28“ лв. вместо като „80 753,28 лв.“

Последното Решение №749 от 09.06.2023г. за поправка на ОФГ в Решение № 439/03.04.2023 г. всъщност съставлява с поправеното /решение №439/ единно цяло.

Затова въззивният съд намира, че и по двете жалби, съставляващи молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №439 в частта за разноските, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд – СГС.

Това е така, защото с това решение №439 /имащо характер на определение/, поправено с решение №749, съдът за първи път се произнася по разноските, което е пропуснал да стори с основното решение по 2 съществото на спора.

С въззивните жалби /които по същество са частни жалби/, всъщност се иска изменение на решението за разноски, като съгласно разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК, по това искане за изменение на разноските компетентен да се произнесе съдът, разгледал делото, т.е. СГС. Едва след неговото произнасяне решението /правилният съдебен акт е определение/ ще подлежи на въззивно обжалване.

С оглед изложеното, делото следва да се върне на СГС за разглеждане на въззивните жалби като молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №439 от 03.04.2023г. , поправено с решение № 749/09.06.2023 г. за разноските.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по в.т.д.№889/2023г. на САС.

ВРЪЩА делото на СГС за разглеждане на въззивните жалби като молба по чл.248 ГПК за изменение на решение №439 от 03.04.2023г. , поправено с решение № 749/09.06.2023 г. за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3